Единната европейска валута не успя да преодолее стабилно нивото от 1.09 щ. долара и се ориентира към 1.08 долара. Причината за спада (дори за кратко под 1.08 щ. долара) е вечният заподозрян – председателят на Европейската централна банка Марио Драги. По-точно коментарът му във Франкфурт на 21 януари пред репортерите, че институцията може да вкара нови парични стимули през март заради множащите се заплахи за възстановяването на еврозоната. Това се случи, след като европейските централни банкери оставиха без промяна рекордно ниските лихви на общността: базовата за рефинансиране – 0.05%, и по депозитите на кредитните институции в ЕЦБ – минус 0.3 процента.
Драги започна изявлението си с декларацията, че лихвените проценти ще "останат на сегашните си ниски равнища за продължителен период от време" заради влошената макроикономическа среда в световен мащаб. След предишното съвещание на ЕЦБ на 3 декември, когато паричните стратези понижиха депозитната лихва и удължиха поне до март 2017-а срока на действие на програмата за изкупуване на облигации, суровият петрол тип "Брент" загуби почти 40% от пазарната си оценка и вече се търгува под 30 щ. долара за барел. А забавеният растеж на Китай застрашава да спре възстановяването на стопанството на еврозоната. Декемврийската инфлация на общността падна до 0.2% годишно, а доверието на потребителите в икономическата перспектива на блока се понижи през този месец с 0.6 пункта спрямо миналия.
В тази връзка Драги намекна, че ЕЦБ има готовност да разшири програмата си за парични стимули, а също да преодолее каквито и да било ликвидни ограничения. Той каза, че връщането на инфлацията до целевите 2% годишно е по-важно от натиска на свръхниските лихви върху банковите печалби.
Два дни преди него, на 19 януари, председателят на "Бенк ъф Инглънд" Марк Карни също коментира, че не е време за повишение на лихвените проценти. Той използва първата си за годината реч в университета "Куийн Мери" в Лондон, за да очертае глобалните икономически рискове. Според думите му "светът е по-слаб и английският растеж се забавя, а "заради колапса на нефтените цени инфлацията пада още повече и вероятно ще остане ниска за по-дълъг период от време".
Върху Острова обаче освен световните рискове тегне и сянката на очаквания референдум за оставането на страната в Европейския съюз. Което провокира едрите акули от Уолстрийт "Голдмън Сакс", "Бенк ъф Америка – Мерил Линч" и "Джей Пи Моргън Чейз" да променят през миналата седмица прогнозите си за момента на първото увеличение на английските лихви с 25 базови точки – през четвъртото тримесечие на тази година. Инвеститорите пък са още по-големи песимисти и не очакват това да стане преди март 2017-а.
След като медиите огласиха забележките на Карни, британският паунд потъна до най-ниското си ниво към зелените пари от март 2009-а насам, "докосвайки" котировката от 1.4207 щ. долара за една англ. лира. Спадът продължи и през следващите дни и стигна дори под 1.42 щ. долара за един паунд.
Английската група за икономически прогнози ЕY Item Club прогнозира в последния си обзор, публикуван на 18 януари, че ръстът на потребителските цени на Острова ще остане под 0.5% през първото полугодие и ще достигне 1% през четвъртото тримесечие – едва половината от целевите 2% годишно. Което ще затрудни паричния комитет на "Бенк ъф Инглънд" да последва колегите си от Федералния резерв и да повиши английските лихви. Според ЕY потребителите ще продължат да са двигател на икономическия растеж на страната през 2016-а, като потреблението на домакинствата ще нарасне с 2.8%, а БВП – с 2.6 процента.
Валутните анализатори на "Комерцбанк" пък намалиха прогнозите си за цените на британския паунд на 1.46 щ. долара за англ. лира в края на тази година и 1.50 щ. долара за един паунд в края на идната.
У нас
межудбанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3896 млн. евро (7619.5 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.74% дял от купената и продадена валута.
