Увод
Процедурата по оценка или преглед на качеството на активите – Assets Quality Revue, е приложена към банковите сектори на страните в Еврозоната през 2014-а във връзка с изграждането на Единният европейски надзорен механизъм,при който ЕЦБ поема пряка отговорност за надзора и състоянието на банковите сектори в Еврозоната. Това е нов ангажимент за ЕЦБ и поради това тя прилага AQR, за да получи ясна картина за състоянието на банковите система и да намали репутационния риск от проблеми с кредитни институции чието финансово състояние преминава под нейния контрол. Поради тази причина оценката се поверява на независими институции – консултански компании, които трябва да проверят финансовото състояние на банковите сектори, независимо от надзорните органи на отделните държави членки на Еврозоната. Пак поради желанието за независима и консервативна оценка, методологията за AQR е направена при много по строги критерии към активите на банките, отколкото са изискванията по Регламент 575 на ЕС за оценка на риска и капиталовата адекватност и банковите практики в отделните държави от Еврозоната.
След като излязат резултатите от прегледа на качеството на активите на тяхна база се провеждат стрес-тестове, които трябва да покажат доколко са устойчиви банките при два сценария. Първият е базов и се изработва на базата на основните показатели в макроикономическата прогноза за страната. Вторият е негативен и се базира на намаляване основните макроикономически показатели. Това става по определен математически модел. Стрес-тестове са се провеждали доста преди оценката на качеството на активите. Разликата е че преди оценката на качеството на активите стрес-тестовете са се правили въз основа на текущите надзорни данни за банките, а след оценката те са направени на базата на получените от нея резултати.
Дефиниция
Дефиниция за това какво представлява оценката на качеството на активите може да бъде намерена в една презентация "Asset Quality Review and Stress Test: Recent
Experiences and Potential Implications for the MENA Region" от май 2014 г. на "Оливър Уайман" – водеща консултантска компания. В нея се казва: "Прегледът на качеството на активите определя ключовите елементи на различните портфейли от активи на банката по отношение на оценката, която ще им бъде направена. AQR e оценка, основана на риска и се фокусира върху тези елементи на отделните банкови баланси, които се прецени, че са най-рискови и/или най-непрозрачни".
Във същия доклад е дадена и следната дефиниция за стрес-тест: "Стрес тест е количествено проектиране на бъдещи загуби по базов и неблагоприятен и макроикономически сценарий".
Резултати от оценката на качеството на активите в Еврозоната.
Проведената оценка на качеството на активите на банковите сектори в Еврозоната показа, че те се нуждая в по-голяма или по-малка степен от заделянето на допълнителни провизии и осугиряването на допълнителен капитал. В споменатата вече презентация на "Оливър Уайман" "Asset Quality Review and Stress Test: Recent Experiences and Potential Implications for the MENA Region" се дават някои примери за това. В нея се посочва, че оценката на банковия сектор в Ирландия е показала капиталов дефицит от 24 милиарда евро, в Испания – 60 млрд. евро, в Гърция – 50 млрд. евро, в Португалия – 7 млрд. евро, в Словения – 4.8 млрд. евро и т.н.
Според съвместно съобщение на "Дойче Бундес Банк" и Федералната служба за финансов надзор (BaFin) от 26 октомври 2014 г.одина: "В 25 от 130-те най-големи банки в Еврозоната е установен недостиг от капитал, който възлиза общо на 25 млрд. евро. ЕЦБ съобщи на пресконференция, че от тези 25 институции, 12 са вече покрити капиталовите си дефицити през последните месеци чрез увеличаване на капитала си от 15 милиарда евро. Останалите 13 институции, сега трябва да присъстват планове капитал на ЕЦБ в рамките на две седмици, очертаващи как предлагат да затвори тези пропуски. Институциите имат шест месеца, за да реализират своите планове за отстраняване на недостатъците, посочени в прегледа на качеството на активите. Дефицити, които бяха разкрити в неблагоприятен сценарий, трябва да бъдат отстранени от институциите в рамките на девет месеца".
Прегледът на качеството на активите в Германия е показал, че общо за германския банков сектор негативният ефект върху капитала от първия ред е 6.7 млрд. евро – 0.4% от общия размер на капитала от първи ред на банките в Германия. А след като се приспаднат компенсиращи мерки предприети от банките нетния негативен ефект върху общия капитал от първи ред е 3.9 млрд. евро.
Проверка на качеството на активите в държави от ЕС извън Еврозоната
Важно е да се подчертае, че през 2013 година Европейският банков орган (ЕБО) изготвя документ под заглавие: "Препоръки относно прегледа на качеството на активите". В него се казва:
"Компетентните органи следва да извършат преглед на качеството на активите на всички съответни кредитни институции. Компетентните органи следва да третират като високо приоритетни онези кредитни институции, които са изброени в Приложение II към "Препоръката на Европейския банков орган от 8 декември 2011 г. относно създаването и надзора на временни капиталови буфери за възстановяване на доверието на пазара". Като компетентни органи в съответния документ на ЕБО са изброени надзорните органи на всички държави членки на ЕС в това число и БНБ. Кредитните институции посочени във въпросното Приложение ІІ обаче са само международни банкови групи с широка мрежа в ЕС. Това показва, че отделните надзорни органи на държави от ЕС извън Еврозоната трябва да осигурят нужното съдействие провеждане на на прегледа на качеството на активите на поделенията на съответните групи в държавите от ЕС извън Еврозоната. Което и бе направено
Проверката на качеството на активите на банките в Еврозоната засегна всички дъщерни дружества на тези банки в държави от ЕС извън Еврозоната. Данни за нуждите на оценката на качеството на активите са предоставяли българските банки които са собственост на италианската "УниКредит", на Национална банка на Гърция, на "Райфайзенбанк", на белгийската "Кей Би Си", на гръцката "Юробанк" и т.н. Доколкото дъщерните банки в държавите от ЕС извън Еврозоната са неголяма част от активите на банките майки в държавите от Еврозоната, при тях проверките не са свързани с оценки на място, а само с предоставяне на документи за част от кредитите. Единствената разлика е в Полша където банките наистина с много по-големи като активи и при тях оценката е извършвана точно толкова детайлно, колкото и при техните майки в държавите от Еврозоната.
Полша е интересен случай защото веднага след оценката на качеството на активите, който показва стабилността на финансово-кредитната система като цяло, една от по-малките кредитни институции е обявена в несъстоятелност. Информация за това дава анализа на рейтинговата агенция "ФИТЧ Рейтингс" от ноември 2015 година, който е озаглавен: "SK Bank's Default Will Be Costly for Polish Banks". Освен всичко друго в него се посочва, че в Полша за пръв път от 15 години фалира банка. Това е кооперативната "SK Bank", която първо е поставена под специален надзор и след като регулаторния орган отхвърля планът и за преструктуриране тя е обявена в несъстоятелност. Покриването на гарантираните влогове в банката изисква събирането на извънредни вноски от целия банков сектор.
В държавите от ЕС, които не са членки на Еврозоната трудностите и проблемите в банковите сектори не предизвикват провеждане на оценка на качеството на активите, а се решават със законодателни, надзорни, финансови и пазарни мерки. Това се вижда от един доклад на консултантската компания "Делойт" от края на 2014 година със заглавие: "Restructuring Central Europe NPL markets to gain momentum". В него се посочва, че например в Чехия където делът на проблемните кредити спрямо общия размер на банковите активи е най-малък, банките решават въпроса с проблемните кредити като продават големи пакети от тях. Според същия доклад в Унгария се очаква да бъде създадена банка за лоши кредити, чрез която Националната банка на Унгария се надява да стимулира пазарът на проблемни корпоративни кредити, които се продават на пакети между финансовите институции. С инструментите на пазара – продажба на бизнеси, пакети от кредити и преструктуриране на активи, се решават и проблемите с лошите кредити и в Румъния.
Независимо от сравнително високите съотношения на проблемните кредити спрямо общият размер на банковите активи, в повечето държави от ЕС извън Еврозоната, в нито една от тях не е инициарана оценка на качеството на активите на национално ниво. Такава оценка е изготвяна само в рамките на оценката правена на европейските банкови групи, които имат дъщерни банки в държавите от ЕС извън Еврозоната.
Оценка на качеството на активите и стрес-тестовете в България
На първо място трябва да се подчертае че стрес-тестове на българската банкова система са се провеждали още преди 2014-а. Доказателно за това е един вътрешен годишен доклад за състоянието на банковата система за 2013 година представен и разгледан на заседание на УС на БНБ. От него става ясно, че през 2013-а са проведени стрес-тестове на ликвидността на банковия сектор. За стрес-теста за ликвидността в доклада се казва: "Стандартната хипотеза за 20% отлив на ресурс (депозити и краткосрочно финансиране) се прилага тримесечно в два варианта – основен и модифициран, който отчита вътрешногруповите експозиции и засяга най-вече резултатите на дъщерните банки. През последните няколко тримесечия резултатите от ликвидния стрес-тест се подобряват поради постоянния ръст на ликвидните активи, отчитани по Наредба №11.
Прилагането на 20%-тен отлив на депозити с данните към 30.12.2013г. сочи изходящ поток от 13 249 млн. лв. общо за банковата система. Хипотетичният отлив се съпоставя с входящия поток от ликвидни активи (ЛА) ,за да се установи евентуален недостиг. Резултатите варират по банки и са в зависимост от допусканията за входящите потоци (ликвидните активи) Ако за целите на теста се приложи кризисен подход, предоставен от мисията през май 2011 г. на Международния валутен фонд (МВФ), който е силно рестриктивен, резултатите сериозно се отличават от този по Наредба №11 на БНБ".
БНБ е разработила и специална методика наречена "Указания за извършване на стрес – тестове в рамките на процеса за надзорен преглед". Тя обаче се отнася до вътрешните стрес-тестове които банките трябва сами периодично да провеждат за да управляват рисковете си.
Всички стес-тестове правени от БНБ до момента (няма данни през изминалите няколко години да са правени стрес-тестове на капитала) са изготвяни на базата на данните които банките подават по линия на дистанционния контрол. За разлика от тях стрес-тестовете, които ще бъдат проведени през септември 2016-а ще се основават на състоянието на банките установено от прегледа на качеството на активите. Това ги прави коренно различни от провежданите до 2014-а стрес-тестове и по тази причина БНБ смята да промени и самата методика по която извършва тези тестове.
Причини за оценка на качеството на активите
Инициативата за провеждане на оценка на качеството на активите в България не дойде от надзорния орган у нас, нито от банковия сектор. За пръв път за нея се заговори след консултациите на Президента Росен Плевнелиев с парламентарните партии и изпълнителната власт за финансовото състояние на държавата проведени на 14 юли 2014-а. Консултациите са предизвикани от финансовата криза породени от поставянето на Корпоративна банка под специален надзор на 20 юни 2014-а и породената от това паника на пазара. На консултациите политическите партии решават държавата да предприеме необходимите мерки за кандидатстване и влизане в Единният надзорен механизъм на ЕС и Европейския банков съюз. След приключване на консултациите Президентът Плевнелиев заявява: " Имаме пълен консенсус незабавно да стартира процедура за влизане на България в Единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз. Това е първата стъпка към присъединяването на България към Европейския банков съюз" На 5 август 2014-а той отново публично заявява: " Служебното правителство е формирано и при работата си ще спазва стриктно принципите на експертност, надпартийност и последователно надграждане по националните приоритети. Не трябва да забравяме, че освен необходимост, служебното правителство е и възможност за България. Възможност да се предприемат значими стъпки, да се реализират важни държавни приоритети. Такива са: подписването на Споразумението за партньорство с Европейската комисия за периода 2014-2020 г.; стартирането на процедурата за влизане в единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз като първа стъпка за влизане в Европейския банков съюз".
В отчета на Министерството на външните работи за периода на управление на служебното правителство (август – октомври 2014 г. ) има специален раздел "Стартиране на процедура за участие на Р България в Единния банков надзорен механизъм". В него пише: "Създаването на интегрирана финансова рамка /банков съюз/, която да осигурява финансова стабилност в еврозоната, е една от четирите стъпки, предложени в доклада от 2012 г. за реформа на Икономическия и паричен съюз /ИПС/. Целта на тази реформа е укрепване на ИПС и повишаване на доверието в еврото. Останалите три са: интегрирана бюджетна рамка /фискален съюз/, интегрирана рамка на икономическата политика /икономически съюз/ и засилване на демократичната легитимност и отчетност /политически съюз/. Двата основни елемента на т.н. Банков съюз са Единния надзорен механизъм /ЕНМ/ и Единен механизъм за преструктуриране /ЕМП/. В ЕНМ и ЕМП участват всички държави членки на еврозоната. Към тях могат да се присъединят и държави членки извън еврозоната чрез установяването на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Министерство на външните работи, в рамките на своите компетенции, оказва необходимото съдействие на отговорните институции – Министерство на финансите и Българската народна банка – за провеждането на политиката на България по въпросите, свързани със създаването на Банковия съюз – създаването на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП)".
Целта за влизане на България в Европейския банков съюз е записана в управленската програма на ГЕРБ.
Сроковете и ангажимента за извършване на прегледа на качеството на активите на банките и небавковите финансови институции са изрично установени в параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на приетия от Народното събрание на 14 август 2015 г. Закон за преструктуриране и възстановяне на кредитни институции. В този параграф е написано: "С оглед гарантиране на ефективното функциониране на финансовата система и необходимостта от осигуряване на по-голяма прозрачност на операциите на финансовия пазар в Република България и в съответствие с Националната програма за реформи Европа 2020, приета с Решение No 28 на Министерския съвет от 2015 г., БНБ организира преглед на качеството на активите на цялата банкова система, включително проверка на качеството и адекватността на използваните оценки за стойност на активите, приетите обезпечения и практиките по обeзценяване и провизиране, при участие на независими външни лица с висока професионална репутация. Прегледът по изречение първо се извършва в срок 12 месеца от влизането в сила на този закон".
Реакция на банковата общност
Банкерите като цяло се въздържат публично да коментират евентуалните ползи и вреди от прегледа на качеството на активите. Единствено Петър Андронов като председател на Асоциацията на банките в България си позволява по професионални коментари по предстоящата оценка. На финансовата конференция предхождаща годишните награди "банка на годината" в края на 2015-а той заяви:"Възможните ефекти от AQR са намаляване на кредитната активност и покачване на привлечените средства, смята топбанкерът. В резултат от тестовете може да се наложи и осигуряване на допълнителен капитал, което да доведе до консолидация в сектора, каза Петър Андронов. Андронов.
На форума по време на годишната среща на бизнеса с правителството през януари 2016 г. Андронов коментира: " Това, което си пожелавам аз като председател на асоциацията на банките, е оценката на качеството на активите да не се превръща в най-важното събитие на 2016-а. Ако сме настроени това да е най-важното събитие, това е много, много неприятно и опасно. Нека оценката на качеството на активите си остане занимание на БНБ във взаимодействие с Европейската комисия и с търговските банки. Има нещо, което е много, много по-важно от тази оценка. Тя се възприема и се коментира като някаква магия, която, щом бъде приложена, веднъж завинаги ще въдвори справедливост и стабилност в банковата система. Нищо подобно. Тази оценка страда от един огромен недостатък и той в България се засилва заради нашата среда. В нея има стотици допускания и те в една или в друга степен са субективни, особено в среда като нашата, където няма обективни статистически измерители за всеки един елемент от оценката. Когато ги няма, трябва да се направят допускания. Точно тогава могат да се произведат разлики от стотици милиони и дори в милиарди левове".
Изводи
От всичко написано до тук се налага извода, че провежданата оценка на качеството на активите в България е уникална в сравнение с аналогичните проверки в други страни по няколко признака:
1. Инициативата за провеждане и сроковете в който той трябва да бъде направена е политическа, а не заради изискване на ЕЦБ, ЕБО или друга професионална надзорна структура.
2. България е единствената държава от ЕС в Еврозоната в която се прави преглед на качеството на активите след фалит на кредитна институция.
3. Постигането на декларираните цели заради които се прави прегледа на качеството на активите – влизане в Европейския банков надзорен механизъм и в Европейския банков съюз не е сигурно, а дори и да бъдат постигнати ефекта от тях е спорен.
4. Възстановяването на доверието в банковия надзор и в банковата система след провеждането на прегледа на качеството на активите също е спорно. Опитът на Полша показва, че дори такива строги мерки като прегледа на качеството на активите не са гаранция срещу банкови фалити. И това напълно кореспондира с текстовете в последния документ за добри надзорни практики на Базелския комитет за банков надзор от 2012-а. В тях се посочва, че добрите надзорни практики трябва да намалят риска от банкови фалити, но не могат да го премахнат напълно, защото той е присъщ на система като банковата която работи с рискове.
5. Сигурните и видими до момента ефекти от провеждането на прегледа на качеството на активите са, че той ангажира на огромни човешки и времеви ресурси на банките и подтиска апетитите им за поемане на допълнителен кредитен риск, което пречи на банковия сектор да играе естествената си роля на катализатор на ръста в икономиката. Това се потвърждава и от констатациите направени в наскоро приетата от правителството "Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019", в която пише: "Кредитирането за частния сектор ще се активизира плавно в периода 2016-2019 г. В края на 2016 г. растежът му на годишна база ще остане леко отрицателен (-0,4%), което в най-голяма степен ще се дължи на провеждащите се в банковия сектор прегледи на качеството на активите и предстоящите стрес-тестове".
Провеждане на проверката на качеството на активите.
Официално процедурата по прегледа на качеството на активите започна на 30 юли 2015 година. Същият ден БНБ излезе с официално съобщение в което се казва: "Управителният съвет на БНБ официално стартира процесът по прегледа на качеството на активите в търговските банки. Като първа стъпка в този процес УС на БНБ на основание на чл.16, ал.8 от Закона за обществените поръчки одобри откриване на тържна процедура за избор на независим външен консултант по организирането и провеждането на прегледа".
На 28 октомври 2015-а БНБ избра за свой консултант по прегледа на качеството на активите компанията "Делойт Одит", с който в рамките на два месеца разработи изискванията по които банките трябваше да изберат своите доставчици на услуги – фирмите които да прегледат активите им и да оценят качеството им, както и своите оценители – фирмите, които до ценят обезпеченията им.
На 28 декември 2015-а БНБ представи критериите за избора на доставчици на услуги и на оценители, както и методиката разработена с консултанта "Делойт Одит" за провеждане на прегледа на качеството на активите и на стрестестовете. Тя е базирана на методиката на ЕЦБ за прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете, в която са направени модификации съобразени с реалностите на българския пазар. Създадени са правила за групирането на отделните видове кредитни портфейли и за да представителните извадки от тях, които ще бъдат преглеждани. БНБ предостави на банките ориентировъчен списък от одиторски и консултантски компании, за ги подпомогне в избора на доставчици на услуги за прегледа на качеството на активите,
До 22 януари 2016 г. банките да изпратят на БНБ информация за избраните доставчици на услуги, както и всички съпътстващи документи, доказващи съответствието на доставчика на услуги и оценителите с критериите за допустимост.
До 11 февруари 2016-а БНБ провери допустимостта на избраните лица и им изпрати потвърждение към банките в срок до 11 февруари 2016 г. В процеса на проверката се наложи БНБ служебно да преразпределя доставчиците на услуги за някои банки.
До 15 февруари 2015-а банките сключиха договорите за ангажиране на избраните доставчици на услуги и оценители.
В процеса на започналата оценка както се и очакваше възникнаха редица въпроси с практическото прилагане на изискванията в методиката разработена от БНБ и от "Делойт Одит". За изясняването им БНБ и консултанта "Делойт Одит" февруари 2016 г. изпратиха до банките и техните доставчици на услугите специално писмо в което се конкретизира периодът за изпълнение и конкретните стъпки при оценяването на активите им. През март 2016-а БНБ и консултантът и "Делойт Одит" изпратиха до банките и техните доставчици на услуги специални писма с указания за изчисляването на паричните потоци на длъжниците и за оценката на различните видове обезпечения. Според дадените в тях указания всички фирми длъжници трябва да бъдат оценени дали са действащо предприятие което означава, че одитираните им финансови резултати трябва да показват, че са на печалба от която след плащане на данъци са в състояние да погасяват главницита по кредита. За всички фирми-кредитополучатели които не изпълняват тези условия, трябва да бъде направена преоценка на обезпечението по определени формули указани в самите писма.
Очаквани ефекти от оценката
Повечето фирми кредитополучатели, особено тези от сферата на малките и средни предприятия и на фамилния бизнес, не разполагат с одитирани отчети и баланси, поради което автоматично попадат в групата на недействащите предприятия, чиито обезпечения подлежат на допълнителна оценка. Това се отнася и за по-големи фирми, от чиито отчети не се вижда, че имат достатъчни приходи от дейността си, за да формират печалба, която им позволява да погасяват главницата по взетите кредити. За всички тези дружества, които не покриват изискванията за действащо предприятие се извършва оценка на обезпеченията, при която се взема посочените в указанията на БНБ ликвидационни срокове за осребряането на един актив. Проблемът може да се появи точно от тези срокове особенно за компаниите взели заеми за пет и повече години, които са ги обезпечили с промишлени имоти или други по-ниско ликвдни – според правилата в указанията, активи. При такива заеми обезпечението трябва да осигурява над 130% покритие на кредита. Ако то е по-малко банката трябва да начисли допълнителни провизи (надзорният термин е обезценка) по кредита. При това положение банката или може да поиска допълнителни обезпечения или да провизира напълно редовен в своето обслужване кредит.
Възможните ефекти от това са няколко:
1. Осветляване на скритите парични потоци на фирмите, което ще им позволи да вземат кредити при по-благоприятни услувия- по-ниски лихви, заради по-ниския риск и по-малки по обем и стойност обезпечения.
2. Засилена миграция на клиенти към банките с по-големи капитали, които им позволяват без проблем да абсорбират допълнителни провизии – "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ОББ, "Райфайзенбанк (България)", Пощенска банка и други и загуба на клиенти за банките работещи с високо съотношение на кредитите спрямо собствения капитал – най-вече банките с български капитал. Загубата на клиенти за последните ще влоши брутните и нетни приходи на банките които по тази причина загубят клиенти, което ще се отрази негативно на възможностите им увеличаване на капитала и за абсорбиране на допълнителните провизии, които прегледа на качеството на активите
3. Подтискане на инвестиционната активност на голяма част от фирмите заради установените по строги правила отчетност и за обезпечения при кандидатстването за кредити за кредитиране, които те или няма да искат или няма да могат да спазят.
Прогнози за резултата от оценката на качеството на активите
Резултатът от оценката на качеството на активите може да различен в зависимост от данните които тя покаже.
1. Оптимистичен вариант: Оценката на качеството на активите показва, че банките трябва да заделят допълнителни провизии, които капиталите им могат да абсорбират или ако не могат банките разполагат с достатъчно признати от БНБ източници за попълване на капиталовия недостиг. При това положение прегледът на качеството на активите ще допринесе за доверието в стабилността на българския банков сектор както у нас така и в ЕС и пред европейските институции – Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейския банков орган.
2. Реалистичен вариант: Оценката на качеството на активите показва, че има банки на които им е нужна държавна подкрепа за покриване на капиталовия недостиг. Тук също има два сценария: В по-добрия случай тази подкрепа се дава за срок не по-дълъг от две години, без това да води до одържавяване на самите банки. След изтичането на този срок получилите я банки я възстановяват. В този сценарии е допустимо да има поставяне под специален надзор и дори фалит на по-малки банки, чийто размер на гарантираните влогове може незабавно да бъде покрит и изплатен от Фонда за гарантиране на влоговете. С такъв размер на гарантираните влогове са повечето банки с балансови числа до 2 млрд. лева.
В по-лошия случай държавата влиза като собственик в банките с капиталов недостиг и след две години ги продава. В този случай държавата рискува да абсорбира загуби от инвестициите си за рекапитализиране на банките, докато при по-добрия вариант тя ще си получи напълно дадените пари. При по-лошия вариант правителството и управляващата партия неминуемо ще бъдат притискани от обществото и политическите си противници с въпроси от рода: Защото спасявате банкерите с парите на данъкоплатците? Защо не оказахте същата подкрепа на Корпоративна банка? В предизборен период – предвид предстоящите президентски избори, по тези въпроси трудно и дори невъзможно ще е да се води дискусия с професионални аргументи. Това крие опасност от непредвидени чисто политически и напълно нерационални решения от страна на управляващите.
3. Песимистичен вариант: Оценката на качеството на активите показва, че има поне една голяма система банка, чийто капиталов недостиг е толкова голям, че не може или не е ефективно да бъде покрит от държавата и тя трябва да бъде обявена в несъстоятелност. В този случай ще има допълнителен спад на доверието в банковия сектор, който може да прерасне в паника на всички вложители, която ако не бъде овладяна рискува да предизвика банкова ваканция със всички произтичащи от това опасности за финансовата стабилност и дори за Валутния борд. Затварянето на голяма банка ще предизвика нова стагнация с продължителност поне от две години в кредитните апетити на банките и в инвестиционната активност на фирмите, което може да свие до нула и без това малкия икономически ръст предвиден за 2016-а и заложен в прогнозите на правителството за 2017-а и 2018-а. Изплащането на гарантираните влогове в една обявена в несъстоятелност банка от системно значение ще намали чувствително фискалния резерв и ще принуди правителството да взема нови заеми нови заеми, което ще увеличи бремето на държавния дълг върху икономиката и разходите за обслужването му върху бюджетите за поне пет години напред.
Изводи
Прегледът на качеството на активите е политически наложена мярка с цел постигането на цели – влизане в системата на единия европейски надзор, в европейския банков съюз и в механизма за въвеждане на еврото, чието постига не несигурно, дори и при сбъдване на посочения по-горе оптимистичен сценарий и положителните ефекти от които са доста спорни. Имаме предвид, че влизането в единия европейски надзор не гарантира по-високо качество на контрола върху банките, защото той се извършва със средствата на националните надзорни институции, влизането в Европейския банков съюз не гарантира по лесен достъп на българските банки до външно финансиране от този които те имат имат до момента, а влизането в механизма за въвеждане на еврото – ERM ІІ не дава гаранции за бързо влизане в Еврзоната. Припомняме че някои държави са престояли в този механизъм повече от пет годни.
Спорно е постигането на ефекта за увеличаване на доверието в банковия сектор в следствие на оценката на качеството на активите.
Спорно е дали при сбъдването на оптимистичния и реалистичния сценарий година след като премине оценката на качеството на активите банки ще спазват критериите за кредитиране по които са оценявани. По-скоро заради конкуренцията на пазара и заради натиска от майките за по-висока рентабилност те биха се върнали към по-либералните практики за кредитиране прилагани до средата обявяването на подготовката за оценката.
Безспорно е че оценката на качеството на активите е една от причините за подтиснатото кредитиране на банките.
Безспорно е че оценката на качеството на активите за дълго време – поне до средата на 2017-а при оптимистичен сценарий и за период от няколко години при песимистичен сценарий ще лиши голяма част от фирмите да вземат заеми при благоприятни условия – разумна лихва и обезпечение.
Безспорно е че при песимистичен сценарий финансовата, иконономическа, а от там и политическата и социябна стабилност на страната ще бъде поставена на огромно изпитание.
