Очаква се в понеделник финансовият министър Владислав Горанов да предложи на Фонда за гарантиране за влоговете да освободи един или повече от синдиците на КТБ от постовете им. По-рано днес той заяви това пред журналисти в парламента. По информация на в. БАНКЕРЪ става дума за Лазар Илиев, който е един от първите двама синдици поели банката веднага след отнемането на лиценза й..
Решението на министъра зависело от анализа на фактическата обстановка, свързана с дейността на синдиците. Горанов обясни, че действията му са провокирани от грешките, които допуснаха синдиците в един от последните списъци, публикувани този месец.
Горанов негодува, че в списъка с извършените цесии след затварянето на банката не са оповестени имената на лицата сключили тези сделки. "Не пестим време и средства да водим тежките и сложни съдебни дела, свързани с възстановяването на имуществото на банката. Полагаме всички усилия в тази посока, но разбирате правната сложност на процесите и големия материален интерес", коментира той.
Бюджетът май ще се окаже единственият печеливш от цялата суматоха около обявяването на Корпоративна банка в несъстоятелност. Такова впечатление остави отговорът на финансовия министър Владислав Горанов на депутатски въпроси по време на парламентарния контрол в петък – 26 февруари. Те бяха свързани със съдбата на депозита, който бюджетът предостави на Фонда за гарантиране на влоговете през 2014-а, за да може той да плати защитените по закон депозити в Корпоративна банка.
"Общата сума на усвоените средства по договора между Република България и Фонда за гарантиране на влоговете, подписан на 3 декември 2014-а, е 1 675 млн. лева. Това бе необходимата на фонда ликвидна подкрепа, за да може той да плати депозитите в КТБ. Средствата бяха усвоени на траншове в периода декември 2014-а – март 2015-а. Съгласно условията на договора лихвените плащания се извършват един път годишно – на 15 април. Първото лихвено плащане бе извършено през 2015-а и бе в размер 16 574 554.80 лева. Следващото лихвено плащане трябва да бъде направено през април 2016-а. Съгласно подписания договор главницата трябва да бъде погасена не по-късно от 2020-а. Но е предвидена възможност за частичното му или пълно предсрочно погасяване на заема по всяко време на неговото действие", разказа Горанов. Той изрично подчерта, че връщането на получения от фонда депозит въобще не зависи от процеса по събиране на вземанията на Корпоративна банка.
"Бих искал да подчертая, че погасяването на заема, който Фондът е получил от държавата, не е обвързано само със средствата, които той би получил от осребряването на активите на Корпоративна банка. Фондът има много различни източници за набиране на средства. Освен това в напреднал етап са преговори за издаване на държавна гаранция в полза на фонда, която ще му позволи да получи външно финансиране за около 600 млн. евро. Този ресурс също ще се влее във фонда и ще послужи или за да поддържа той висока ликвидност, или за погасяване на задълженията му към държавата", обясни финансовият министър.
Истината е, че депозитът на държавата във Фонда за гарантиране на влоговете е една от най-сигурните й и доходоносни инвестиции. Лихвата, която тя получава по този депозит, е по-висока от цената която държавата плаща по облигационните си емисии, чрез които набира ресурс на вътрешния и на международните пазари. Връщането на депозита е сигурно, без значение дали фондът ще получи пари от осребряване на активите на КТБ, или не. Това е така защото той се пълни от вноски от търговските банки. Хипотетично фондът може да стигне до невъзможност да върне депозита на държавата само ако банковата система изчезне. Независимо от всичко казано дотук обаче депутати от всички парламентарни групи продължават да набиват в ушите на обществеността, че държавата – разбирай бюджета, имала огромен интерес от бързото осребряване на активите на КТБ, защото "имала да си прибира едни пари". Това обаче е абсолютна лъжа – бюджетът не е кредитор на КТБ. Като се произнесе това възражение пред депутатите, те веднага връщат репликата: "Ама ние дадохме милиарди на фонда, с които той плати депозитите". Е, сега вече от устата на финансовия министър се чува, че това, което бюджетът е дал, ще си го получи с лихвите. И по всяка вероятност пълното връщане на депозита ще стане в края на тази или в началото на следващата година, когато се види какви ще са ефектите от оценката на качеството на активите на кредитните институции у нас. Точно с тази цел в момента фондът договаря два заема – единия с ЕБВР, а другия със Световната банка, които ще са общо за 600 млн. евро. Остава да се чудим, когато бюджетът си получи обратно парите, за какво друго ще се хванат народните представители, когато решат да мрънкат за накърнения държавен интерес в КТБ?
