Министерският съвет одобри още едно Гаранционно споразумение за предоставяне на държавни гаранции в полза на Фонда за гарантиране на влоговете. Това стана на заседанието му на 12 февруари. Този път то ще е между България и Световната банка, която също ще предостави на Фонда заем от 300 млн. евро.
Само преди седмица правителството подписа проект за подобно гаранционно споразумение с ЕБВР, която ще предостави на Фонда заем за 300 млн. евро. Така след ратификацията на двете гаранционни споразумения от Народното събрание фондът ще може да получи дългосрочно финансиране от 600 млн. евро. То ще му осигури по-голяма финансова независимост и възможности да участва активно в евентуални процедури по преструктуриране на банки, ако такива се наложат след приключване на оценката на качеството на активите.
Очакванията са фондът да сключи дългосрочни заеми с ЕБВР и със Световната банка при много по-ниска цена от тази, която плаща на държавата за финансирането, което получи от нея през ноември 2014-а, за да изплати гарантираните депозити в КТБ. След като получи тези заеми от двете международни финансови институции, фондът ще разполага с около 2 млрд. лв. преди приключването на оценката на качеството на активите и последващите я стрес тестове.
Двете Гаранционни споразумения са необходими, за да може Фондът за гарантиране на влоговете да договори заемите с ЕБВР и със Световната банка на максимално ниска цена. Те по никакъв начин не ангажират бюджета с предоставяне на средства или с някакви други плащания. Реално погледнато, рискът гаранциите да бъдат активирани е само хипотетичен. Заемите, на които те осигуряват покритие, ще бъдат плащани от фонда, а той се пълни с вноски от банковата система. С други думи – спиране на плащането по тези заеми, което би активирало гаранциите, може да се случи само ако банковата система спре да съществува. Гаранциите, които държавата ще предостави по финансирането от ЕБВР и от Световната банка, са предвидени в Закона за държавния бюджет за 2016-а, така че всякакви политически упреци и дебати по тези споразумения ще са просто поредните спекулации и проява на неконструктивен популизъм.
Ако след приключването на оценката на качеството на активите и стрес-тестовете се окаже, че не се налага преструктуриране на банки и парите във фонда останат непокътнати, с получените заеми от международните финансови институции той ще може да върне депозита от 1.2 млрд. лв., който Министерството на финансите получи през ноември 2015-а. По този депозит фондът плаща годишна лихва от близо 3%, която е с пъти по-висока от финансирането, което ще вземе отвън. При това положение в хазната ще бъде възстановен един значителен ресурс, при това с печалба за държавните финанси, а финансирането на фонда ще стане много по-евтино.
