За една година брутният външен дълг на България се е свил от 38.56 млрд. евро на 34.54 млрд. евро. Всички говорят колко опасно бързо се увеличава задлъжнялостта на държавата, но външните финансови ангажименти на икономиката ни като цяло спадат, и то с осезаемите 10.4 процента. Това са ни повече, ни по-малко от 4 млрд. евро. А в това време разни безотговорни политикани и псевдоанализатори се скъсаха да оплакват пропадащата стабилност на държавата. Брутният външен дълг, както е известно, е нещо различно от държавния външен дълг. Той е много по-обхватен – в него освен задълженията на държавата се включват и тези на частния сектор – на банки, на други финансови институции, на фирми – без значение дали са държавна, или частна българска или чуждестранна собственост. В брутния външен дълг се отчитат и вътрешнофирмените заеми, отпуснати от чуждестранни дружества на техните дъщерни компании. Впрочем в статистиката на БНБ тези вътрешнофирмени заеми се водят като преки инвестиции.
Според данните на БНБ външният държавен дълг през 2015-а се е увеличил от 5.1 млрд. евро на 5.64 млрд. евро. В това няма нищо изненадващо, като имаме предвид постоянните заеми, които държавата взима за финансиране на бюджетния си дефицит и за плащането на излизащи в падеж стари кредити. Тези числа всъщност подхранват опасенията от темпа, с който нараства държавният дълг. Ако той се запази такъв, само за няколко години ангажиментите на държавата към чуждестранните кредитори ще се удвоят. И тогава цялата й финансова стабилност ще отиде по дяволите.
Тук идва ред на друга загадка. След като държавният дълг расте, на какво се дължи значителното намаление на брутния външен дълг? Оказва се, че задълженията на българските банки към чуждестранни кредитори са намалели с 1.5 млрд. евро. Всъщност става дума за това, че повечето от банките у нас са върнали финансиране на своите майки. Това е логично действие, като се има предвид огромната ликвидност, съсредоточена в кредитните ни институции. Повече от 24 млрд. лв. са инвестирани в нискодоходни активи и 12 млрд. лв. от тях са по сметки в БНБ, които не само не носят приходи, но и са свързани с разходи за кредитните ни институции. Банките ни, както вече много пъти е ставало дума, нито могат да намерят достатъчно на брой нови платежоспособни клиенти, нито са склонни да поемат допълнителен риск и поради това няма къде да инвестират средствата, натрупани в тях от постоянно растящите депозити на граждани, камо ли финансирането, дадено им от техните чуждестранни майки.
Задълженията на фирмите по заеми, взети от чужбина, не са се променили. Те са около 12 млрд. евро. Най-сериозно са намалели заемите , които чуждестранни собственици са предоставили на своите български компании. Те са се свили от 15.92 млрд. евро до 12.71 млрд. евро. Всъщност става дума за същите заеми, които БНБ класифицира като преки инвестиции. Те просто си отиват от България. Единственото обяснение за това е, че чуждестранните компании не виждат в нашия пазар потенциал за развитие на бизнеса си. По тази причина парите, които са предоставили на дружествата си в страната ни, образно казано, не могат да работят и не им носят приходи. По тази причина тези пари просто се оттеглят от нашия пазар. А това, както и фактът, че банките ни също връщат взетото отвън финансиране, въобще не е повод за радост. Подобни процеси говорят, че у нас бизнес климатът е неблагоприятен. При подобна конюнктура малко трудно може да се повярва на оптимистичните очаквания на правителството за съживяване на производството и на потреблението и за по-висок ръст на БВП, отколкото заложените в макрорамката на бюджета за 2016-а 2 процента. Вероятно отново ще се разчита на проектите, финансирани чрез еврофондовете. Но нека не забравяме, че те тежат на бюджета, защото преди да дойде финансирането от ЕС, тези проекти, първо, получават пари именно от държавната хазна.
