"Ако Европейският съюз не е активен, тогава Вишеградската четворка трябва да бъде. Необходимо е да намерим ефективен начин да защитим границата му", заяви неотдавна словашкият премиер Роберт Фицо.
Срещата на четирите страни от Централна Европа в Прага на 15 февруари показа, че изявлението на Фицо не е празни думи. Държавните лидери на Чехия, Словакия, Полша и Унгария имат сериозни намерения да намерят свое решение на мигрантската криза, пред която от една година е изправена Европа, дори това да е за сметка на добрите отношения с Брюксел и Берлин. Планът им да помогнат на Македония и България да запушат границата си с Гърция може да бъде възприет като директно предизвикателство към подхода на германския канцлер Ангела Меркел към овладяването на бежанската вълна.
Формалният повод за срещата в чешката столица бе, че точно преди 25 години, на 15 февруари 1991-а, тогавашните водачи на Полша, Чехословакия и Унгария – легендарните Лех Валенса, Вацлав Хавел и Йозеф Антал – сложиха подписите си под съвместна декларация за стремежа им към приобщаване към Европа, която утвърди не само пакетното им придвижване към ЕС и НАТО, но и послужи като основа на интеграцията помежду им. С присъединяването си към евроатлантическите структури Вишеградската група изпълни основното си предназначение и оттогава тя няма такава обща кауза, около която да се обедини. Засилената външнополитическа активност на Русия на практика предизвика разцепление между четирите страни. Полша продължава да е най-големият застъпник на твърдия подход за сдържане на Москва, докато унгарският премиер Виктор Орбан е значително по-склонен към търсене на пътища за намаляване на напрежението и дори сближаване с управляващите в Кремъл. А и в очите на редица наблюдатели четирите правителства на практика досега нямаха реална тежест при вземането на решенията, отнасящи се до целия Европейски съюз.
Ситуацията обаче е напът да се промени, след като бежанската криза предостави на групата възможността да се обедини около обща миграционна политика. Вишеградци сега отново са сплотени около общи позиции, които според тях най-добре защитават интересите им: нуждата от строго опазване на външните граници на ЕС и спазването на досега съществуващите правила за приемането на мигранти – вместо политиката на отворени врати към бежанците и предлаганите схеми за преразпределението им. Правителствата на четворката имат обща позиция и по въпроса кой е главният виновник за наплива от мигранти – Ангела Меркел. Роберт Фицо коментира неотдавна германската политика на отворени врати за бежанците и желанието на Берлин те да бъдат преразпределени из целия Европейски съюз с думите: "Просто е – каня гости, но в един момент решавам, че не мога да се оправя с всички тях, и тогава чукам на вратата на съседа и му казвам той да ги поеме". Очевидно е, че централноевропейските съседи не искат да влизат в ролята на "съседа".
На срещата в Прага групата все още не предприе директна конфронтация с Брюксел, но позицията, която зае, притежава редица характеристики на ултиматум. Лидерите на четворката, към които се присъединиха специално поканените премиери на България и Македония, обявиха, че все още няма достатъчен прогрес по споразумението, според което общността трябва да даде на Анкара 3 млрд. евро, за да обуздае потока от мигранти, тръгващ от турска територия. Те призоваха за "бързи и надеждни резултати от прилагането на съвместния екшън план на ЕС и Турция". И поставиха срок: срещата на върха на Евросъюза през март, след която е необходимо да бъде потърсено алтернативно решение на проблема.
"Същевременно трябва да бъде разработен алтернативен, резервен план, който да бъде приложен, в случай че напредъкът в защитата на границите и сътрудничеството с Турция не отговаря на очакванията", се казва в приетата съвместна декларация. Успоредно с това в нея се посочва, че Вишеградската група оценява гръцките усилия, но ако се наложи приемането на допълнителни мерки за засилване на граничната охрана на Балканите, това може "да се отрази на Република Гърция". Унгария е готова да подкрепи създаването на "втора защитна линия", изтъкна унгарският премиер Виктор Орбан, за да разсее окончателно евентуалните съмнения относно намеренията на групата.
Не е нито законно, нито политически приемливо Евросъюзът да си сътрудничи с трета страна, за да затвори границите на една държава член, отбеляза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред германския в. "Велт", а Ангела Меркел каза буквално същите думи пред "Щутгартер цайтунг". Реакцията на Брюксел и Берлин е предвидима, само че доколко е оправдана? Извън всяко съмнение е, че вариантът за преодоляване на кризата по външните граници на ЕС е за предпочитане, но и събралите се в Прага го изтъкнаха като основен. Както писахме в предишния брой на БАНКЕРЪ, "турският план" има редица слабости, които го правят уязвим и в голяма степен ненадежден. От друга страна, планът "Б" на Вишеградската група също страда от съществени недостатъци – например резервираното отношение на България към него (повече – на стр. 23). Но дори и той да бъде приет, осъществяването му вероятно ще срещне такива технически трудности, че едва ли ще бъде завършено преди следващия бежански пик. С една друга задача обаче той вече се справи – гласът на централноевропейските държави отново се чува, и то силно.
