Таня Райковска поема делото в КС за “адвокатските” възнаграждения на юрисконсултите

Конституционен съд

Таня Райковска ще е докладчик по делото в Конституционния съд (КС) срещу правото на юрисконсултите да се присъждат "адвокатски" възнаграждения. То беше образувано по искане на омбудсмана Мая Манолова. Така вече и четиримата нови конституционни съдии получиха дела. Първо председателят Борис Велчев възложи  дело на проф. Мариана Карагьозова. Тя е докладчик по искането на главния прокурор за отмяна на текстовете от Наказателния кодекс, с които беше премахната давността за преследването някои престъпления, извършени от висши функционери на БКП от 1944 г. до 1989 г., пише "Правен свят"

После беше възложено дело на Константин Пенчев. Той ще трябва да напише проекта на решение за това дали текстове от Закона за банковата несъстоятелност противоречат на Конституцията. Делото е по искане на Върховния касационен съд, който се натъкна на проблема, разглеждайки казуса с фалита на Корпоративна търговска банка.

Филип Димитров пък е докладчик по искането на Върховния административен съд за отмяна на текста от Закона за държавния служител, който позволява чиновниците да са отстранени от длъжност с години.

Искането, което днес беше възложено на Таня Райковска, е за отмяна на чл. 78 ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 161 ал. 1 изр. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Първият текст гласи: "В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт". Това правило по силата на препращането се прилага и по административните дела. А разпоредбата в ДОПК постановява: "На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат".

Според омбудсмана Мая Манолова тези разпоредби противоречат на залегналите в Конституцията принципи на правовата държава, неприкосновеност на частната собственост, на равни условия за стопанска дейност и на равенство в процеса.

В искането си Манолова посочва, че правилото е, че съдът осъжда загубилия да плати само реално направените разноски на спечелилата страна.  

"В противовес на този принцип, когато в производството е участвал юрисконсулт, съгласно цитираните разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим и към производствата по АПК, и чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, на определени субекти – администрации, юридически лица и еднолични търговци, се присъждат суми за разноски, които не са направени и като така са откровено фингирани", обяснява омбудсманът. Тя посочва, че юрисконсултът е служител на трудов договор при съответната страна и му се дължи трудово възнаграждение, което няма никаква връзка със стойността на предмета на делото (цената на иска). "Работодателят не заплаща на юрисконсулта възнаграждение като на адвокат. От казаното става ясно, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение представлява възстановяване на разходи, които не са направени, няма да бъдат направени и не могат да бъдат направени, което влиза в противоречие с принципа за присъждане единствено на направените и доказани разходи и води до неоснователно обогатяване на страната, която е била защитавана от юрисконсулт – тя получава сума равна на определеното за адвокат минимално възнаграждение, което би могло да бъде значително, тъй като в повечето случаи е пропорционално на стойността на интереса, без всъщност такива разходи да са направени", пише в искането.  

Манолова твърди още, че възможността загубилата страна да бъде задължена да плаща разноски, които спечелилата не е направила, има очевидно негативни последици за достъпа до съд и принципите на справедлив процес.

"Рискът от задължаване за разноски, които не са направени, демотивира гражданите при защитата на техните права, или направо води до това те да не са в състояние да осъществят съдебна защитават правата си, резултат, който всъщност представлява и отказ от правосъдие. Това се отнася както до случаите, в които те са ищци в гражданските производства или жалбоподатели в производствата пред административните съдилища, така и в с случаите, в които са ответници", обяснява омбудсманът.

Според Манолова задължението за плащане на ненаправени разноски за юрисконсултско възнаграждение ограничава правото на справедлив процес. "Нещо повече, тъй като за определяне на размера им се ползва Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, при голям размер на интереса се увеличава и задължението за юрисконсултско възнаграждение, Особено в случаите, в които се защитават основни права на гражданите, това задължение се явява в нарушение и на чл.56 от Конституцията, и на чл.13 от ЕКПЧ", пише в искането ѝ до КС.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст