Върховният административен съд задължи БНБ да разкрие размера на бонусите, които членовете на управителния ѝ съвет са си разпределили преди фалита на КТБ. Решението е по жалба на депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов срещу отказа на централната банка да предостави тези данни по реда на Закона за достъп до обществена информация. Коментирайки изхода на делото пред медиите, двамата обявиха, че отново ще предложат промяна в закона, която да определи таван на възнагражденията в БНБ и в останалите регулатори.
"За първите шест месеца на 2014 г., преди поставянето на КТБ под специален надзор, шефовете на централната банка са си разделили 557 хил. лв. бонуси. Кой колко е получил, какви допълнителни възнаграждения е получил шефът на банковия надзор преди фалита на КТБ? Как е била оценена неговата работа? Кой ги е определил – това трябва да ни бъде отговорено съгласно решението на съда. Призоваваме БНБ след това ясно осъдително решение да не търси нови вратички, да не се крият, а да отговорят на нашите въпроси. Новият управител Димитър Радев да покаже, че наистина води нова политика, и да изпълни решението на съда в кратки срокове тази седмица", заяви Мартин Димитров.
Петър Славов пък допълни, че решението на съда е знаково и приложимо за всички публични длъжности. Подчертавайки обществената значимост на съдебния акт, Славов подчерта, че възнагражденията на тези хора не могат да бъдат определяни "било то като служебна тайна, било като класифицирана информация, или нещо подобно и да бъдат крити от обществото".
Централната банка също не закъсня да вземе отношение по повод на съдебното решение с прессъобщение, в което увери, че част от исканата информация е вече публична. Посочено е, че възнагражденията на УС на БНБ и методиката за тяхното определяне са публикувани още на 30 юли 2015 г., както и в бюджета на БНБ за 2016 година. Направен е и разбор на уважените две от общо четири искания на депутатите по делото с пояснението, че те засягат периода преди встъпване в длъжност на управителния съвет в сегашния му състав. Едното от уважените искания е свързано с определяне на методиката на възнагражденията на персонала в БНБ. В тази насока ръководството напомня, че Вътрешните правила за организация на работната заплата за персонала на банката определят методиката за тяхното формиране и с днешна дата тези правила са качени на интернет страницата на БНБ. Нивата на заплатите по видове персонал пък са посочени в бюджета на БНБ за тази година.
Второто уважено искане е свързано с размера на възнагражденията на членовете на бившия УС на БНБ през първите шест месеца на 2014 година. В тази връзка от централната банка посочват, че на 18 септември 2015 г. на интернет страницата й са публикували брутното средномесечно възнаграждение на бившия гуверньор Иван Искров и членовете на съвета Калин Христов и Димитър Костов, включващо всички форми на основни и допълнителни възнаграждения преди облагане с данъци за периода юли 2014 г. – юни 2015 година. Това е станало с тяхно съгласие съгласно Закона за личните данни. С оглед избягване на потенциални нарушения от страна на БНБ по този закон допълнителна информация съгласно съдебното решение ще бъде предоставена след влизането му в сила.
