Съдия оцени работата на прокурор, за да го осъди за невярно медицинско. Това става ясно от мотивите по делото срещу майор Кръстев, пише "Правен свят". Военният обвинител беше изправен на съд за използване на невярно медицинско при участието му в конкурс за частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Прокурорът имал заболяване, по неофициална информация – диабет, но в картата му за медицински преглед пишело, че е клинично здрав. Според обвинението това е невярното обстоятелство, тъй като заболяването на Кръстев е установено с епикриза от Клиниката по ендокринология при ВМА и с решение на лекарска консултативна комисия. Преди месец съдия Влашева от Военния съд в Пловдив освободи Кръстев от наказателна отговорност и му наложи 3000 лева глоба. Поради това вчера Висшият съдебен съвет реши да накаже Кръстев с порицание, въпреки че решението по делото не е окончателно.
Любопитни са обаче мотивите на съдия Влашева, в които незнайно защо започва обстоен анализ за качеството на работа на прокурора в последните 4 години, въпреки че това няма никакво отношение към предмета на делото. Не е ясно и откъде съдията черпи информация за това как прокурор пише актовете си, какви са отношенията му с колегите и т.н. Последната атестация на майор Кръстев е от 2010 г. и в нея се казва, че е награждаван два пъти, няма наказания, спазва сроковете и се ползва с уважението на колегите си.
В решението на съда обаче се казва, че майор Кръстев има изключително лоши характеристични данни. Обикновено в съдебните актове изводите за добри характеристични данни се извеждат дори само с това, че подсъдимият не е осъждан и работи. В случая с Кръстев съдът е решил да провери как точно той си е вършил работата, за да стигне до извод, че има изключително лоши характеристични данни.
На първо място се отбелязва, че прокурор Кръстев има недобра организация на работата си и не винаги спазва процесуалните срокове.
"Част от изготвените от него актове не са със задоволително качество. Неясни са и немотивирани. Указанията му към разследващите органи са били общо формулирани, без конкретни указания по разследването. Представените от него доклади за хода на разследването и хода на изпълнение на проверките не винаги кореспондират с установените по тях факти и събраните по делото доказателства. Работата му в екип се отличава с опит да доминира над разследващите и опита да прехвърля по-голяма част от задълженията си и отговорностите си върху тях. Като военнослужещ по смисъла на чл. 262 от ЗОСВ проявява ниска дисциплинираност, като са налице редица нарушения – неспазване на работно време, непопълване на доклади при напускане на гарнизона, неизпълнение на заповеди и разпореждания на началниците си", се казва в мотивите на съда.
Трудовата характеристика продължава с данни, че на Кръстев са правени устни забележки, поради неизпълнение на задълженията по служба преди излизане в платен годишен отпуск да отработи наличните му преписки и досъдебни производства. Заради това дори му бил прекъснат разрешен платен отпуск. Има даже справка, че за последните 4 години, в 18.7% от работното му време е ползвал отпуск, болничен или е бил в командировка.
Подчертано е все пак, че два пъти е награждаван, но също така се казва, че е наказван един път и два пъти му била налагана мярка "обръщане на внимание". От всичко изброено, съдът прави следния извод:
"Това обуславя и високата степен на обществена опасност и на самия него като личност, съблюдавайки и длъжността, на която е бил назначен – ***, който като такъв следва да не допуска нарушение на приетите в страната норми и правила за правилното функциониране не само на документооборота, но и стриктно да следи за точното приложение на нормативните актове, като гражданин, а и като прокурор при Прокуратурата на Република България, на когото по закон му е възложено съобразно чл. 127 от КРБ да бъде блюстител на законите и да следи за точното им и стриктно приложение и изпълнение."
Като причини да наложи глоба от именно 3000 лева, съдът изтъква ниското правно съзнание, липсата на самокритичност у самия обвиняем, формирано чувство, че няма да бъде разкрит, както и неспазване на установените в страната закони и създадените правоотношения, уреждащи правилното функциониране на документооборота. Мотивите за поведението му пък били користни, лаконично се казва в съдебния акт.
За да признае Кръстев за виновен, съдът се позовава и на тройна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от светила в медицината, но имената са заличени.
"Не може да има две констатации за едно лице, касаещи здравето му – здрав и болен. Вещите лица от приетата тройна съдебномедицинска експертиза бяха категорични, че здрав е равностойно на работоспособен, без заболявания, а щом си болен, както показаха св. ***Д. и св. *** С. /светила в медицината/ не си здрав", пише още в мотивите.
