В основата на всички наши действия стоят два мотива: желанието да станем велики и сексуалното влечение, твърди Зигмунд Фройд. Днес обаче в една от най-развитите страни – Япония, концепцията му е поставена под силно съмнение.
Истината е, че младите японци следят с интерес любовните преживявания на любимите си анимационни герои, но самите те нямат никакво желание нито да се обвързват, нито да гледат деца, нито дори да правят секс. Което може да се окаже опасно не само за местната, но и за световната икономика.
Проблемът не е нов. Още преди няколко години социолозите установиха намален интерес у младите японци към брака и интимните отношения. През 2011-а статистическият институт на страната публикува данни, според които 61% от ергените и 49% от неомъжените жени между 18 и 34 години нямат партньор от другия пол. Асоциацията за семейно планиране пък съобщи, че 45% от момичетата между 16 и 24 години "не се интересуват от сексуални контакти и дори изпитват отвращение към тях". Същото важи и за 20% от младите мъже, а сумарно 26% от японците до 34-годишна възраст са все още девствени. Дори и при тези, които са сключили брак, положението не е розово – през 2014-а почти половината от женените (44.6%) са признали, че не се занимават със секс…
Загубата на интерес към секса при японците вече си има и име – "синдром на безбрачието". Това явление е още по-странно, като имаме предвид, че в миналото жителите на Страната на изгряващото слънце ни най-малко не са били асексуални. Тъкмо напротив, за разлика от Европа сексът никога не е бил смятан за греховен и порочен, а нравите са били доволно разкрепостени, което прави случващото се сега да изглежда още по-странно.
Правени са опити с различни теории да бъде обяснена необичайната ситуация. Според някои изследователи бракът и раждането на дете почти със сигурност слагат край на кариерите на японките. И тъй като е известно, че за да заемат значими позиции в японската корпоративна система, на жените им се налага да полагат невероятно големи усилия, повечето от тези, които са постигнали търсения резултат, не са готови да пожертват постиженията си. Друга теория обяснява новите тенденции с това, че японските мъже просто са изгубили мъжествеността си, а заедно с нея и сексуалната си привлекателност. През 2006-а даже се появи специален термин – "тревопасни мъже". Това са млади хетеросексуални японци, които по принцип се интересуват от противоположния пол, но не са готови да влязат в ролята, която се очаква от техния пол. Иначе казано, те не желаят да ухажват, да спечелват сърцата на избраниците си, да поемат инициативата. А въпросът защо потомците на самураите са стигнали дотам, че се интересуват повече от роботи и анимационни филми, отколкото от жени, все още няма отговор.
Липсата на желание за секс и интимни връзки би могло да се разглежда като една от многото странности на японците, стига да не представляваше сериозен проблем. Там е работата, че резултатът е рязък спад на раждаемостта. През 2015-а са се родили малко над един милион бебета, а са починали милион и триста хиляди души – което показва, че за една година населението намалява с 300 хиляди. През 1970-а са се раждали два милиона деца – точно два пъти повече, отколкото сега, и ако нещата продължат по същия начин, към средата на ХХІ век японците ще са с 30% по-малко.
Пред подобни проблеми не е изправена само Япония, а и много други развити държави. Ситуацията в страната обаче има характерни специфики, които я утежняват. На първо място, това е високият стандарт на живот и най-високата в света средна продължителност на живота – 84 години. Осигуряването на комфортно съществуване за все по-нарастващата армия от пенсионери става за сметка на работещите млади, но при положение че те намаляват, товарът върху плещите им се увеличава. Другаде се опитват да преодолеят проблема, като внасят млада работна ръка отвън – пример е Германия с нейната система с гастарбайтерите (които не бива да бъдат бъркани с бежанската вълна от последната година). Само че в Япония са крайно консервативни по отношение на чужденците и просто не желаят страната им да се населява от представители на други култури.
Другата специфика, която утежнява ситуацията, е гигантският държавен дълг на Япония, равняващ се на над 10 трилиона долара, или над 240% от брутния вътрешен продукт (за сравнение – гръцкият е около 180% от БВП). При постоянно намаляващото население това означава, че обслужването му и изплащането му в перспектива ще падат върху гърба на все по-малко хора. И тъй като Япония е третата световна икономика, а главните й търговски партньори са първите две – САЩ и Китай, можем да си представим как трусовете, предизвикани от покоя в креватите на японците, могат да се отразят на останалия свят.
