София Христова е изпълнителен директор на "Пенсионно осигурително дружество Алианц България" и изпълнителен вицепрезидент "Продажби" на "Алианц България Холдинг". През 90-те години, когато в страната ни прохожда допълнителното пенсионно осигуряване, тя е един от пионерите, които полагат основите на пенсионната реформа. Завършила е финанси в УНСС, след което специализира управление на пенсионни фондове и попечителски банки в САЩ, както и корпоративно управление в USAID. През 1994 г. се присъединява към новосъздадения "Доброволен пенсионен фонд България". От 1997 г. е изпълнителен директор и председател на управителния съвет на "Пенсионно осигурително дружество Алианц България". А от 2013 г. е и изпълнителен вицепрезидент "Продажби“ на "Алианц България Холдинг". София Христова участва активно във всички етапи на изграждане и развитие на пенсионния модел в България. Един от най-активните участници в подготовката на промени в законодателството, с които трябва да се разреши управлението на фондове с различен рисков профил, базирани на жизнения цикъл (т.нар. мултифондове), както и да се регулира фазата на изплащане на пенсиите от първия и втория стълб. Финалист в конкурса "Мениджър на годината" за 2011-а. През 2012 г. е класирана на седмо място в класацията на най-влиятелните жени в България. През 2013 г. е номинирана за финансов мениджър на годината от Фондация "Буров". Номинирана за "Мисис Икономика" 2014 година.
Г-жо Христова, какви са положителните страни на пенсионната реформа от гледна точка на възможностите за смяна на пенсионния фонд с държавния осигурител?
– Трудно бих могла да кажа нещо положително за тази т.нар. реформа. Беше създаден един измислен и ненужен механизъм, който трябва да обслужи една-единствена цел – да прелее част от парите на хората към държавното обществено осигуряване. И понеже това няма как да стане без съгласието на гражданите (все пак има решение на Конституционния съд по въпроса), бяха измислени абсурдните коефициенти за намаляване на пенсиите на осигурените в универсални пенсионни фондове (УПФ), започна кампания срещу фондовете, създаден беше удобен механизъм за прехвърляне към Държавно обществено осигуряване (ДОО) и т.н. Изобретената популистка формула за доброволен избор на допълнително задължително осигуряване наруши всички принципи за последователност и надграждане при провеждане на пенсионна реформа. Изборът да не се осигурявам индивидуално в капиталова схема, а да разчитам на публичните ресурси в обществената система не е нищо ново. То е продължение на една нагласа, която наблюдаваме толкова дълго и която задушава държавното обществено осигуряване – стремеж към минимален осигурителен принос и максимална облага от общите ресурси на НОИ. И ако все пак трябва да спазим стереотипа на мислене, положителното от тези промени е нарасналата обществена информираност за принципите и проблемите при функциониране на пенсионната система. Това несъмнено ще стимулира хората да се погрижат по-активно и своевременно за осигуряване на адекватни доходи след приключване на активната им трудова дейност.
Ще се присъедините ли към тезата, че става дума за торпилиране на тристълбовия модел?
– Според мен мишената не е самият модел, а, както казах, целта са парите или част от парите в пенсионните фондове. Не искам да вярвам и не вярвам, че във властта има хора, които не осъзнават, че модел, базиран само на държавно, разходопокривно осигуряване, няма бъдеще. От чисто професионална гледна точка мога да кажа, че направените промени в българската пенсионна система дадоха възможност за избор на доброволност в задължителността. Доколкото бизнесът винаги е разглеждал тристълбовия модел в неговата цялост (първи, втори и трети стълб), въвеждането със закон на подобно подкопаване на втория стълб с цел закрепване на първия представлява по-скоро правен механизъм за саморазрушаване на модела.
Какви са най-сериозните Ви критики към механизма на прехвърляне между частен и държавен фонд?
– Генералният проблем на този механизъм е, че по никакъв начин не защитава правата на хората. Първо, няма никакви предпоставки за информиран избор. Във времена, в които от всички финансови институции се изисква да предоставят всевъзможна информация на своите клиенти, за да не се допусне потребителите на финансови услуги да бъдат подведени, държавата си позволява да подтиква българските граждани към едно сериозно финансово решение, без да им дава никаква конкретна информация. Хората избират ДОО само защото някой им е казал нещо. Имаме много клиенти, които са подписали заявленията за прехвърляне към НОИ или към "Сребърния фонд", без да са получили никаква конкретна информация за финансовите параметри и за ефекта от своите действия. И тук идва другият сериозен проблем на механизма – липсва каквато и да било процедура за отказ от направения избор, в случай че осигуреният преосмисли действията си. Нормалната практика и защитата на потребителя изисква всеки да има право в определен срок да се откаже от избора на определена услуга. Такава е практиката например при смяната на един пенсионен фонд с друг. Но когато човек избере Държавното обществено осигуряване, възможност за преосмисляне и отказ няма.
Какво показват първите данни за прехвърлянията на категорийни работници? Ами на тези от трета категория труд?
– Прехвърлянето на категорийните работници стартира от началото на тази година. През месец януари едва трима от осигурените в професионалния пенсионен фонд на "Алианц България" са подали заявления за прехвърляне в ДОО, така че за тенденции е много рано да говорим. Осигурените в универсалните пенсионни фондове, които избират прехвърляне към т.нар. "Сребърен фонд" в никакъв случай не са много, като над 90% от тях са служители на МВР или на МО. Най-интензивно прехвърляне от универсалните пенсионни фондове в ДОО се наблюдава при хората родени след 1959 г., които вече имат отпуснати пенсии. На тях НОИ предлага да преизчисли и увеличи пенсиите им, ако се откажат в полза на държавното обществено осигуряване от натрупаните си средства и бъдещите си вноски в УПФ. Проблемът е, че хората вземат това решение набързо и "на тъмно", а много често ефектът за тях е отрицателен или най-малкото – твърде спорен.
Ще Ви дам един реален пример: Служител на МВР се пенсионира с 940 лв. пенсия, след което подава заявление (така е бил посъветван от НОИ) за прехвърляне на всички натрупани средства (над 12 000 лв.) от УПФ в НОИ. В резултат на прехвърлянето пенсията му е била увеличена със 150 лв. и става 1090 лв. Само че той продължава да получава 910 лв., защото това е таванът на пенсиите към днешна дата. Остава да се надява и да чака този таван да се увеличи или да отпадне, за да има някаква полза от това, че е дарил на НОИ 12 000 лв. плюс 5% от дохода, върху който ще продължи да се осигурява (защото той ще продължи да работи, както се случва с повечето пенсионирани служители на МО и МВР).
Проблемът е, че този ефект е бил предварително известен, той e можел да бъде изчислен и да бъде обяснен на човека, за да е наясно какво дава и какво получава. Само че когато НОИ предлага тази "услуга", не дава на пенсионерите никаква предварителна информация, а веднъж направен, този избор не подлежи на промяна. Това, което прави впечатление, е, че вече са налице жалби от осигурени лица, които въпреки направеното прехвърляне не са получили увеличение на пенсията от ДОО. Причината е, че пенсията от първия стълб не зависи от прехвърления осигурителен капитал, а от натрупаните права.
Можем ли вече да изведем тенденция какво ще се случи по-нататък?
– За всеки, който е навлязъл малко по-задълбочено в проблемите на осигуряването, е пределно ясно, че отказът от осигуряване в универсален пенсионен фонд – (УПФ) и в професионален пенсионен фонд – (ППФ) работи срещу устойчивостта на пенсионната система и много бързо ще увеличи и без това сериозния дефицит в бюджета на НОИ. Именно затова най-мъдрото продължение на създадената ситуация е въведената възможност за отказ от допълнително задължително осигуряване постепенно да бъде ограничена и в крайна сметка да отпадне.
Очертайте проблемите към днешна дата
– Всъщност измененията в КСО не предлагат решение на основните въпроси, свързани с огромните разходи на фонд "Пенсии" на ДОО, стимулиране на ранното пенсиониране, неконтролируемото отпускане на инвалидни пенсии, ниската събираемост. И всичко това в съчетание с лошата демографска картина, с ниските доходи и с ниската производителност на труда. Високата безработица се допълва с липса на квалифицирана работна ръка, а високата емиграция води до безвъзвратна загуба на работна сила от страната. В същото време емигрантският поток или подминава страната, или води до заселване у нас на хора, идващи от етноси и култури, чиято интеграция ще е по-скъпа, отколкото разходите за задържането у нас и квалифицирането на местната работна ръка. Най-наболелият проблем към днешна дата са закъсняващите и постоянно отлагани промени в Кодекса за социално осигуряване, с които трябва да се уредят две сериозни празноти в законодателството. Първата е управлението на портфейли с различен рисков профил. Няма да е пресилено, ако кажа, че чакаме и настояваме за тази законова промяна повече от 15 години. А това е световна практика и спокойно можем да кажем – стандарт при управление на пенсионни фондове.
Втората е адекватното регламентиране на процеса по отпускане и изплащане на пенсии (т.нар. Фаза на изплащане). От тази година стартира плащането на пенсии от професионалните пенсионни фондове, а това, което КСО предвижда и позволява като механизъм за отпускане на тези пенсии, е, меко казано, абсурдно и неадекватно. Пенсионноосигурителните дружества нямат възможност да инвестират по различен (значително по-консервативен) начин средствата на пенсионерите, нямат възможност за обособяване на пул за изплащане на пожизнените пенсии. Ефектът от тези промени в КСО би бил много по-висока степен на защита на осигурените, повече и по-индивидуализирани решения и в крайна сметка по-висока ефективност на капиталовия модел като цяло.
Отново се развихри брожение около доходността на УПФ. Кажете верните данни.
– Не знам какво точно брожение имате предвид, но със сигурност брожение има около нещо, което съществува. Доходността съществува като явление само в капиталовите фондове. Защо няма брожение около доходността в разходопокривния (държавен) фонд? Защото там доходност няма. Там се разчита на ползата от това личният принос на осигурения да е по-малък от използвания от него обществен ресурс. Данните за доходността на капиталовите фондове са ясни, те се публикуват периодично от Комисията за финансов надзор и от пенсионноосигурителните дружества. Въпросът е данните да се тълкуват обективно и да се разглеждат в дългосрочен хоризонт, а не да се ползват със спекулативни цели.
Какви тенденции се развихрят на частния пенсионен пазар?
– Така нареченият от Вас частен пенсионен пазар в България се развива върху ясно дефинирани капиталови принципи. Неговите резултати за последните 20 години са красноречиви за постигнатия значителен успех: над 4 млн. осигурени лица с индивидуални партиди, в които са акумулирани около 9 млрд. лв., по данни на КФН към 30.09.2015 година. Това е огромен национален инвестиционен ресурс, многократно надвишаващ някои от толерираните чуждестранни инвестиции.
А какви са резултатите на управляваното от Вас дружество?
– През 2015 г. клиентите на пенсионните фондове, управлявани от ПОД "Алианц България", надхвърлиха 1 милион. Пенсионните активи, които управляваме към края на годината, достигнаха 2.17 млрд. лева. Вноските в пенсионните фондове нараснаха с 14%, като най-висок е ръстът на личните вноски в доброволния пенсионен фонд – 78 процента. За нас тези данни са позитивни и подкрепят тезата, че необходимостта и ползата от допълнителното пенсионно осигуряване все повече се осъзнава от хората.
