Александър Маринов
– Ще наречем операцията "ы"!
– Защо "ы"?
– За да не може никой да се досети!
(Диалог от филма "Операция "ы")
Темпото на политическите процеси видимо се ускори през последните седмици. Всекидневно се наслагват противоречиви събития, чийто замисъл и последици са неясни, но за които с пълна сила важи репликата от филм за Джеймс Бонд: "Веднъж е съвпадение, втори път е стечение на обстоятелствата, третият път е нечие целенасочено действие."
Нека за улеснение направим кратък и по неизбежност непълен каталог на по-съществените събития (без претенция за точна хронология). Използвайки като повод неприятната за него среща с българи в лондонското ни посолство, премиерът Бойко Борисов изведнъж започна да "отменя" проведени търгове за големи обществени поръчки – нещо повече, открито обяви, че внезапно е прозрял грешките си (по-точно, че вече допуска немислимото – обществото да смята, че той греши). Като основни потърпевши се спрягат различни имена – както "обичайни заподозрени", така и неизвестни за широката публика. В публичното пространство плъзват различни версии защо се отменят поръчки и защо именно тези.
В резултат на една от пресечените "крупни далавери" той се превръща в кумир на хигиенистките от столичното летище и получава
знаков (макар и доста двусмислен) дар – метла
Борисов се възползва от символа и заявява, че ще "омете" корупцията. Междувременно от Европейската комисия обявяват, че ще инспектират българската прокуратура и че Румъния ще се отърве от евромониторинга преди България. Незабавно редови служител на столичното следствие започва смело да разобличава "шпицкомандите" на главния прокурор, а правителството (в разрез с досегашната си линия) настоява за пълно оповестяване на доклада за източването на КТБ.
Като истинска кулминация на тази бурна седмица Пеевски се оказва мишена на атентат (на същите главорези, за които се твърди, че са искали да премахнат Алексей Петров), а премиерът Борисов – като в зловещ гангстерски филм – получава послание, съдържащо негова
снимка, куршум и неизвестен текст
сглобен от изрезки от вестници. Противно на всякаква логика, това бързо става достояние на цялото общество, а Борисов мъжествено заявява, че въобще не го е страх. В калабалъка правителството решава да изпрати българско ПВО подразделение да брани турското небе, вероятно като естествено развитие на разгорелия се българо-турски скандал с изгонвания и контраизгонвания на дипломатически служители.
Ясно е, че всичко това няма как да е съвпадение или стечение на обстоятелствата. Изправени сме пред рязко активизирали се конкуриращи се сценарии. Всяка от осъществяващите ги групи си прави някакви сметки, друг е въпросът чии ще се окажат несъгласувани с "кръчмаря" (а, изглежда, и кръчмарите са много). Какви са възможните хипотези, ако отново използваме филмовия език?
Версия едно:
"Да разлаем кучетата"
Иначе казано, отново се прилага изпитаният трик да се отвлече публичното внимание от неприятни за властовата върхушка факти и въпроси. Това е първото, което ни идва на ум, но нишките на ставащото водят в твърде различни посоки, т.е. едни може и да искат да разсеят публиката и да я "успят", но целта на другите е точно обратната – да привлекат вниманието и да повишат градусите на общественото раздразнение. Без съмнение, наблюдаваме алтернативни комуникационни стратегии с трудно съвместими цели. Да не говорим, че се очертават няколко възможни групи потърпевши от ставащото – всичките достатъчно силни, за да допуснем, че ще приемат доброволно ролята на изкупителни жертви. Сблъсъкът между тях наистина ще достави удоволствие на мнозина българи, но много съмнително е, че това влиза в плановете на "актьорите".
Версия две:
„Един картоф, два картофа”
т.е. поредно преразпределяне на местата около богатата държавна трапеза. Едни (като Пеевски) трябва да бъдат изхвърлени, за да може някой друг да се настани на тяхното място. Премиерът се прави на съдия, заплашван от разлютени запалянковци, а всъщност "преразпределя порциите". Това обаче предполага той да има пълен контрол над събитията (включително и над външните фактори), а в момента Борисов прави впечатление на всичко друго, само не и на човек, който е господар на положението.
Версия три:
„Лъвът (ГЕРБ) се готви за скок”
т.е. за бързи предсрочни избори. Някои анализатори привидяха в ставащото нова стратегия на най-голямата в момента българска партия, насочена към постигане на ефект "няколко в едно" (създаване на ореол на борци срещу корупцията у нас, добро впечатление навън, елегантно измъкване от отговорностите на властта в момент, изискващ все по-трудни решения, алиби за избори, от които очакват по-убедително представяне). Въпросът обаче е как точно ще се отиграе падането от власт, за да не се повтори абдикацията от 2013 година. А и цялата тази схема е твърде сложна и умозрителна за семплия политически манталитет на ГЕРБ, да не говорим за трудностите да се убеди обществото.
Версия четири:
„Гущерът реже опашката си”
(и отива "под прикритие" от другата страна на "Дондуков"). Въпреки всички клетви на Бойко Борисов – че няма да се кандидатира за президент (което се използва като главен аргумент от противниците на тази версия), подобно развитие не може да се отхвърли при едно по-драматично развитие на процесите. Ако ножът опре до кокъла и ситуацията стане или/или, премиерът едва ли ще се жертва за ГЕРБ, а по-скоро ще потърси спасение в сигурната обител на президентството (друг е въпросът дали ще я овладее). В подкрепа на това допускане са редица аналитични аргументи, които очертават ставащото като една лична пиар кампания на Борисов, в която ГЕРБ не само не се вписва, а може внезапно да започне да инкасира негативи. Неслучайно ръководните дейци на ГЕРБ в момента се ослушват като глухи прасета в царевичак.
Лошото е, че всички описани обяснения на причините за ставащото през последните дни не подсказват нищо утешително за обществото. Облаците около и над България се сгъстяват застрашително, а последното, от което имаме нужда, са спектаклите, които ни поднасят управниците.
