Министерският съвет одобри на заседанието си на 3 март одобри проект на Гаранционно споразумение между България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за предоставяне на държавна гаранция за заем, който ще ползва Фондът за гарантиране на влоговете в банките. То ще бъде основата за водене на преговори. Министърът на финансите е упълномощен да ги проведе и да подпише Споразумението с ЕБВР, което ще влезе в сила, след като бъде ратифицирано от Народното събрание.
Заемът е в размер на 300 млн. евро и ще бъде предоставен от ЕБВР. С получения финансов ресурс фондът ще постигне по-голяма финансова независимост и устойчивост в дългосрочен план. Той ще попълни резервите си и ще подпомогне оптимизирането на структурата на финансиране. Въпросното финансиране е първата крачка към осигуряването на ресурс от общо 600 млн. евро, които фондът ще вземе като седем- и десетгодишни заеми от международни финансови институции. Очаква се лихвата по тях да е под 1% годишно. По този начин фондът ще разполага с около 2 млрд. лв. по сметки преди приключването на оценката на качеството на активите и последващите я стрес тестове. Тези пари ще дадат възможност на фонда да участва активно в преструктурирането на банки, за които след оценката се окаже, че трябва да предприемат действия за увеличаване на капитала си, да променят акционерната си структура или да бъдат погълнати от други кредитни институции.
Гаранционното споразумение ще позволи на фонда да договори заемите на максимално ниска цена. То по никакъв начин не ангажира бюджета с предоставяне на средства или с някакво друго плащане. Реално погледнато, гаранцията не е свързана с риск от активиране. Заемите, на които тя осигурява покритие, ще бъдат плащани от фонда, а той се пълни с вноски от банковата система. С други думи – спиране на плащането по тези заеми, което би активирало гаранцията, може да се случи само ако банковата система спре да съществува. Гаранцията, която държавата ще предостави по финансирането от ЕБВР, е предвидена в Закона за държавния бюджет за 2016-а, така че всякакви политически упреци и дебати по това споразумение ще са просто поредните спекулации и проява на неконструктивен популизъм.
Ако след приключването на оценката на качеството на активите и стрес-тестовете се окаже, че не се налага преструктуриране на банки и парите във фонда останат непокътнати, с получените заеми от международните финансови институции той ще може да върне депозита от 1.2 млрд. лв., който Министерството на финансите получи през ноември 2015-а. По този депозит фондът плаща годишна лихва от близо 3%, която е с пъти по-висока от финансирането, което ще вземе отвън. При това положение в хазната ще бъде възстановен един значителен ресурс, при това с печалба за държавните финанси, а финансирането на фонда ще стане много по-евтино.
