В целия хаос от постоянно връхлитащи финансови новини малко хора забелязаха, че в края на 2015-а БНБ е приела специална наредба за формиране на специалните вноски, които всички кредитни институции правят за финансиране на административните разходи на Фонда за гарантиране на влоговете (ФВБГ). Всъщност разбраха го банките защото парите които плащат за тази вноска са им директен разход. За цялата система тя е около 2 млн. лева. Нищо работа ще кажат някои, но не бива да се забравя че това е поредният безответен разход, който банките ще бъдат принуди да правят през тази година. В допълнение идват разходите за вноската за ФГВБ с осигуряване на финансовото покритие на гарантирания размер на влоговете, в кредитните институции – около 85 млн. лв.. Следват разходите за Фонда за възстановяване и преструктуриране на банки. След това идва разходите за оценката на качеството на активите, за която банковия сектор по предварителни оценки ще похарчи около 20 млн. лева.. Като непродуктивни за кредитните институции и дори носещи загуба могат да се квалифицират около 11.71 млрд. лв. които банките поддържат по сметки в БНБ. Половината от тях са минимални задължителни резерви – 10% от всички привлечени средства от граждани и фирми, които банките по закон са задължени да поддържат при нулеви лихви в БНБ. Те носят косвена загуба защото са привлечени на някаква цена – няма значение каква. Важното е че за привличането на тези пари банките имат разходи, а от блокирането на тези средства в БНБ не получават приходи.
Другата половина – около 6 млрд. лв. от средствата на банките в БНБ са така наречените свръхрезерви. За тях банките ще вземат отрицателна лихва от 0.3 процента. Тя обвързана с лихвения процент на ЕЦБ по репосделките, който засега не се очертава да бъде повишен. И при това положение банките ще трябва да си плащат – сиреч да правят разходи, че поддържат въпросните 6 млрд. лв. в централната ни банка. Ами да ги извадят веднага ще препоръчат някои хора. Е като ги извадят къде да ги инвестират. Платежоспособните клиенти не търсят ново кредитиране. Държавата не предлага достатъчно по обем нови облигации които да погълнат такава ликвидност. Пък и цената по която предлага новите си емисии явно не въодушевява банките. Това си личи от последния аукцион на 25 януари на който коефициентът на презаписване на емисията от 200 млн. лв. бе 1.13 пъти. При последната десетгодишна емисия ДЦК, която бе предложена на пазара през декември 2015-а коефициентът на презаписване бе 1.62 пъти. Така че са момента банките нямат кой знае какви разумни алтернативи за доходоносно инвестиране на милиардите свръхрезерви които държат в БНБ.
При цялата тази ситуация всеки един допълнителен разход е доста болезнен за банковата система. А този за финансиране на администрацията на ФГВБ е точно такъв. Той не съществуваше до тази година. Бе въведен заради новия закон за гарантиране на влоговете в банките, който бе приет през 2015-а в изпълнение на съответната европейска директива. Именно тя задължава държавите от ЕС категорично да разграничат финансирането на разходите за издръжка на Фондовете за гарантиране на влоговете, от средствата, които банките внасят в тях за финансово покритите на гарантирания размер на влоговете. Вноската за издръжка на администрацията на Фонда също се изчислява на базата на гарантираните влогове във всяка една банка. Тя е 0.056% от размера им и се плаща до 10 януари. За банките у нас е добре, че Управителният съвет на ФГВБ се съобразил с настоящата трудна ситуация и решил общият размер на средствата които ще им поиска – вноските за финансово покритие на гаранцията и за издръжка на администрацията, да не по-висок от този за 2015-а.
