На оценка ще бъде подложена цялата финансова система на България – бюджетния й сектор, държавните и общински предприятия, частният сектор. Оценителите ще са Международният валутен фонд и Световната банка. Новината съобщи управителят на БНБ Димитър Радев по време на годишната среща на правителството с бизнеса, която се проведе на 19 януари в София. Радев уточни, че става дума за програма за оцeнка на финансовото състояние на страната – FSAP. "В страните от Г-20 тя се извършва периодично. Три години подред нашето искане за такава оценка бе отклонявано, но наскоро аз и финансовият министър Владислав Горанов получихме потвърждение от ръководствата на двете международни финансови институции, че ще бъде направена такава оценка, след като приключи прегледът на качеството на активите. Това е много важен акт, защото тази оценка се възприема като знак за качество на финансите в една държава", обясни гуверньорът на БНБ.
Тази оценка е полезна и с още нещо. Тъй като тя ще представлява преглед на финансовото състояние едва ли не на цялата българска икономика, в нея ще бъдат показани всички квазидефицити, които са дремеща заплаха за финансовата стабилност на страната като цяло. Отделни анализатори и дори някои политици отдавна говорят за тях, но предупрежденията им потъват в общия глъч на популизма, който по правило удавя всяка професионална дискусия на тема икономика у нас. А анализът на МВФ и на Световната банка е неподвластен на местните ни политически вълнения и затова, макар и много дипломатично, ще посочи проблемите във всички сектори. Друг е въпросът дали управляващите у нас ще прочетат внимателно констатациите на двете международни финансови. А съвсем отделна тема е дали на базата на тези констатации ще вземат необходимите мерки за отстраняване на проблемите. Няма да припомняме от колко години, а може би става дума за две десетилетия, в докладите си Световната банка констатираше, че нереформираната съдебна система е един от най-големите проблеми на България. И какво направиха политиците за отстраняването на този проблем? Нищо. Или почти нищо. Същото се случва и с временните или перманентни икономически проблеми. Политиците просто ги замитат под масата или ги прикриват с високопарни изказвания за очакван икономически просперитет. Поредно доказателство за това са изказванията на премиера за
икономически ръст от 4-5% годишно
Бойко Борисов за пореден път се опита да убеди обществото, че всякакви опасения икономиката да забуксува са напразни. Този път дори се аргументира – пред бизнеса премиерът заяви, че след като държавата през 2015-а е привлякла влизането на 7 млрд. лв. европейски пари в бизнеса, той очаква тези пари да бъдат инвестирани в развитието на нови продукти и технологии, което неминуемо ще осигури прогнозирания от него икономически ръст.
Но финансовият му министър Владислав Горанов не бе толкова ентусиазиран. Разбира се, той не възрази директно на премиера, а заяви, че очаква ръст на БВП, по-голям от записаните в бюджетната прогноза 2-3% годишно. Но направи и съответните важни уточнения. "Очаква се забавяне на световния стокооборот. В този смисъл приносът на нетния износ на българската икономика в растежа ще бъде може би по-ограничен в сравнение с 2015-а. Големи резерви обаче имаме в онази част от структурата на БВП, която изисква повече време, за да се активира като фактор. Това е крайното потребление. То изисква
дългосрочна стабилност и усещане у хората за перспектива
И предполага едно рационално поведение на всички икономически и политически субекти. През последните години не успяваме да променим склонността на българина да спестява прекомерно. В дебелите книги пише, че когато заплатите растат, теоретично и потреблението трябва да нарасне. При нас обаче растат най-вече спестяванията. Както вече бе казано, важна е чисто политическата оценка за приноса на правителството към създаването на усещане за перспектива и стабилност. И въобще не ми се ще да чувам прогнози, че нещо в тази посока ще се промени. Не заради временната ми битност като министър, а заради това, че няма какво съществено да се подобри в качеството на управление. Няма я алтернативата и клатенето на лодката не е полезно за никого. По една или друга причина оставам с усещането – като близък до политиката човек, че в качеството и начина на правенето на политика рационалното не е поставено на първо място", коментира Горанов.
При положение че той е с такова усещане, как да очакваме бизнесът да е с друго? А след като хората на бизнеса не се чувстват сигурни, можем да предположим какво ще стане с онези 7 млрд. лв. които Борисов заяви, че е налял в частния сектор чрез европрограмите. Вместо да отидат за развитие на производството и в нови инвестиции, които да доведат до ръст на икономиката от 4-5%, те най-вероятно ще влязат в банките под формата на фирмени депозити. А част от тях могат да "отпътуват" и за чужбина.
За този проблем говори на цитираната среща и председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов. "Дайте си сметка колко силен двигател на икономическия растеж е усещането за сигурност при следните изходни параметри: Лихвените проценти по кредитите на банките в момента са с 2 до 3%, или както казваме ние – с 300 базисни точки по-ниски в сравнение с 2007-а, когато кредитният портфейл растеше със 70%, тъй като усещането за сигурност бе преекспонирано. Сега ръстът на кредитите е близко до нула – въпреки много по-добрите условия в сравнение с 2007-а. Банките са препълнени с ликвидни средства, готови сме да кредитираме, лихвените проценти по кредити и депозити падат бързо и бутат надолу лихвения марж, а той е основният източник на доходи за банките. И когато лихвеният марж пада, единственият изход за банките да компенсират свиващият се марж е да увеличат обемите в кредитирането. Само че банки не могат сами да увеличат обемите, ако хората не искат да вземат заеми, за да инвестират или да потребяват повече", заяви Андронов. А на логичния въпрос защо фирмите не инвестират, а хората не потребяват повече, има простичък отговор: нямат сигурност и перспектива за близкото бъдеще. А тази сигурност за бъдещето се създава най-вече от политиците с техните решения в Народното събрание и в правителството.
Политическите решения могат да смажат стабилността
Това много добре се видя в случилото се с Корпоративна търговска банка през 2014-а. Първо, острото противопоставяне между политическите партии и близките до тях бизнес кръгове доведе до затварянето на банката и буквално смаза в зародиш всякакви рационални предложения за бързо решаване на възникналия с нея проблем. В резултат на това пък доверието към БНБ като надзорна институция се срина до нулата. Възползвайки се от това, именно политиците, а не някой друг поискаха оценка на качеството на активите. В един момент това се превърна едва ли не в първа точка от дневния ред на обществото, в задължително мероприятие, от което едва ли не зависят съдбините на България. И всичко това се случи без политиците – поради незнание или по друга причина, да обяснят на обществото какви ще са ефектите от това мероприятие за икономиката и за банковата система. А става дума за нежелание да се поеме допълнителен риск, блокиране на кредитирането, за допълнителни и при това немалки разходи за банките и ангажиране на значителен човешки и времеви ресурс.
Една добра характеристика на ситуацията, която се създаде, и на това, което предстои за оценката на качеството на активите даде именно председателят на банковата асоциация Петър Андронов: "Когато сме стигнали дотам, че трябва да засилим чувството за сигурност като основен способ да задействаме всички останали предпоставки за увеличаване на икономическия растеж, това, което си пожелавам аз като председател на асоциацията на банките, е оценката на качеството на активите да не се превръща в най-важното събитие на 2016-а. Ако сме настроени това да е най-важното събитие, това е много, много неприятно и опасно. Нека оценката на качеството на активите си остане занимание на БНБ във взаимодействие с Европейската комисия и с търговските банки. Има нещо, което е много, много по-важно от тази оценка. Тя се възприема и се коментира като някаква магия, която, щом бъде приложена, веднъж завинаги ще въдвори справедливост и стабилност в банковата система. Нищо подобно. Тази оценка страда от един огромен недостатък и той в България се засилва заради нашата среда. В нея има стотици допускания и те в една или в друга степен са субективни, особено в среда като нашата, където няма обективни статистически измерители за всеки един елемент от оценката. Когато ги няма, трябва да се направят допускания. Точно тогава могат да се произведат разлики от стотици милиони и дори в милиарди левове", обясни Андронов. За съжаление има една изключително неприятна опасност: и в момента има доста високо политическо напрежение, а в периода, когато ще се извършват тези оценки, ще се готвят и различни избори. Нравите на българската политическа пасмина са такива, че тя със сигурност ще включи в спекулациите си евентуалните колебания в резултатите и изводите. И сме дотук със стабилността… Политиците със сигурност ще използват резултатите от оценката на качеството на банковите активи като бухалки, с които ще се бият един друг по главите. Познавайки реалностите на политическия живот, у нас сме почти сигурни, че в този кръстосан огън ще се ползват със и без основание както общите резултати, така и получените по незнайно какви начини данни за конкретни банки. Ама че това ще срине доверието и ще унищожи всяко усещане за стабилност и перспектива у хората и в бизнес средите, въобще не вълнува парламентарните и извънпарламентарните партии. Всъщност именно
популизмът най-силно заплашва изпълнението на бюджета
Рисковете бяха очертани от финансовия министър Владислав Горанов и са свързани с отдавна коментираното бързо нарастване на държавния дълг. "Ако няколко години поред ще се води последователна политика за намаляване на дълга, скоро въпросът за този проблем ще се трансформира в проблем за данъчната система. Това едва ли е новина, защото всеки път, когато обсъждаме докога можем да имаме бюджети с дефицит, веднага излиза и темата за дълга. И за да преодолеем този проблем, в един момент ще стигнем до темата дали данъчната система е подходяща, за да финансира така структурираната държава. Мисля, че сегашната данъчна система може да се справи, но ако избягваме популистки решения и не прехвърляме върху бюджета външни за него дефицити като този в енергийната система. Ако например изоставим разбирането, че енергетиката е част от социалната политика и започнем да работим в отрасъла на пазарен принцип, мисля, че ще можем да преодолеем дефицитите в него. Големият проблем в енергетиката сега е ликвиден – натрупване на големи вътрешни дефицити между доставчиците и производителя и те според мен могат да се решат чрез пазарни мерки, а не да се прехвърлят върху бюджета", коментира Горанов. Към тях бихме прибавили дефицитите в държавния транспорт, в социалното осигуряване и в здравния сектор. Едва ли някой здравомислещ човек ще пледира те да продължат да се увеличават и това да се покрива с приходите от данъците. Както намекна Горанов, парите от налозите вече не стигат и ако нещата не се променят, няма да е чудно, ако след две години ДДС стане 25% и ако ни сурвакат с куп нови данъци. Опасността за това е много голяма, защото за да се харесат на електората си, политиците трудно вземат решение за увеличаване на цени и осигуровки. За да се овладеят всички такива аномалии, трябват реформи. А нежеланието на политическия ни елит да ги извършва реално най-ясно пролича, когато опря до преструктурирането на системата на МВР, именно с цел да стане по-ефективна и да намали разходите си. Поради всички тези причини като че ли само ще си говорим за светлото ни икономическо бъдеще, а иначе ще я караме, както винаги.
