Брюксел включи „резачката“ за България и я връчи в ръцете на премиера Бойко Борисов. Очевидното недоволство на европейските ни партньори от това, че правителството (до този момент) "не забелязва" апетита на някои олигархични кръгове в страната да „погълнат“ всички големи и доходни парчета от родния бизнес, активизира порива на премиера да наложи справедливост. По негово разпореждане през седмицата бяха спрени няколко големи обществени поръчки с мотива, че милионите за тях се бяха устремили към джобовете на избрани наши бизнесмени.
Към една от тези „порции“ от държавната баница почти се бе докопало небезизвестното акционерно дружество „Водстрой 98“. Според вписания в Търговския регистър списък на акционерите, присъствали на последното общо събрание (на 30 април 2015-а), 99.98% от собствеността в него принадлежи на „ПМ контрол“ ЕАД на Иван Мирински. В началото на октомври миналата година Южноцентралното държавно предприятие, базирано в Смолян, обявява обществена поръчка (№02718-2015-0175/8 октомври) за изграждане на горски пътища в труднодостъпни терени в районите около Кърджали, Смолян и Пазарджик. Изпълнителят й трябвало да захрани фирмените си сметки с 95 млн. лева.
От години за това дружество се говори, че е изцяло под контрола на депутата от ДПС Делян Пеевски. Макар че според официалните данни за него между Мирински и Пеевски не се откриват директни връзки. Но както всички у нас знаят, това, което се вижда наяве, в повечето случаи е само последният пласт, нанесен, за да скрие истинската картина… И се понесоха тълкувания на думите на министър Владислав Горанов, който обясни, че спирането на обществената поръчка е разпоредено от премиера Борисов, за да се разсеят всякакви съмнения за нещо скрито, когато се разходват големи обществени ресурси.
Както в. „БАНКЕРЪ“ нееднократно е писал, ако се направи изследване на регистрите на Агенцията за обществени поръчки, ще се види, че фирмата "Водстрой 98", която работи в областта на селското стопанство и за изграждането на водни съоръжения и строителство, в последните години е един от фаворитите в печеленето на търгове, финансирани с бюджетни и с европейски средства. Това само по себе си може да бъде обяснено с „изключителния“ професионализъм на мениджърите й, подобен аргумент трудно би се възприел като реален в днешните ни реалности.
Между впрочем, това е третият случай, в който организацията на този търг да е преценена като повод той да бъде прекратен. Тази поръчка вече е била обявявана на 13 февруари 2013-а, малко преди първият кабинет на Борисов да подаде оставка. Според тогавашните документи възложителят (както се случва и сега) е имал намерение да сключи четиригодишно рамково споразумение с… един изпълнител.
"Водстрой 98" и тогава е било претендент за изпълнението на поръчката на стойност 60 млн. лева. Но не самостоятелно, а като част от обединението "Лес Груп". Фирмата е отстранена още при разглеждане на офертите, но класирането впоследствие е отменено от Комисията за защита на конкуренцията. Конкурсът в крайна сметка е прекратен с мотив "пороци в методиката на класирането“. Година по-рано Южноцентралното държавно предприятие – Смолян, отново се е опитало да възложи същите дейности и отново безуспешно. И тогава поръчката е била предназначена само за един рамков изпълнител, но впоследствие е прекратена с мотива, че са направени промени в Закона за горите.
Спирането на поръчката се стимулира търсачите на истината да се впуснат в коментари за причините за това действие на премиера. Политиците поднесоха на публиката подходящите версии. Но освен „разсейването на съмнения“ беше необходимо да се извадят и по-реалистични аргументи за това скоростно спиране на поръчката. Така гласност получи аргументът, че тя е направена непосредствено преди влизането в сила на новите правила в Закона за обществените поръчки, които гарантирали повече прозрачност.
А тъй като тя (прозрачността) била приоритет на сегашното управление, търговете трябвало да се проведат по новите процедури, защото става дума за голям обществен ресурс.
Всичката тази политическа алабалистика от обяснения не отменя необходимостта подобно прекратяване на „спечелен“ търг да бъде облечено с някакви мотиви. За да не стане това решение по-късно удобно основание за съдебен иск и съответно да бъде „обръсната“ държавната хазна за обезщетения, без да се е стигнало до същинската работа по поръчката.
Точно поради тези причини в официалната страница на Агенцията по обществени поръчки се появиха и официалните мотиви за прекратяване на процедурата.
Те обаче нямат нищо общо с политическото говорене.
Вътрешно каре
„При откриване на обществената поръчка финансирането на дейностите неин предмет е предвидено да се обезпечи от създадения със Закона за горите фонд "Инвестиции в горите". Към момента на обявяване на обществената поръчка набраните средства във фонда са били в размер на около 55 млн. лв., при прогнозна стойност на поръчката съгласно обявлението – 95 млн. лева. Приключването на окончателната инвентаризация в началото на 2016 г. на пострадалата дървесина и установяването на голям обем такава е причина за значително намаляване на планираните приходи, които се отчисляват във фонд "Инвестиции в горите". Съгласно ПМС №343 на МС от 15.12.2011 г. за определяне размера на частта от продажната цена на дървесината и недървесните горски продукти по чл.179, ал.1 от ЗГ при продажба на дървесина, повредена от абиотични и биотични фактори и въздействие, държавните предприятия по чл.163 от ЗГ внасят във фонд "Инвестиции в горите" 50 на сто от определения размер на частта от продажната цена на дървесината, определен за Южноцентрално ДП. Предвид изложеното планираните към момента на откриване на процедурата средства, представляващи отчисления за фонд "Инвестиции в горите", се намаляват значително, което от своя страна води до невъзможност за обезпечаване на финансирането за изпълнение на обществената поръчка, още повече че средствата не са били налични и към момента на обявяване на поръчката.“
Тук неминуемо стигаме до въпроса КОЙ и кога решава да проведе търг, без да е осигурено финансиране за заложените в него дейности? КОЙ и как си позволява да диктува правилата за неговото провеждане, така че те не просто да направят неприятно впечатление, а да избодат очите на Брюксел? И накрая КОЙ кого вижда в огледалото, за да провокира Борисов да каже:
"Не искам никакво съмнение, че нещо не е както трябва, грам съмнение не искам. Ако трябва – повече медии, повече публичност, но да се знае всеки лев, че е отишъл за това, което трябва".
И накрая КОЙ и докога ще ни прави на балъци???
