Министерският съвет даде отрицателно становище по внесеното от главния прокурор искане в Конституционния съд, с което той атакува текстовете в Закона за адвокатурата, уреждащи участието й в проверки по сигнали срещу магистрати и чиновници. Цацаров поиска те да бъдат обявени за противоконституционни по отношение на съда и прокуратурата. Мотивът му е, че представлявали намеса в независимостта на съдебната власт. Става въпрос за съвместни проверки по сигнал на адвокат за проявено към него неуважение и липса на съдействие от страна на лица и органи на съдебната или на изпълнителната власт. По закон колегиите участват в тези проверки с по един представител, а другият представлява съответния съдебен или административен орган. Но ако те откажат да излъчат проверяващ в 7-дневен срок, адвокатската колегия може да извърши проверката само чрез своя представител. Атаката на Цацаров беше порицана остро на общото събрание на столичната колегия, която гласува единодушно декларация, отправена към Конституционния съд. В нея се посочва, че текстът на тези разпоредби е прогласен в българското законодателство още от 1925 г. и не е бил отменян дори по времето на фашисткия и на комунистическия режими.
В гласувано тази седмица становище на Министерския съвет по образуваното вече конституционно дело всички доводи на главния прокурор са отхвърлени. Изразено е несъгласие с тезата на Цацаров, че въпросните текстове са в разрез с принципа на правовата държава и с разделението на властите. Направен е и разбор на употребата и съдържанието на термина "уважение" в законодателството – като етична категория и като задължение за съдействие. Отхвърлено е и твърдението, че въпросните проверки въвеждат паралелност и дуализъм при реализирането на дисциплинарната отговорност за магистратите. Посочено е, че резултатът служи само за сезиране на дисциплинарните органи в съдебната власт и би трябвало да е в помощ, а не да пречи на съдебния инспекторат. За финал е приведен и аргументът, че искането е насочено само към отмяната на тези текстове по отношение на съдиите и прокурорите, но не и спрямо държавните служители, а КС не може да обяви атакуваните разпоредби за частично противоконституционни.