Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
Водата на международните финансови пазари се размъти, а старите рибари знаят, че най-много риба се лови точно в мътна вода.
В края на миналата седмица страните производителки на нефт достигнаха до историческо разбирателство за замразяване на добива му. И това се оказа достатъчен стимул за повишаване на цената на петрола в първия ден на тази седмица с цели 4 долара за барел, или с почти 14 процента. Успоредно с това поскъпнаха и акциите на компаниите, а щатският и германският фондови индекси се повишиха с по 200 пункта, или с по 1.6 и 2 процента. На следващия дойде лошата новина за повишените петролни запаси на Щатите. И цената на петрола и на акциите са срина. Понижи се и цената на държавните ценни книжа, защото в обстановка на голяма несигурност инвеститорите избират най-устойчивата позиция, а тя е – парите в брой.
В средата на седмицата стана ясно, че… нищо не е ясно. Тогава щатският DAX потъна с 400 пункта, но пък поскъпнаха държавните книжа и златото.
Като капак на всичко се оказа по-слабата прогноза за очакваната инфлационна обстановка в еврозоната през следващите месеци. Този факт, както и понижаващите се цени на петрола от началото на годината са солидни аргументи за очакването ЕЦБ да вкара допълнителни парични стимули, които да са мярка за реанимиране на инфлацията и за подтикване на икономическата активност.
На предстоящата среща на управителния съвет на ЕЦБ на 10 март се очаква както понижаване на основната лихва в Европа (от сегашните минус 0.3%), така и обявяването на допълнителен пакет от парични стимули. Това е основната причина за поскъпване на цената на европейските държавни ценни книжа. Най-много продаваните до вчера се оказаха най-купувани днес. Руските десетгодишни държавни облигации поскъпнаха с 1 долар. Испанските и германските – съответно с по 80 евроцента и 50 евроцента, а италианските и полските – с по 40 евроцента.
На този фон и нашите книжа също отбелязаха поскъпване на седмична база. Най-дългосрочната ни еврооблигация с падеж през 2035 г. вече се купува при цена, по-висока с 40 евроцента, а доходността й съответно се понижи с 3 базисни точки и достигна 3.9% на годишна база. Със същата ценова стъпка се покачи стойността и на книжата ни с падеж 2027 година. Тяхната възвръщаемост обаче се понижи с 4 базисни точки – до 2.83% годишно.
Една от най-търгуваните ни емисии – тази с падеж 2024 г., поскъпна с 20 евроцента, а доходността й се понижи с 3 базисни точки и достигна 2.45% годишно. По-краткосрочните ни книжа с падеж 2022 г. успяха да добавят само 10 евроцента, но загубиха 2 базисни точки от доходността си спрямо края на предишната седмица и в момента се договарят при 1.68% на годишна база.
На рехавия ни вътрешен вторичен пазар на ДЦК се сключиха няколко сделки. Интерес представляват книжата с падеж след една година при доходност 0.01% и тези с падеж след три години и с 0.33% годишна възвръщаемост.
До момента Министерството на финансите все още не е обявило емисионния си календар за месец март, не е обявило и никаква информация за очакваното пускане в обращение на български емисии от книжа на международните финансови пазари.
