Банковият бизнес изпитва спазъм – към този извод насочват данните за 2015-а, които публикува на сайта си БНБ тези дни. Според този отчет за цялата 2015-а заемите за фирми за намалели – с 1.7 процента. Разбира се, за срив не може да става дума, но пък със сигурност можем да говорим за застой – застой в бизнес за 30.47 млрд. лева. За по-голяма яснота: става дума за сума, равна на близо 35% от брутния вътрешен продукт. Освен това фактът, че са замразени именно банковите кредити за фирмите, говори ясно за незавидното състояние, в което се намира бизнесът. Защото явно трябва да припомним простото правило, че когато фирмите имат намерение и реални перспективи да инвестират и да разширяват бизнеса си, те вземат кредити. Данните ясно показват, че именно това не се случва.
Не по-различно е положението с жилищните и потребителските заеми. При тях също има спад, макар и малък. И докато за потребителските заеми това е обяснимо – дори финансовият министър Владислав Горанов призна, че потребителското търсене все още е потиснато заради неясните икономически перспективи, спадът в жилищното кредитиране е необясним на фона на твърденията, че през цялата 2015-а пазарът на имоти се събуждал. Човек ще помисли, че увеличаващият се брой на сделките с имоти, за които се говори, че се дължи на покупки, които хората правят с лични спестявания. Или със средства на външни инвеститори. Само че стаитически данни, които потвърждават тези коментари, няма. Ако хората пазаруват имоти с лични средства, депозитите на населението няма да растат. Поне не с темповете, който наблюдавахме през 2015-а. За чуждестранниите инвестиции няма какво да говорим.
Важно е да се знае, че целият този кредитен спазъм се случва на фона на постоянно понижаване на лихвените равнища по всички видове заеми през 2015-а. Статистиката на БНБ изрично посочва, че в рамките на една година средният размер на лихвите по кредитите за фирми с размер до 1 млн. евро в левове е намалял от 6.47 на 5.33% годишно. А по тези в евро – от 6.36 на 4.92 процента. За по-големите кредити в левове средният размер на лихвите спада от 6.77 на 5.3% годишно, а по тези в евро – от 5.62 на 4.92 процента. Подобни тенденции се наблюдават и в годишния процент на разходите по жилищни и ипотечни кредити. При такова намаляване на цената на заемите е ясно, че кредити не теглят платежоспособните клиенти – просто нямат нужда от тях, защоно не виждат перспективи за развитие. За сметка на това гражданите са доста по-активни. Заслужава внимание следният факт: единственият ръст, който отчита статистиката на БНБ, е на заемите, които банките отпускат на фирмите за бързи кредити. А при тях най-често отиват хора и фирми, които не отговарят на условията на банките за предоставяне на заем. Затова банките предпочитат да прехвърлят риска от такива клиенти на фирмите на бързи кредити, като им предоставят заеми. Факт е, че кредитите за небанкови финансови предприятия са се увеличили в рамките на една година с 19.7% и в края на 2015-а са 1.19 млрд. лева. А самите заеми, предоставени от дружествата за бързо кредитиране, пак в рамките на годината са се увеличили с повече от 100 млн. лева. Само че, както вече казахме, тези заеми могат в един момент да се превърнат в сериозен проблем – особенно ако лихвите започнат да се покачват. А това неминуемо ще стане.
