Вложител в Корпоративна банка, чието име е "закодирано" зад съкращенията Ю. В. Б., е спечелил дело за нанесени щети срещу БНБ в Софийския административен съд. Веднага бързаме да кажем, че присъдата е на първа инстанция и не е окончателна, тъй като на следващото стъпало нещата могат да се обърнат в точно обратната посока. Това между другото се посочва и в официалното становище на БНБ, изпратено до вестник "БАНКЕРЪ". В него се казва: "Има заведени дела както за забавено отнемане на лиценза на КТБ, така и за забава при изплащане на гарантираните влогове от ФГВБ. По приключилите до момента дела с окончателен влязъл в сила съдебен акт предявените срещу БНБ искове са отхвърлени от съда. Тъй като понастоящем производството по част от делата продължава, не бихме могли да предоставим повече информация и коментари." Така е – докато целият съдебен процес не приключи, не може да се говори, че едната страна е осъдила другата. Освен това размерът на иска на вложителя не е толкова голям. Става дума за 8627.97 лева. Нищо работа на фона на милионите, които се подмятат из публичното пространство.
Делото обаче е интересно не с размера на иска за обезщетение, а с няколко казуса, които са разисквани във връзка с него и от чието решаване ще зависи позицията на Централната банка в правното пространство занапред.
Първо е важно да се знае на какво основание е подаден искът за обезщетение. А той е заведен по силата на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ищецът твърди, че е понесъл щети, "вследствие на неправомерно бездействие на Българската народна банка по отношение на изпълнението на нейни задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантирани депозити". Според тази директива надзорният орган е длъжен в срок от пет работни дни, след като една банка е поставена под специален надзор, да обяви дали ще отвори, или дали депозитите в нея ще да бъдат достъпни за техните собственици. Ако депозитите бъдат обявени за неналични, институцията, която гарантира влоговете, трябва да започне да изплаща на депозантите в банката парите, които им се полагат по закон – до 196 хил. лева. Точно това обаче БНБ не направи. А се позова на обстоятелството, че въпросната европейска директива все още не е част от българското законодателство. А според действащите у нас нормативни актове гарантираният размер на влоговете започва да се изплаща едва след като лицензът на кредитната институция бъде отнет и тя бъде обявена в несъстоятелност.
От затварянето на КТБ на 20 юни 2014-а до изплащането на влоговете на 4 декември 2014-а изминаха близо пет месеца и половина. Точно за този период ищецът настоява да му бъдат възмездени вреди в размер на мораторната лихва – ОЛП плюс 10% годишно върху гарантирания размер на влога. Съдът е преценил, че европейското право в случая е директно приложимо и с предимство пред българското законодателство. На тази база е уважил иска на вложителя.
Освен това БНБ е поискала от съда да не допусне иска на вложителя, защото според нейните представители тя не е държавна институция, а стопански субект и не може да бъде съдена по силата на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди пред Софийския административен съд. В мотивите на присъдата е посветено изключително голямо място на този въпрос и са приведени много аргументи, в това число и примери на съдебни дела, водени пред европейските правораздавателни органи. В крайна сметка Софийският апелативен съд отхвърлил аргументите на БНБ, решил е, че тя е държавен орган и трябва да отговаря точно по силата на посочения от ищеца закон.
Ако присъдата на Софийския административен съд срещу БНБ не бъде потвърдена от по-висока инстанция, вложителят ще загуби делото. Но ако бъде потвърдена, това ще означава, че всяко действие или бездействие на БНБ вече ще може да бъде атакувано пред административния съд и че европейските директиви – поне в банковия сектор, ще се прилагат с приоритет, без значение дали са приложени в нашето законодателство. Това вече е съвсем нова правна ситуация, но БНБ ще трябва да работи в нея.
Един евентуален окончателен успех на въпросния вложител по това дело ще отвори вратата за хиляди подобни искове на хора с депозити в КТБ. А когато един е спечелил, вероятността това да направят много други или даже всички останали ищци е много голяма. Стане ли това, сумата, която ще трябва да плати БНБ на ищците, няма да е няколко хиляди, а по най-груби изчисления ще е над 160 млн. лева. Изчислете колко са 4.4% – мораторната лихва за пет месеца и половина, върху сумата на изплатените гарантирани влогове и сами ще се уверите за какво сериозно число става дума.
