Бутилките сочат Изток

Вино русия

Трудно е един бизнес да оцелее, ако разчита само на родния пазар. Очакванията са износът да продължи да нараства, но все така с бавния темп от последните години. Той ще бъде подкрепен и от разширяването на географията на запознатите с българското вино.

Повечето изби стъпват на нови пазари, което обаче е свързано с много разходи за реклама. Експортът продължава да бъде в ниския ценови клас. Българските вина си връщат репутацията, но им предстои още дълъг път. Интересът към тях расте най-вече заради успешното участие в най-престижните винени конкурси.

По данните от официалната статистика най-големият пазар на български вина си остава Русия, който поглъща около половината от износа. Там обаче продължават да се реализират основно евтини вина. Руснаците от години са ценители на българското вино и не бива да губим този пазар, категорични са производители и търговци. Не бива обаче да разчитаме само на имиджа от миналото.

Най-големите любители на червено вино са китайците. Те вярват в лечебните свойства на напитката.

Нашето вино може да е конкурентно на европейския и световния пазар, ако развие производството на вино от местни сортове, категорични са експерти от Института по лозарство и винарство в Плевен. Така или иначе трудно можем да победим световните сили на тяхна територия и с техните сортове грозде. Нашият най-сериозен аргумент трябва да бъде подобряване на качеството на гроздето и виното, за да можем отново да пробием на международния пазар. Съвсем спокойно страната ни може да има своя автентичен образ там с местните винени сортове “Гъмза”, “Мавруд”, “Широка мелнишка лоза”, “Димят”, “Памид”.

Отвореният европейски пазар е едно голямо предизвикателство. Но натоварването на мощностите у нас за бутилиране не е много високо, като една от причините е намалялото търсене на продукция както на вътрешния, така и на външните пазари. Кризата в страните от цяла Европа и ограниченият обем на търговските потоци са най-важните фактори, които влияят върху свиването на обема на производството и продажбите.

Винарският бранш винаги е бил експортноориентиран. България винаги е имала силни позиции в износа на вино. Неслучайно в някои години той е стигал до 80% от произведените количества. И сега все още повече бутилки вино заминават за външните пазари. Обикновено най-висок дял сред тях имат Русия и държавите от Руската федерация, към които се насочват около 40-45% от износа.

Заради кризата между Русия и Украйна търговията с вино преживя някои сътресения. Продажбите на европейски вина в Русия през първата половина на миналата година спаднаха наполовина. Само за България износът се бе свил с около 60% заради по-малкото потребление и девалвацията на руската рубла. Заобикалянето на Украйна пък през прибалтийските държави повиши стойността на транспорта. И всичко това, при положение че виното не е в ембарговия списък, който въведе Русия за ограничаване на различни европейски хранителни продукти. От друга страна, случващото се може да се разглежда и като стимул да потърсим и други пазари. Всички винарни полагат усилия за проучване и разкриване на нови пазари, например в Турция, Китай, САЩ и др., освен традиционните в Западна Европа. Това обаче допълнително натоварва фирмите, тъй като е свързано с много финансови и производствени разходи, както и такива за реклама.

За да се популяризира виното като продукт пред консуматора по света, е нужно да се популяризира България като производител. На международния пазар е непосилно да се налага конкретна марка, затова и в своите презентации пред международни партньори експертите в дирекция "Експорт" на "Винпром Пещера" залагат основно на популяризиране и рекламиране на страната като традиционен винопроизводител с богата история и като атрактивна туристическа дестинация. Смятаме, че е нужно да се достигне до младия консуматор на отделните пазари. Пред него България няма имидж на винена дестинация, но тя трябва да бъде наложена като традиционен и дългогодишен винопроизводител, наравно с Франция и Италия. За съжаление това е непосилно за която и да е изба у нас. Нужна е национална стратегия и средства за развитие и налагане на имиджа ни пред света. Така например, в Грузия разработиха такава петгодишна стратегия, по която работят с пет международни рекламни и ПР агенции, за да популяризират своите вина. България няма единна национала стратегия за налагане на имидж на своето традиционно производство като цяло, в което освен вина, може да се посочат и продукти като розовото масло или киселото мляко. Това прави проблемът с липсата на имидж национален, не индустриален.    

Търговци от различни страни в Европейския съюз също проявяват интерес към българските вина. Трябва обаче да се търсят и нови пазари. Сингапур, Виетнам, Китай, Камбоджа са сред страните, където българското вино може да направи пробив, показва опитът на някои винарни. Новите пазари, към които винопроизводителите са се насочили и търсят масиран пробив, са САЩ, Китай и Япония. Те обаче са голямо предизвикателство, защото за там трябват големи количества и успех може да има само ако се обединят усилията у нас. Добре е да обърнем по-сериозно внимание и на Бенелюкс, Великобритания и скандинавските страни, а защо не и на Южна Корея. Вместо да се гони количеството при износ, може да се предлагат типично български сортове. Повече ще ги впечатлим с мавруд и мискет, защото навън предпочитат да опитат нещо различно.

В същото време много добре вървят продажбите в Полша, която е наш традиционен партньор. Български вина намират радушен прием също в Чехия, Великобритания, Германия, в скандинавските страни, както и на други континенти. През 2014-а в чужбина са изпили 58 млн. л българско вино, а през 2013-а – 61 млн. литра.

Добрата новина е, че количествата за Русия, които не успяхме да продадем там, бързо намериха нови пазари, например над 5 млн. литра са изнесени за Китай. За САЩ пък сме изнесли 1 млн. литра. Активната маркетингова политика на някои български фирми направи вината им търсени и на места, в които сме били слабо познати, като канадската провинция Квебек, някои страни на Азия и други.

От бранша отбелязват, че успехът може да дойде, когато светът научи за българските продукти със защитен произход. Този сертификат в чужбина е гаранция за качество. Вината със защитен географски произход у нас са 54 на брой. Става въпрос за региони като Асеновград, Пловдив, Свищов, Мелник, Благоевград.

Определено има интерес към биопроизводството без сулфити. Засега то си остава нишов пазар в Европа, но в САЩ е хит. У нас има вече винарни, които предлагат такива вина.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст