Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД "Юг Маркет фонд мениджмънт" АД
Българският пазар на акции си остава изолиран от случващото се по света. С това обаче сме свикнали отдавна. Турбуленцията на териториите на развитите фондови пазари продължава да предизвиква страх и дори паника сред инвеститорите с експозиции зад границите ни и много малко от тези емоции се пренесоха на родна земя. Борсовите ни индекси отчитат символични спадове – между 0.3 и 1.3 на сто за последната седмица, докато повечето развити пазари загубиха по 3-4 (някои и почти 10) процента за няколко дни.
Първоначално сочените като основни причини за спада – цените на петрола, китайската икономика, курсът на юана и т.н., вече са заменени от далеч по-конкретни "виновници". През седмицата станахме свидетели на негативни данни за една от най-големите европейски финансови институции – "Дойче Банк". Появиха се слухове за проблеми с портфейла й от деривати, заговори се за нужда от набиране на нов капитал и други все толкова неприятни за акционерите "новини". Напрежението бе толкова голямо, че в един момент се получи рязък еднодневен спад в цената на акциите от над 10 процента. Това пък провокира ответна защитна реакция на мениджмънта на банката – кризисният пиар бе задействан веднага и още на следващия ден "неназован източник от "Дойче Банк" е споделил с репортер, че компанията възнамерява да изкупи част от облигациите си. Въздишката на облекчение сред инвеститорите бе подсилена и от изказването на финансовия министър на Германия – Волфганг Шойбле, че в трезора всичко е нормално и спокойно. Пазарите реагираха мигновено и отново в рамките на една борсова сесия акциите на банката поскъпнаха с 5-6 процента. Възроденият оптимизъм обаче не трая дълго. Може би защото еуфорията бързо отстъпи място на реализма. Както написа Насим Талеб в своя туитър акаунт: "Аз нямах никакви притеснения за "Дойче Банк", докато германският финансов министър не заяви, че не трябва да се притесняваме за нея…"
У нас – за щастие, финансовият министър има съвсем други приоритети и нито той, нито някой друг говори нещо за банковата ни система. Пазарът ни остава точно толкова (не)активен, колкото беше преди седмица или преди месец. Големите сделки по традиция са уговорени предварително и засягат дружества, чиито акции не са интересни за широката публика. А основните, поне на теория, пазарни участници отдавна напуснаха страната и сега са по-заети да гадаят защо навън цените се сриват, отколкото да помислят има ли нещо атрактивно у нас. Затова и няма как да пиша за голяма активност, за наплив или отлив на инвеститори и за впечатляващо или разочароващо представяне на една или друга българска публична компания. Просто почти нищо не се случва.
Това обаче не е чак толкова лошо, стига човек да има ясна представа какво иска да постигне и как. Да, пазарът ни обикновено е отчайващо скучен, но има едно много силно предимство – и то е, че през по-голяма част от времето добрите новини се отразяват по същия начин както и лошите – почти никак. Това винаги открива страхотни възможности за търпеливите и готовите да поемат риск. Вярно, никой не пише за хора, станали милионери от инвестиции на "БФБ-София", но това не означава, че няма такива или че няма възможности за подобно нещо. Никой не пише за това, защото погледите на всички обикновено са насочени навън, към "обетованата земя", където всичко е по-по-най , където са известните компании и хора, където са големите пари. Но забравяйки простичката истина, че инвестирането е като война, в която страната с най-много ресурси и тактически познания обикновено печели.
