Опитахте ли наш “Гренаж”? А “Мускадел”?

Вино

През последните години има своеобразен ренесанс в лозарството и винопроизводството у нас. Площите с нови лозови масиви се увеличават, големите винарни създават собствени лозя, изникват и малки изби с качествени бутикови серии. От друга страна, винената култура се увеличава, поради което расте търсенето на по-висококачествени напитки. Затова не е изненада, че продуктите на българските винари вече правят впечатление по света. А нестандартните вкусове, които те разкриват, привличат и чуждестранни инвеститори.

Интересът към бранша е логичен. Няма лозаро-винарски предприятия, които да са фалирали или да са затворили заради кризата или поради липса на пазари. Това е един от стабилните отрасли в сектор "Земеделие". А от Изпълнителната агенция по лозата и виното отбелязват засилен интерес към отрасъла и от български, и от чуждестранни инвеститори, в това число и от страни с утвърдени традиции на този пазар – френски, немски, италиански, американски, които са наши конкуренти. Но, заедно с това те носят и духа на нещо ново.

У нас откриваме и някои други "екзотични" инвеститори, например от Китай. Бизнесмени от азиатската страна са закупили 4 хил. дка в Северозападния регион, в районите на Лом и Пазарджик. Освен тях има и хора от Казахстан в Старозагорско.

Повечето от инвеститорите биват привлечени у нас от възможността да се ползват европейските средства за реализиране на проекти за развитие на лозарство и винопроизводство. През миналата година се е работило по изграждането на 21 нови винарски предприятия и изби. Осем от тези проекти са с огромен капацитет от над 800 хил. литра за преработка годишно.

"Общо в страната функционират 260 винарни, като 65 от тях са на чуждестранни инвеститори", отбелязва Красимир Коев, шеф на Националната агенция по лозата и виното.

В новия период общият бюджет по Националната програмаа за подпомагане на лозаро-винарския сектор е 133.81 млн. евро. Този финансов ресурс може да се използва както за засаждането на нови лозя, така и за промотиране на вино в трети страни. Финансирането е 75% от необходимата сума.

Площите с нови лозя, които се засаждат в страната, нарастват с по 10 000 -15 000 дка годишно. По последни данни лозовите масиви са общо 600 хил. дка, като около 75% от лозовите насаждения у нас са собственост или се ползват под аренда от винарните. До края на миналата година страната ни имаше квотата да поддържа до 800 хил. дка.

А инвеститорите, които са си закупили права до 31 декември, имат възможност до 31 юли 2018 г. да направят проект и да засадят лозе, при това с европейски средства. При засаждането те ползват субсидия от 75% от стойността на целия проект на лозето си. 

От 1 януари 2016 г. обаче влезе в сила нов регламент. Според него България губи досегашните си квоти, но не и правото да увеличава лозята си. На базата на засадените количества лозя на територията на всяка държава членка (в случая 600 хил. дка у нас) Европейският съюз ще ни отпуска по 1% на годишна база. Това означава, че от 2016 до 2030 г. България ще може увеличава лозарския си потенциал с 6000 дка на година. Освен това, който не си е купил права, ще може да засади лозя само със собствени средства и няма да има право на европейска помощ.

Освен че се увеличават площите, се обновяват и насажденията. Агенцията отбелязва увеличение и на броя на желаещите да откриват винарски предприятия – малки семейни винарни или винпроми. През миналата година в страната са се развивали 19 проекта. Повечето от новите винарни инвестират и в дегустационни зали, за да могат да се включат в маршрутите за винен туризъм.

Българските майстори реагират бързо на новостите. При разширяване на масивите те първо проучват какво вино и грозде ще реализират, какво е търсенето им на световния пазар, а и на българския. Сред предпочитаните са традиционно познатите сортове "Каберне", "Мерло", "Сира", както и белите – "Шардоне", "Вионие", "Пино Гри".

Но без съмнение се разширява и броят на сор­товете, като се отг­леж­дат. Вече има нови и непознати за страната ни лозя като например "Вил­неа", "Каберне", "Сира" и "Гренаж" и "Мускадел". С появата им на пазара се създават купажи, които включват три-четири или пет сорта. Това пък дава повече възможности за избор на клиента и за раз­ширяване на кръгозора на любителите на вино.

Една от чуждестранните инвестиции в сектора е проектът "Домейн Беса валей", който се развива от 2001 година. Регионът около с. Огняново (Пазарджишко) е избран след много проучвания и специално направен детайлен анализ на почвата във френски лаборатории в Бордо. Името на винарната "Беса валей" означава Долината на бесите (тракийско племе, населявало тези земи). Прилежащият й лозов масив се простира на площ от 3000 декара. Върху част от тях са засадени  висококачествени френски сортове – "Мерло", "Кабернe совиньон", "Шираз" и "Петит вердо".

Заобиколена от 220 хектара лозя, винарска изба "Едоардо Миролио" е разположена край село Еленово, близо до Нова Загора. Собственикът й – италианецът Едуардо Миролио, е един от най-големите чужди инвеститори у нас. Избата е създадена през 2002 г., а първата й продукция излиза на пазара три години по-късно. Годишният й производствен капацитет е 1 млн. литра вино.

Засаждането на лозята започва през 2002 година. Днес върху 220 хектара има масиви от елитен френски и български посадъчен материал. Част от сортовете, които култивира винарската изба, са "Каберне Совиньон", "Мерло", "Сира", "Каберне Фран", "Пино Ноар", "Шардоне", "Мускат Отонел", "Траминер", "Совиньон Блан", "Мавруд", "Рубин", "Мелник 55" и "Букет". До момента във винарска изба "Едоардо Миролио" са инвестирани близо 22 млн. евро.

Едоардо Миролио, който от години живее и работи в България, има и няколко текстилни завода в Сливен, Елин Пелин, Нова Загора и Ямбол. Той е основен акционер в "Техномаркет", след като направи цесия на депозита си в КТБ. Миролио има инвестиции и в недвижима собственост, сред тях е "Интерпред" в София и хотел "Централ" в Сливен.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст