Вложител в КТБ е спечелил дело срещу БНБ заради забавяне на изплащането на гарантирания му влог. Това съобщи пред БНР Даниел Божилов от сдружение "Ние, гражданите". Божилов обясни, че вложителят е имал максималния гарантиран размер на влоговете и е осъдил Централната банка да му плати обезщетение за 10 000 лева. Решението на съда все още не е окончателно. От БНБ уж не са коментирали казуса.
По повод това изявление Централната банка обясни следното:
– Има заведени дела, както за забавено отнемане на лиценза на КТБ, така и за забава при изплащане на гарантираните влогове от ФГВБ.
По приключилите до момента дела с окончателен влязъл в сила съдебен акт, предявените срещу БНБ искове са отхвърлени от съда.
Тъй като понастоящем производството по част от делата продължава, не бихме могли да предоставим повече информация и коментари.
Пресцентър на БНБ.
В същото време сайтът "Правен свят" направи разгърнат правен анализ на казуса, който не обвързва "Параграф 22", но вероятно ще представлява интерес за читателите на електронната медия.
Българската народна банка (БНБ) дължи обезщетение на вложителите с гарантирани депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ) за това, че над 5 месеца нямаха достъп до парите си. Това постанови Административният съд на София-град (АССГ). Решението (виж прикачения файл) е по иск на конкретен вложител, но разсъжденията на съда по серията от въпроси, които поставя казусът, са относими за всеки от стотиците притежатели на гарантирани депозити във фалиралата банка.
На близо 40 страници съдия Камелия Стоянова дава подробни отговори на основните проблеми, които поставя подобен иск: Каква е отговорността на БНБ? Може ли да бъде търсена по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)? Кой е компетентният съд да гледа подобно дело? Кога е трябвало да започне изплащането на гарантираните суми по влоговете, т.е. от кога може да се приеме, че е налице бездействие от страна на БНБ?
Решението, с което тя осъжда Централната банка да плати на Юлиян Банков (съдия във Военен съд-София) компенсация от 8 627, 97 лв. (законна лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания, които в неговия случай са с максималния размер от 196 000 лв.), не е окончателно. То стъпва не само на ЗОДОВ, но и на Договора за ЕС, на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, на решения на съдилищата в Люксембург и в Страсбург и на евродирективите, които уреждат гаранциите за депозитите, пише "Правен свят".
БНБ може да бъде съдена по ЗОДОВ
"Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност", гласи първият текст от ЗОДОВ. Попада ли обаче БНБ сред органите, които носят отговорност по този закон?
От решението става ясно, че самата Централна банка държи позицията, че не може да ѝ бъде търсена компенсация по ЗОДОВ. Изложен е аргумент, че е стопанска организация, който почива на мотивите, с които през 1988 г. е приет за първи път Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани, както е било названието му. Съдия Стоянова отхвърля тази теза. Тя заявява, че през 1988 г. понятието за стопанска организация е имало съвсем друго съдържание, а освен това Законът за БНБ, е приет чак през 1997 г. "БНБ е орган на държавата, създаден със закон, с основна цел да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон и се различава съществено от стопански организации, на които са предоставени определени държавни функции", пише в решението.
Съдия Стоянова подробно обосновава разбирането, че, когато ЗОДОВ говори за отговорност на органите на държавата, не ги ограничава само до изпълнителната власт и до бюджетните организации. Тя стъпва и на решение на Съда на ЕС (от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93), според което отговорността обхваща дори органите на законодателната власт.
След това се спира на статута на Централната банка. И подчертава: "БНБ е орган на държавата, създаден със закон, с основна цел да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица… БНБ е единственият орган на държавата, който регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата на интересите на вложителите, което е основна цел на банковия надзор". Именно фактът, че само Централната банка осъществява този надзор е първият аргумент, който обоснова, че тя носи отговорност по ЗОДОВ.
Административен или граждански съд
Вторият елемент, който изследва съдът, за да мотивира приложимостта на ЗОДОВ по казуса, е видът на дейността, която осъществява БНБ, т.е. дали е административна или не. Отговорът на този въпрос е свързан и с проблема, който се поставя – дали тези дела срещу БНБ са подсъдни на гражданските или административните съдилища.
Тук съдия Стоянова стъпва на Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на І и ІІ колегия на Върховния административен съд. "В процесния случай дейността, осъществявана от БНБ като официално признат от националното право публичен орган, който е оправомощен по националното право да осъществява надзор върху институциите е административна и неизпълнението на това задължение по осъществяване на надзор е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засегнатото право. Правоотношението, което възниква в резултат на надзора, който следва да бъде осъществяван от БНБ върху кредитните институции не е облигационно, а възникналото правоотношение би могло да се определи по-скоро като административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда, тъй като съгласно чл. 2, ал. 6 от Закона за БНБ, Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите", пише в решението. В него се подчертава, че в тази връзка на Централната банка са възложени и административно-наказателни функции, което още веднъж обосновава административноправния характер на отношенията между нея и поднадзорните ѝ финансови институции.
Така АССГ стига не само до извода, че делото трябва да се гледа по ЗОДОВ (а не по общия исков ред), а и че му е подсъдно и няма да го изпрати в Софийския районен съд. Той се позовава и на определение на смесен петчеленен състав на ВКС и ВАС в тази връзка (виж прикачения файл).
Бездействала ли е БНБ?
"В процесния случай, исковата претенция би могла да се определи и като такава за вреди, произтичащи вследствие неправомерно бездействие на БНБ по отношение на изпълнението ѝ на задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити", пише в решението.
КТБ затвори на 20 юни 2014 г., а изплащането на гарантираните депозити започна на 4 декември 2014 г. Чакаше се БНБ да вземе решение за отнемане на лицензията на банката и установяването на нейната неплатежоспособност.
От решението на АССГ обаче става ясно, че, според него, това въобще не е трябвало да се случва. А е трябвало не по-късно от 5 работни дни след като КТБ затвори БНБ да излезе с решение, че влоговете са неналични и с този акт, а не с отнемането на лиценза, да започне изплащането на гарантираните суми. Това не беше предвидено в действащия през 2014 г. Закон за гарантиране на влоговете в банките. Срокът от 5 работни дни за вземане на подобно решение от централната банка обаче е регламентиран в Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, а тя е имала пряко действие.
От 14 август 2015 г. вече действа нов Закон за гарантиране на влоговете в банките и чл. 20 от него предвижда, че Фондът за гарантиране на влоговете започва изплащане на базата на "решение на БНБ за установяване, че влоговете са неналични и че по нейна преценка към този момент банката изглежда неспособна – по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива; решението се взема не по-късно от 5 работни дни от узнаването, че банката не е изплатила влогове, които са изискуеми и дължими".
"В процесния случай бездействието на БНБ се е изразило в това, че същата не е изпълнила задължението си да приложи, приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение същата е имало във връзка с Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане", пише съдия Стоянова. Тя посочва още, че действително задължението за изплащане е на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, но, за да се породи то, е било необходимо настъпването на определени обстоятелства, които не зависят от фонда, а от БНБ.
Освен това съдия Стоянова констатира, че с решението си от 20 юни 2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор БНБ сама е направила депозитите неналични. "Българската народна банка е взела решение по своя преценка да преустанови изпълнението на всички задължения, включително и изпълнението на задълженията по гарантирани депозити, решение, което нарушава правото на ЕС като не позволява достъп на вложителите на гарантирани депозити достъп до техните депозити при условие, че този достъп е защитен от директива 94/19/ЕО", пише в решението.
Достъп до гарантираните влогове още на 30 юни, а не на 4 декември
"Още на 20 юни 2014 г. БНБ е следвало да установи невъзможност за изплащане на гарантирани депозити към тази дата и поради това именно посочената дата от 20 юни 2014 г. е и първият момент, в който съобразно предвиденото в директивата БНБ е следвало да направи констатацията за неналичен депозит. Прилагането на задължението за обявяването на депозитите за неналични прави обоснован и извода, че първият момент, в който е следвало да бъде осигурен достъп до гарантираните депозити на вложителите, включително и на ищеца в производството пред настоящата инстанция е 30 юни 2014 г.", твърди съдия Стоянова. Тя посочва, че срокът от 5 работни дни е започнал да тече от 23 юни 2014 г. (понеделник) и е изтекъл на 27 юни 2014 г. (петък). Така вложителите е трябвало да имат достъп до гарантираните им по закон суми в понеделник 30 юни 2014 г.
Пречка ли е чл. 79 ал. 8 от Закона за кредитните институции
Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Това гласи чл. 79 ал. 8 от Закона за кредитните институции и се изтъква от Централната банка като пречка за осъждането ѝ за бездействие при изплащането на депозитите.
"По възможността обезщетението да бъде поставено в зависимост от наличието на вина е налице произнасяне на Съда на ЕС в решение от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93. Съгласно мотивите на посоченото решение задължението за обезщетяване на вредите, причинени на частноправни субекти, не може да бъде поставено в зависимост от изведено от понятието за вина условие, което надхвърля пределите на достатъчно съществено нарушение на общностното право", отговаря в съдия Стоянова в решението.
И освен на практиката на съда в Люсембург, се опира и на тази на съда в Страсбург. В решението е записано, че БНБ е нарушила чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, който гласи, че "всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост".
"Ефективно упражняване на правото, защитено от тази разпоредба, не зависи само от задължението на държавата да не се намесва, а може да изисква и позитивни мерки за защита, особено когато съществува пряка връзка между мерките, които един жалбоподател може основателно да очаква от властите и възможността му ефективно да се ползва от притежанията си", пише съдия Стоянова, опирайки се на решението на съда в Страсбург по делото Oneryildiz срещу Република Турция. Позитивните мерки за защита, които визира съдът в Страсбург, включват и това увредената страна да разполага с адекватни средства за защита, ако правото ѝ да ползва мирно собствеността ѝ бъде нарушено.
"Не може да се приеме наличието на адекватно средство за защита изискването в българското законодателство за наличието на умисъл, за да се реализира отговорността на органите на БНБ по чл. 79, ал. 8 от ЗКИ", заключва съдия Стоянова. Тя посочва, че при преценка дали е спазен чл. 1 от Протокол 1 ЕКПЧ съдът в Страсбург прилага т. нар. проверка за "справедлив баланс" между изискванията на обществения интерес и тези за защита на основните индивидуални права. Според съдия Стоянова този баланс не е постигнат с чл. 79 ал. 8 ЗКИ и изискването му за умисъл.
"Необходимостта от справедлив баланс между обществения и частния интерес по чл.1 от Протокол 1 изисква обезщетение, което е възможно да се реализира, без за реализирането му да се поставят определени ограничения (по подобие на чл. 79, ал. 8 от ЗКИ) като размерът на обезщетението трябва да е разумно свързан със стойността на отнетата собственост или пък с нарушеното право на мирно, необезпокоявано притежание, както е в процесния случай", заключава АССГ.
