Три водещи щатски банки оповестиха пресмятанията си за пораженията от падащите цени на черното злато. Те констатират огромен скок на разходите за резерви за покриване на лоши заеми в енергийния сектор и се опасяват от проблеми и в другите портфейли.
"Ситигруп" – четвъртата банка по размера на активите си в Щатите, обяви на 15 януари, че необслужваните й корпоративни кредити през четвъртото тримесечие на 2015-а са нараснали с 32 на сто в сравнение със същия период на 2014-а. Основно те са свързани с енергийния сектор на Северна Америка. "Уелс Фарго", която е трета по активи в страната, е имала нетни лоши задължения за 831 млн. щ. долара през този период срещу 731 млн. долара през третото тримесечие, основно заради нефта и газа. Ден по-рано националният банков лидер "Джей Пи Моргън Чейз" информира, че "следи изкъсо" дали негативният ефект от евтиния петрол няма да се разпространи и върху други области. Ако цената на горивото се задържи на сегашните около 30 щ. долара за барел, банката ще бъде принудена да прибави още 750 млн. щ. долара към провизиите си през тази година. По груби сметки това е равнозначно на една трета от очакваните постъпления от по-високия чист лихвен доход.
Тези разкрития са симптом за краха на черното злато, който принуди едрите производители да орежат разходите си. Освен това фалират по-дребните фирми от бранша и случващото се провокира банковите стратези да сгъстяват все повече мрачните бои в прогнозите си.
Очакванията на "Голдмън Сакс груп" за цена от 20 щ. долара за барел суров петрол вече не звучат екзотично, а експертите на "Стандард чартърд" са още по-екстремни – предвижданията им са нефтените котировки да потънат до 10 щ. долара за барел, преди цените евентуално да тръгнат нагоре.
Досега големите банки се опитваха да тушират шума около енергийните си портфейли. Постепенно обаче тонът на дискусиите се ожесточава, което принуждава банковите мениджъри да приканят инвеститорите да преценят енергийните им позиции в перспектива.
Реалността е доста сурова. "Джей Пи Моргън Чейз" е повишил със 124 млн. щ. долара провизиите си срещу загуби в нефтения и газовия си портфейл. "Ситигруп" пък е вкарала 250 млн. долара допълнителни резерви през четвъртото тримесечие на миналата година, след като през третото е наляла 280 млн. долара. "Бенк ъф Америка" е увеличила с 2 млрд. долара провизиите си за лоши заеми в търговския си бизнес в периода от 1 декември 2014-а до 31 август 2015-а. И това е станало под натиска основно на влошеното кредитно качество на длъжниците от нефтения бранш.
"Голдмън Сакс" е отпуснал кредити на газови и нефтени фирми общо за 10.3 млрд. щ. долара, а почти три пети от тях са компании с инвестиционна оценка. Петролната експозиция на "Моргън Стенли" е била 15.9 млрд. долара към края на третото тримесечие на 2015-а, или 14% от общия размер на кредитния й портфейл.
Извън тези числа кредиторите са в доста незавидно положение. Те искат от длъжниците си да плащат лихви и главници – все неща, възможни единствено при достъпни кредитни линии, за да могат фирмите да продължат добива на гориво. Ако обаче кредитните лимити са определени в зависимост от стойността на петролните запаси, каквато е обичайната практика, при колабиращи цени на горивото банките имат проблем. Накратко, получава се нещо като "Параграф 22", коментират пазарни стратези от "БНП Париба". "Ако се ограничи финансирането за простиращия се над възможностите си щатски сектор за проучвания и добив на петрол, възниква риск производството да спадне, респективно да се стигне до невъзможност компаниите да обслужват задълженията си".
Всъщност доста банки си "показаха рогата" още през октомври 2015-а по време на поредното преразглеждане на кредитните им портфейли (което се прави два пъти годишно) и когато размерът на кредитните им линии беше намален средно с 39 процента. Очаква се ново орязване през април. Анализаторите посочват, че колкото по-дълго петролните котировки остават ниски, толкова по-малко възможности имат фирмите от сектора. През по-голямата част от 2015-а те договаряха удължавания и анекси с кредиторите в очакване на ръст на цените. Или пък продаваха странични за бизнеса си активи, търсеха капитал от публични и частни пазари и разчитаха на контракти за хеджиране, осигуряващи продажби на по-високи от пазарните цени.
Тези възможности обаче отпадат една по една. Много производители с оскъдни приходи вече са продали каквото са могли, а пазарите на акции и облигации, разклатени от Китай, не предлагат сигурна подкрепа. Сроковете на застраховките изтичат и подновяването им вече е по-скъпо. А инвеститорите изчакват, въпреки приказките, че всъщност дебнат изгодни сделки. Така че единственият източник на финансиране за добивните фирми остават банките. Икономистите очакват тези проблеми да се прехвърлят и върху другите области на банковия бизнес. В края на миналата година "Роял бенк ъф Канада" съобщи, че е констатирала "ранни сигнали за стрес" в сферата на дребните банкови услуги в зависимите от енергията общности в Албърта, където безработицата е скочила почти двойно – до 7%, през 2015-а.
