"Залозите в целия сектор "Сигурност" са такива, че генерал Константин Попов е длъжен да се прояви като безспорен лидер на армията. Военната експертиза трябва да бъде имунизирана от безхаберието на тези странни хора, които периодически се появяват по коридорите на министерството на отбраната и разнасят от Ванкувър до Владивосток един изключително негативен образ за това какво е Българската армия", каза Бойко Ноев, бивш министър на отбраната в интервю за Агенция "Фокус". По думите му Законът за отбраната през годините е еволюирал така, че на политическия фактор, на министъра, отговорностите са нараснали неоправдано за сметка на тези на началника на генералния щаб, а вече – началника на отбраната. "Пренареди се и вътрешната организация на войската, с което допълнително се усложниха командните отношения, силно бе отслабена чисто командирската роля на висшия началник. В резултат имаме ситуация, при която министърът гаси горски пожари, купува мотори за самолети и казва как да се лети, шие униформи, хрумнало му да строи кораби и какво ли не още. А началникът на отбраната е лишен на практика от лостовете за пълноценно управления на войските. Това трябва да се промени. И генерал Попов и неговият екип трябва да представят аргументирано становище, което да получи съответната обществена и парламентарна подкрепа", заяви Ноев.
Според него самото военно ръководство максимално трябва да уплътни отговорностите и задълженията, които има и сега по закон. "Неговият глас трябва да се чува, премерено и на място, но да се чува. И да не поставя личното си служебно положение над интересите на войската, тоест – да не се бои да изразява професионалното си становище", допълни той. Ноев каза още, че новият началник на отбраната не бива да допуска негов подчинен командир да го изпревари с оставката, когато политиците системно пренебрегват стратегически въпрос за войската и за отбранителните способности като цяло, визирайки подадената оставката на командира на ВВС генерал-майор Румен Радев.
"Необходима е радикална промяна в мисленето, за ролята на въоръжената сила в съвременния свят и в частност- за нашата страна. Необходима е на първо място модернизация на човешкия фактор, на неговото образование и подготовка. Т. нар. "План 2020" поляга на философията, че оръжейните системи са толкова амортизирани, че каквато и модернизация да се направи, пак ще е малко. Създава се погрешното, според мен схващане, че имаме широка свобода за превъоръжаване, на всички фронтове поради сериозното технологично изоставане. Този подход крие много рискове", заяви още Ноев. "Аз съм убеден, че България не може, а и не трябва да се впуска отново по утъпканите пътеки на военното строителство, по които за съжаление понякога върви и военното планиране в НАТО", допълни той.
Новият началник на отбраната притежава необходимите за това качества. "Едно е да си бил командир на вид въоръжени сили, в случая ВВС, съвсем друго е да ръководиш цялата армия. Хората трябва да се гледат в развитие", коментира Ноев. Според него началникът на отбраната трябва да бъде безспорен лидер на армията, не толкова по силата на служебното си положение, колкото на основата на признанието на своите колеги, че е способен да носи отговорността за всички тях, че му се доверяват, че са готови да тръгнат след него в трудните битки. "Военната историография напоследък дава много ярки примери в това отношение и особено епопеята на Каймак Чалан преди 100 години, за която толкова се говори днес. Надеждата ми е генерал Попов да реализира своите качества, да се прояви именно като такъв лидер. Ще го кажа още по-категорично – залозите в армията и целия сектор "Сигурност" в момента са такива, че генерал Попов е длъжен да успее", каза още Ноев.
За съжаление обществото не чу гласа на висшия военен в нито един от важните обществени дебати, касаещи армията през последните години. каза още бившият министър на отбраната. Ноев коментира, че в думите, с които вицеадмирал Румен Николов предаде на поста началник на отбраната. "Изкривената представа за политически контрол над армията, която през последното десетилетие се изроди в надменност и всепозволеност продължава да нанася тежки щети на авторитета на тази важна институция. Бизнесмени, строители, артисти и спортисти прелитат през политиката, закачат се за армията, правят маса бели и след това дим да ги няма. След тях остават само руините от безхаберието. При смяната на вицеадмирал Николов се прояви това унизително отношение не само към висшия военен, но и към армията като цяло. Наблюдавахме едно своеобразно артистично задкулисие, без прецедент във военната ни история", заяви Ноев.
Той отбеляза обаче, че вицеадмирал Николов сам се е подложил на това унижение. "Предвид задълбочаващата се криза във войската, а и очевидното лично отношение към него от страна на "хибридната школа", той отдавна можеше да си предложи оставката и да излезе с чест", заяви той. "Трето, прозрението, че честта и достойнството сами по себе си не са достатъчни качества за ръководството на войската, мисля, че идва малко късно. Да, трябват и много други качества. На армията ѝ липсва убедително професионално лидерство. Лидерство в отстояване на ясна визия за военните способности на страната, за тяхното адаптиране не към догмите, някои от тях и с евроатлантически проекции, а към променената среда. Лидерство в защита на честта на пагона", заключи Ноев.
