ГЕРБ най-вероятно ще номинира за председател на КЗК бившия главен секретар на Министерския съвет в първия кабинет "Борисов" – Росен Желязков, който наскоро беше оправдан по делото за скандала с костинбродските бюлетини на изборите през 2013 г. Това стана ясно по време на парламентарните дебати по темата.
Кандидатите за новия състав на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще бъдат проверявани дали са били членове на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия, реши парламентът. Предложението направи депутатът от гражданската квота на Реформаторския блок Петър Славов и бе одобрено с 89 гласа "за", 22 "против" и 19 "въздържал се".
Това обаче няма да спре претендентите, дори и да имат подобно минало, да бъдат избрани в регулаторния орган.
"Сега се намираме пред огромен шанс. Ще имаме нова Комисия за защита на конкуренцията, нови хора, само че ако тя работи постарому, всички тези усилия няма да имат смисъл и полза. Редно е да се предложат хора с качества, позиция и репутация. Редно е да се предложат, които наистина ще работят по нов начин и когато някъде има съмнения за картел и монопол ще проверят, разследват и вземат необходимите мерки, за да разберат и картелите, и монополите в България, че има ред в тази държава и има кой да им потърси отговорност. Кажете ми дори една причина дали да не ги проверим дали принадлежат към ДС? Вие, ако си ги харесвате, пак можете да ги изберете", заяви друг депутат от блока Мартин Димитров.
Той призова по време на изслушването за новите членове на КЗК кандидатите да поемат ангажименти за бъдещата си работа и да кажат какво ще направят за подобряването на пазара на горивата, на лекарства или в други сектори.
Методи Андреев от ГЕРБ също се изказа в подобна насока. "Ние живеем в общество на скрити монополи и няма сила в България, която може да ги покаже, въпреки че ги виждаме и усещаме всеки ден през нашия джоб. Ние трябва да гарантираме, че хората, които ще избираме нямат зависимости, опасения или притеснения", посочи Андреев.
Социалистът Георги Божинов призова новият председател на Комисията за защита на конкуренцията да се избира с 2/3 от гласовете на народните представители, а членовете на органа с над 121 гласа. Исканията му бяха свързани с това, че в новия Закон за обществените поръчки председателят на комисията става "властелин" на 10 млрд. лева, колкото се разпределят за година от обществените поръчки. "Председателят на комисията получи изключителното право да възлага на точно определени от него експерти, които да разглеждат делата при обжалването на процедурите, които не подлежат на съдебен контрол. Затова към личността, която ще заеме поста трябва да бъдат предявени по-високи претенции", посочи Божинов. В своята аргументация той на няколко пъти намеси новоприетия Закон за обществените поръчки, което накара председателя на парламента Цецка Цачева да му направи забележка, че се измества темата. Божинов обаче заплаши Цачева, че ако продължава да го прекъсва ще каже името, което от ГЕРБ са избрали да оглави комисията. Тази закана на социалиста стресна Цачева и тя се извини на депутата от левицата. В крайна сметка обаче предложенията му бяха отхвърлени.
Затова Божинов намекна кой ще бъде новият председател на КЗК. Това щяла да бъде личност, която ще изпълнява безпрекословно волята на тези, които разпределят публичните средства, а това бил министър-председателят Бойко Борисов, който последните дни отмени редица обществени поръчки. По думите му това щял да бъде човек от общината, когато Борисов бил кмет на София, както и замесен в аферата Костинброд, очевидно намек за Росен Желязков.
Независимият депутат Велизар Енчев поиска кандидатите за КЗК да декларират, че не са членове на масонски ложи и тайни общества, че не са завършили академията на МВР преди 1989 г., не са били съдии, прокурори и следователите преди 1989 г., и че не са били обсъдени от комисията по етика към Народното събрание. И неговото искане обаче бе отхвърлено.
В процедурните правила за избор на нов състав на КЗК няма фиксиран срок кога това ще стане. Обичайно отнема поне две седмици – една за издигане на кандидати и още една, в която претендентите се изслушват и след това гласуват в пленарна зала.
