Многогодишна практика у нас е да се купува кола за лични нужди през фирма, регистрирана по ДДС, за да може да се получи обратно данъчният кредит. И ако примерно една кола струва 25 хил. лв., като се приспадне ДДС, цената й автоматично слиза на 20 хил. лева. А това никак не е малко. Колата след това се кара с генерално пълномощно. С икономисаните 5 хил. лв. може да се платят комплект зимни гуми и техническото обслужване на колата няколко години наред. А когато фирмата, през която се купува колата, не е на бъдещия ползвател на возилото, в зависимост от топлината на отношенията, ДДС може да се раздели. Ако услугата се прави с помощта на случайна фирма, обикновено спестеният ДДС се ползва от участниците в операцията 50:50.
Това беше една легална форма за избягване на данъчно облагане. Данък „уикенд“ се прицели в нея с претенцията да наложи справедливост – неплащането на данъци не бива да се стимулира. Начинът, по който беше пробутана нормативната уредба на този данък обаче, събуди доста съмнения доколко са смислени на промените. След като инициативата не можа да мине през парламента под формата на обновени текстове в Закона за данък добавена стойност, тя се промуши като инициатива на финансовия министър и в крайна сметка видя бял свят като Указания на шефа на Националната агенция за приходите.
Ето как изглеждат нещата с нов автомобил според "освеженото" законодателство. Трябва да предупредим, че указанията му не са съвсем разбираеми даже за счетоводителите, какво остава за неизкушени от счетоводната теория и практика българи.
Да поумуване върху един пример: през месец януари 2016 г. регистрирано по ЗДДС лице е използвало автомобил едновременно за независимата си икономическа дейност и за лични нужди, за който е приспаднало данъчен кредит, като общият размер на преките разходи, включително и разходи за изхабяване на актива, е 1000 лева.
По отчетни данни през месец януари 2016 г. автомобилът е изминал километраж, както следва:
– за целите на независимата икономическа дейност – 2000 км;
– за лични нужди 1000 км.
Общата база за разпределение е 3000 км.
В посочения пример данъчната основа на доставката на безвъзмездната услуга по предоставяне на ползването на автомобила, изчислена по правилото на ал.6 на чл.27 от ЗДДС, е в размер на 333 лв., тъй като степента на използване за лични нужди се равнява на 1/3 от общото ползване. Тоест собственикът на фирмата трябва да декларира 33% използване за лични нужди на служебната кола.
Намерихме и по-прост пример от този и по отношение на това какво ще плати притежателят на колата.
През януари 2016 г. направените преки разходи, включително и за изхабяване на колата, са общо 5200 лева. За месеца автомобилът е изминал 30 хил. км със служебна цел и 20 хил. км за лични нужди. Така общата база за разпределение са изминати 50 000 км, като за лични нужди са изминати 40% от тях. При това положение данъчната основа за облагане на използването на автомобила за лични нужди е 40% от 5200 лв., това прави 2080 лева.
От тук следват поне дузина казуси. През февруари 2016 г. един собственик не е използвал колата нито за стопанската си дейност, нито за лични нужди. Но е отчел разходи, свързани с автомобила (за паркинг, за автомивка, за ремонт) в размер на 450 лв., за които е приспаднал данъчен кредит. Разходът за изхабяване на колата е 50 лева. Тъй като автомобилът е бил на разположение на лицето през месеца, което му позволява по всяко време да го използва за лични нужди, частта от разходите, която трябва да бъде включена при определяне на данъчната основа, се изчислява, като се отчете, че пропорционалното съотношение между действителното използване на автомобила за служебни цели и за лични нужди за последните 12 месеца е например 80:20. В случая данъчната основа за облагане на личното използване на автомобила е 20% от 500 лв., или 100 лева.
От примера става ясно, че за кола на паркинг или затрупана от сняг, чийто двигател дори не е пален, ще трябва да се платят 10 лв. само защото собственикът е декларирал, че я ползва в 20% от времето.
За служебно ползване няма да се считат километрите и съответно консумативите за автомобила, ако той се полза за придвижване от местоработата до дома. Тук се цитира решение на Съда на Европейския съюз, в което се казва, че придвижването от местоживеенето до местоработата наистина е необходимо условие за присъствието на работното място и следователно за полагането на труд, но не е определящо обстоятелство, позволяващо да се установи, че превозът на работника от дома му до неговото работно място не обслужва лични нужди. За служебни цели ще се признават разходите, направени при организирания транспорт. Тоест трябва да има специализиран автомобил с предварително зададен курс и точно определени места за спиране.
И така: в указанието се препоръчва да се използват съотношения в зависимост от използването. Ако е автомобил – да се следи колко километра са изминати, а ако е имот – каква е използваната площ.
Указанието на НАП дава и известна яснота как да се процедира, ако фирмата не може да прецени каква точно част ще се използва за лична и каква за служебна цел. Така например, ако една стая се използва за двете, тогава препоръката на приходната агенция е да се избере моделът 50/50. Ако все пак това изглежда нечестно, препоръката е да се изчака шест месеца, а в този период задълженото лице се отказва от данъчен кредит. Впоследствие, когато има сигурност за това съотношение, то ще се посочва в месечната декларация.
Така, ако собственикът на хотел живее в него, трябва да плаща 20% ДДС за използваната стая. Но ако собственикът или негов служител отседне в хотела за кратък период, например за уикенда или по време на лятната отпуска, ставката на дължимия ДДС е 9 процента. При това ДДС се дължи не само за стаята, но и за разходите за отоплението й, както и за ползваните услуги на персонала.
За имот, който се използва и за лични нужди, е ползван данъчен кредит по ДДС и за база за разпределение на разходите е избрана "площ в квадратни метри". През януари направените разходи за актива, включително и за изхабяване, са общо 1040 лева. Имотът се използва, както следва: за служебни цели 600 кв. м; а за лични нужди 200 кв. метра. Така общата база за разпределение е 800 кв. м, като за лични нужди се използват 25% от тях. Данъчната основа за месеца е 25% от 1040 лв., или 250 лева.
Дотук всичко изглежда ясно и прозрачно и нетолкова трудно за деклариране. На базата на доброволното деклариране на процента за лични цели се пресмята дължимият ДДС. След което данъчните сравняват процента и платения ДДС.
Тук обаче започват въпросите. Как човек точно да прецени колко процента от километрите са му били за служебни пътувания и колко за лични цели? Не би ли трябвало да има гратисен период, през който той да засече разходите си по двете пера?
Какво да прави, ако е сгрешил в преценката си – в негов или на държавата ущърб?
Ето какво пише в указанията: „За да се счете, че е налице трайно изменение на съотношението между личното и стопанското ползване на актива, налагащо изменение на пропорцията на данъчен кредит, това изменение следва да е налице за период по-дълъг от шест месеца. Документирането на корекцията на ползвания данъчен кредит при промяна на пропорцията се извършва с протокол. Той се издава най-късно на последния ден от данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата за извършване на корекцията“.
Ясно е също така, че данъчните нямат надеждна система за контрол. С пътни листове ли ще ходим, или ще попълваме специални справки, за да може като ни спрат мобилните групи да докажем по коя „тарифа“ караме – с ДДС или без ДДС?
Попитахме един от най-разумните апологети, но и критици на данък „уикенд“ – депутата от Реформаторския блок и член на Изпълнителния съвет на ДБГ Настимир Ананиев. Той застана твърдо зад тезата, че трябва да се направи всичко необходимо, за да се затворят вратичките за неплащане на данъци. „Аз съм за данъчен ред и справедливост на облагането, но данък „уикенд“ в този си вид изпълнява ролята повече на бич за бизнеса, отколкото за нормален стимул – каза Ананиев. – Предложили бяхме в парламента да се запишат в промените три ставки, които да са обект на избор от данъчно задължените лица – 10, 20 и 30% за лични нужди. Така нормата щеше да има по-ясна конфигурация и длъжникът просто щеше да си избере“, припомни той.
„Сега от него се иска да преценява точно личния елемент при ползването на вещта, което може да е леснооборимо от данъчните власти. Отделно от това те могат да упражняват натиск за декларираните данни с простия довод: „Не е вярно“, на който длъжникът не може да противопостави своята гледна точка. Данъчният натиск, тормозът над бизнеса може би ще се засили“, смята той.
Малките и средните фирми да бъдат освободени от данък "уикенд", настоя в интервю председателката на сдружението им Елеонора Негулова. По думите ѝ задължението да декларират използването на фирмени активи и за лични цели при възстановяването на данъчен кредит няма да допринесе съществено за по-добрата събираемост, но ще натовари изключително много бизнеса.
Негулова е категорична, че малкият и средният бизнес няма да успеят да се справят с декларирането, както е описано в указанието на Националната агенция за приходите.
Декларациите – до 14 февруари
До 14 февруари регистрираните по ДДС компании трябва да декларират данъка за ползваните за лични нужди служебни активи с подаване на месечната справка-декларация и дневниците за покупки и продажби пред НАП. Указанието за прилагането на този режим е изпратено на всяка фирма, която е част от ДДС системата.Указанието третира и случаите, в които при покупката на даден актив е известно, че той ще се използва единствено за лични нужди и за покупката на стоката не е ползван данъчен кредит. В тази хипотеза от компаниите не се очаква да начисляват ДДС месечно, след като не са ползвали данъчен кредит.
