Поредните списъци на клиенти на Корпоративна търговска банка, които синдиците публикуваха, изпълнявайки вменените им от Закона за банковата несъстоятелност задължения, не показаха нищо друго освен глупостта и двуличието на всички онези, които преднамерено търсят и откриват сензация в цялата тази информация. Веднага след като въпросните данни бяха изнесени, медиите гръмнаха, че списъците изобилстват от имена на политици, на държавни чиновници, съдии, прокурори и следователи. Ужас – цялата държавна машина се оказа обвързана със сринатата банка.
Яхнали сензацията с разкриването на парите на висши съдебни и държавни чиновници и политици обаче, забравяме няколко простички истини. На първо място, текстовете в закона, задължаващи синдиците да оповестят въпросната информация, засягат единствено лицата от сферите на политиката, на държавното управление, на съдебната система и всички онези, които трябва да обявяват собствеността си пред Сметната палата. Затова в списъците четем имената най-вече на такива хора, а не на граждани, които никой не познава или са просто бизнесмени. Тук всички като че ли забравяме, че въпросните граждани, посочени в списъците, преди да са политици, държавни служители и магистрати са преди всичко физически лица и все трябва да си държат парите в някоя банка. Може ли някой да каже дали те нямат влогове в друга кредитна институция? Всъщност със сигурност имат, особено след като КТБ фалира. Парите, които са държали там или поне част от тях, са отишли на депозит в други кредитни институции. Това трябва ли да е клеймо за въпросните банки? Всеки има право да открие колкото си иска на брой влогове и сметки в колкото си иска банки, стига парите му в тях да са от законни операции и действия и с платени данъци.
В повечето от оповестените в списъците влогове няма нищо сензационно дори от гледна точка на размера им. Ако се вгледаме по-внимателно в списъците, ще видим, че повечето от обявените суми не са смущаващо големи. Ама имало много спестявания на магистрати, политици, министри, на техни заместници, както и на роднините на всички изброени, и то за по няколкостотин хиляди лева и евро. Това всъщност не е голямо чудо – достатъчно е въпросните лица да са продали по един-два наследствени имота и ето ти една сума от сто-двеста хиляди, която спокойно може да се остави на депозит. Особено пък и ако роднините на въпросните магистрати, политици или държавници се занимават с бизнес или работят във фирми, където получават високи заплати. Това не е забранено, не е престъпление… Щом не е – какво скандално има, ако семействата на такива хора имат депозит от по няколкостотин хиляди.
Ако трябва сериозно да бъдат анализирани публикуваните от синдиците списъци, е добре анализаторите да се съсредоточат върху лицата, които персонално или чрез свои съпрузи, деца, майки и бащи са имали в КТБ спестявания за повече от половин милион лева. Това вече са суми, за които си заслужава да се разрови човек – откъде и как са спестени. Но в дългите списъци, за които става дума, с такива пари разполагат тридесетина лица. Вярно – повечето от тях са доста или даже много известни. Например шефката на съдебния инспекторат към ВСС Албена Костова и съпругът й Андрей Костов в периода от 2010-а до затварянето на Корпоративна банка са разполагали с депозити от близо 850 хил. лв. и с над 310 хил. евро. Кога точно са имали такива депозити? И дали са успели да ги извадят преди затварянето на КТБ на 20 юни 2014-а? От тези списъци не става ясно. Но и не това е важното. От много по-голямо значение е дали тези суми са били надлежно декларирани пред Сметната палата, така както изисква законът. И от кои източници Костова и съпругът й биха могли да получат подобни доходи? Защото ако тези две условия са налице и около тях няма мъглявини, абсолютно двуличие е точно сега да се учудваме какви огромни суми имало семейството на въпросната висша магистратка. Изясняването на тези обстоятелства е трябвало да стане, когато Костова е подала декларацията си пред Сметната палата. А такава има. И в нея виждаме няколко влога за обща сума около 1 млн. лева. Има и информация за произхода им – от наеми, от лихви, от заплати и дивиденти. Ако някой се е усъмнил в истинността на тези данни – трябвало е да го изрази още при публикуването на декларацията на сайта на Сметната палата, а не сега, когато синдиците публикуват списъците. Иначе ще излезе, че няма нищо нередно семейството на въпросния магистрат да разполага с един милион спестявания, но ако те са по сметки в КТБ – това вече е скандал. Странно двулична трактовка…
Същата ситуация се получи и с парите на лидера на ДПС Ахмед Демир Доган. Той, според списъците, имал в КТБ 1.36 млн. лева. Явно е извадил доста от тях, защото при затварянето на банката вземането му бе по-малко. Но това е друга тема. Важното е дали обществото е било оповестено за тези авоари на Доган чрез декларирането им пред Сметната палата, така както изисква законът. В декларацията му като депутат през 2010-а е посочена сумата от 1.1 млн. лв. доход "от друга стопанска дейност". В декларацията за 2011-а пък е посочено, че Доган има банков депозит от 1.24 млн. лева. С други думи, всичко е било известно още тогава. Това, че парите му са в КТБ, е точно толкова нормално, колкото ако бяха в коя да е друга банка. Впрочем те сега наистина са в някоя друга банка. Това скандално ли е?
Вървим по-нататък в списъка с вложителите милионери и стигаме до бившия народен представител Веселин Вълев Пенев и съпругата му Радосвета, които по някое време в периода след 2010-а насам са имали в КТБ 1.09 млн. лв. и 277 хил. щ. долара. Откъде такива авоари? Според декларацията на Пенев пред Сметната палата още през 2013-а той и съпругата му са обявили, че разполагат с депозити от близо 1 млн. лева. Освен това имат двадесет и седем апартамента, къщи с двор и парцели в София, Ямбол, Балчик и Асеновград. Отделно от това са декларирали двадесет и два земеделски парцела. Е, при такива имоти странно ли е, че двамата разполагат със спестявания от над един милион? Или е странно единствено защото тези спестявания са в КТБ?
Още по-големи са спестяванията в Корпоративна банка на семейството на Димитър Чохаджиев – заместник-министър на икономиката и енергетиката в първото правителство на Бойко Борисов. В списъците, публикувани от синдиците, се вижда, че той и съпругата му Снежана са разполагали с депозити от 363 хил. лв. и с 3.98 млн. евро. Спестяванията на тази фамилия наистина заслужават внимание, защото от двете декларации на Чохаджиев, подадени през 2012-а, не се вижда той да разполага със суми и активи, които да му позволят да направи депозити за такива големи суми в банката. В тях той е декларирал, че заедно със съпругата си разполага по банкови сметки с около 1.35 млн. лева. Освен това заместник-министърът е обявил, че по-голямата част от тези пари са му доверени по силата на договор от фирмата Tchoha Limited. Явно става дума за доверително управление на средства, предоставени от компания, която е регистрирана в чужбина от самия Чохаджиев или от някой от семейството му. Или от негови партньори. Във всеки случай несъответствията между декларацията на Чохаджиев в Сметната палата и депозита в КТБ не означава, че парите му в банката са съмнителни. Напълно е възможно те да са натрупани от сделки, извършвани именно чрез тази фирма в чужбина или от други компании, в които Чохаджиев има пряко или индиректно участие.
Милиони е държал в КТБ и бившият министър на финансите Милен Велчев. Това се е случило в периода между 2010-а и затварянето й. Става дума за 3.76 млн. лв. и около 1.14 млн. евро. Още 876.73 хил. лв. има и съпругата му Симона. Но да не забравяме, че Велчев си дойде в България богат от лондонското Сити, където имаше високоплатена работа в инвестиционната банка "Мерил Линч". Освен това, след като излезе от държавното управление през 2008-а, Велчев развива активна консултантска и инвестиционна дейност у нас. Той заедно с колегата си и бивш заместник финансов министър Красимир Катев представляват интересите на "ВТБ Капитал" у нас, а тя пък бе миноритарен акционер в Корпоративна банка и партньор на мажоритарния й собственик Цветан Василев по сделката с БТК.
Останалите собственици на влогове на суми над 500 хил. лв. в КТБ са горе-долу в същото положение като изброените дотук. Да, сред тях има прокурори, следователи, съдии, заместник-министри, банкери, изпълнителни директори на държавни агенции. И какво от това – нали много преди да фалира КТБ имотното им състояние е било обявено пред обществото? Защо тогава то не направи впечатление на никого, а сега всички са смаяни? Та точно това бе смисълът от техните имотни декларации. Но у нас тази информация се чете твърде избирателно, поради което – и… двулично. Историята със списъците по никакъв начин не постигна обявената от политиците цел – да хвърли светлина върху причините за сриването на КТБ. Но постигна по-прикритата си и много важна задача – да бъде постоянен източник на сензации, с които да се хвърля прах в очите на обществото, за да не забелязва острите проблеми.
