Половината от българските договорни фондове, организирани от банкови управляващи дружества (общо 18 на брой), търпят загуби от началото на 2016-а. Това пък е свило нетната стойност на активите им, която те са акумулирали в портфейлите си, показва проучване на в. "БАНКЕРЪ". Тези схеми не влагат във високорискови инвестиции, но така или иначе ниската ликвидност на капиталовия пазар притисна желанието им да постигнат по-високи резултати.
Наред с това ниските лихви не уплашиха българите и те не извадиха парите си от банковата система. Алтернативата – колективните инвестиционни схеми, също не успя да впечатли българите и не ги накара да насочат част от паричните потоци към тях.
Осем дружества, които са част от някоя от банковите групи у нас, управляват общо 34 от взаимните фондове в България (лицензирани са 110). Не всички успяха да приложат подходите на компаниите майки, които събират и печелят без никакви усилия от спестовността на българите. Договорните фондове не успяха да покажат добра доходност, а клиентите, разочаровани от тези резултати, не намират основание да увеличават тези си инвестиции. Това обяснява и спада – с около седем милиона на активите на банковите колективни схеми от началото на годината. В същото време БНБ отчете, че за изминалата година спестяванията на влог са се увеличили с повече от 3 млрд. лв. и вече са над 42 млрд. лева. Прави впечатление, че най-сериозен е ръстът на по-големите депозити. Например тези над 1 млн. лв. са нараснали с над 14% за година, а и влоговете между 30 и 40 хиляди също са с двуцифрен ръст. В същото време депозитите от 2500 до 5000 лв. са се увеличили само с процент и половина.
Страхът и несигурността движат тези вложения, според анализатори и психолози. Пестенето и притежаването на налични пари в банката носи спокойствие и наслада.
Повечето от вложенията на банковите фондове са в акции, а тези инструменти месеци наред вече "потапят" портфейлите на предпочелите ги инвеститори. Вложенията в чужбина също избутват надолу доходността на колективните схеми. Въпреки това може да се каже, че имиджът на банките, които са ги организирали, работи и за тези техни дъщерни дружества. Показателен е фактът, че в края на февруари в портфейлите им се съхраняват над половината от парите в сектора за управление на активи (473.075 млн. лв).
Най-ниска възвръщаемост на клиентите си (-13.41%) е донесъл " Райфайзен (България) Фонд Глобален растеж". Той е организиран от "Райфайзен асет мениджмънт" ЕАД, който пък е изцяло собственост на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. Фондът инвестира минимум 85% от активите си в дялове на "Райфайзен Глобален акции" – главна колективна схема, организирана и управлявана от "Райфайзен Капиталанлаге-Гезелшафт" М.Б.Х. – Австрия.
Фондът на ОББ – "Глобален Фарм Инвест", пък отчита загуба от 9.17 на сто. Средствата му се влагат предимно в дялови ценни книжа на компании от сектора "здравеопазване", основно във фармацевтичния отрасъл, биотехнологиите и сегмента "медицинска апаратура", приети за търговия на регулираните пазари в страната и чужбина.
Не могат да са доволни и клиентите на "ПИБ Авангард". Фондът се управлява от "ПФБК асет мениджмънт" ЕАД. Инвестициите му са в акции на публични компании, развиващи дейност в шест отрасъла в Централна и Източна Европа и в Русия. В такива книжа са вложени две трети от парите на фонда. Тази е и причината схемата да попадне сред губещите (-5.83%), както и да намали стойността на портфейла си.
Някои от фондовете имат големи шансове да обърнат тренда. Това биха могли да постигнат най-вече "ДСК Имоти" (-0.08%), "Тексим Парични пазари" (-0.19%), "Райфайзен (България Активна защита" (-0.22%) и "Тренд Парични пазари" (-0.24%). Те са на загуба, но тя е малка и биха могли да преминат в групата на печелившите схеми в следващите месеци.
Пазарът на колективни инвестиционни схеми очаква нови инвеститори. Най-вероятно и през тази година българите няма да засилят видимо присъствието си във взаимните фондове, защото доверието все още не е съвсем възстановено. Завръщането ще е силно зависимо от ръста на фондовата борса, което пък би могло да се случи в резултат на бъдещи благоприятни икономически събития у нас. В крайна сметка основният мотив за избора на някоя от алтернативите ще бъде по-висока доходност. Очакванията, че след като лихвите по депозитите тръгнат надолу, ще възобнови конкуренцията между двата финансови продукта – влог и договорен фонд, засега не се сбъдват. Спестяванията на населението са все така високи, без признаци за промяна.
