Партията на Лютви Местан "Демократи за отговорност, свобода и толерантност" (ДОСТ) е четвъртият опит за създаване на алтернатива на ДПС. Тя беше учредена през уикенда, като сред създателите й са и знакови фигури, основали преди 26 години и Движението за права и свободи, но по-късно оттеглили се от него.
Фактът, че ДПС и до днес се ръководи еднолично от Ахмед Доган, а и обстоятелствата, при които Местан брутално бе отстранен от лидерския пост, възмутиха много от активистите на ДПС. Това породи надеждата, че
проектът ДОСТ
може да има по-силен ефект върху структурите и електората на Движението и различна съдба от тази на предишните опити за разцепление на ДПС. Някои наблюдатели дори прогнозират, че то ще изпадне в тежка криза и ще поеме по пътя на другите партии от началото на прехода – СДС и БСП.
Допълнително влияние върху процесите ще окаже и "хибридната война", която вече се води между ДПС и току-що основаната партия на Местан – взаимните обвинения в протурски или проруски уклони. Пък и поколенията са се сменили, което означава промяна в манталитета, начина на мислене, светоусещането, идеите.
"ДОСТ ще бъде радикална, натовска и евросъюзническа партия. Ако в нечий ум се върти безумната идея да потърси измислени основания за нерегистрирането на ДОСТ, нека да знае, че с присъствието си в тази зала днес всички вие казвате най-важното – ДОСТ вече е регистрирана в сърцата на хиляди български граждани и няма сила, която да я спре”, обяви Местан по време на учредяването на партията и нарече присъстващите "български патриоти". След което призна, че намиращите се в залата са виждали какво става през всичките тези години, но са си затваряли очите, правили са компромиси в името на единството, което се било превърнало в самоцел и фетиш.
ДОСТ щяла да разчита не само на гласовете на разочарованите от ДПС, но и на всички останали български граждани – етнически българи, турци, роми, евреи, арменци, за които етнорелигиозното различие не е риск за националната сигурност, а е богатството на България. Местан предупреди, че върху онези, които застанат зад формацията му, ще бъде оказван натиск.
„Срещу нас стои огромен финансов ресурс и машината на статуквото, която ще репресира всеки, който ще ни последва. Цели се и включване на инструментариума на държавата чрез мита за националния предател, който щял да основе протурска партия“.
Местан категорично отрече новата му партия да е пета или шеста колона на Турция и заяви, че тя няма да се финансира от южната ни съседка. ДОСТ щяла да разчита на материална подкрепа от членовете и симпатизантите си.
Два дни по-късно турският вицепремиер Лютфи Елван потвърди казаното от Местан и отрече синът на президента Ердоган да е давал пари на новата партия. По думите му името на Билял Ердоган "служи като средство", не отговаря на истината, а поместените твърдения са "неоснователни, лъжа и клевета". Миналата седмица някои турски издания разпространиха появили се в български медии твърдения за подкрепа, включително финансова, на Билял Ердоган за ДОСТ.
Първият опит
за създаване на алтернатива на ДПС е през далечната 1993 година. Прави го Мехмед Ходжа, учител по български език и философ като Доган, окръжен лидер на движението в Кърджали, депутат в 36-ото Народно събрание и председател на Комисията за правата на човека.
Аналите от онова време припомнят, че Ходжа стои на твърди антикомунистически позиции, против ДС е и е един от малкото, който не изпитва комплекс за малоценност от Доган. Нещо повече, опитите на Доган за завой наляво и започналата обвързаност с корупционни схеми, както и превръщането на ДПС във фирма за лична употреба, карат Ходжа да се противопостави и да се прояви като твърда опозиция в партията. На Втората национална конференция той и част от делегатите напускат, което блокира работата на форума. По-късно той напуска и партията и със свои съмишленици основава Партия на демократичните промени (ПДП), която разчита на сътрудничество със СДС, но не получава подадена ръка, тъй като Филип Димитров пада от власт.
Вторият опит за алтернатива
прави разградският депутат Гюнер Тахир. Той е член на Движението от 1990 г., изкачва се по всички стъпала на йерархията, за да стигне до заместник-председател на партията през 1993 година. На Третата национална конференция (три години по-късно) се обявява против опитите на Доган да ограничи правомощията на колективните органи на партията и да монополизира цялата власт. Изключен е заедно с още 2500 активисти из цялата страна. Тахир създава нова партия Национално движение за права и свободи (НДПС), която участва на следващите избори в коалиция с ОДС, а той печели депутатско място. Но въпреки помощта на десните и Иван Костов и тази партия не успява да разбие монопола на ДПС в смесените райони.
Третият опит бе на Касим Дал
Соченият дълги години за "дясна ръка" на Доган и негов съратник още от затворническия му период прочита разсекретеното агентурно досие на Сокола, и това става причина за разрива между тях. Така след повече от 20 години Дал прозира истината за лидера си, въпреки че е трудно да се повярва, че дотогава е тънел в неведение.
Кумирът на Дал се срутва и той е принуден да направи признанието, че това е най-добрият проект на Държавна сигурност. Той също се опълчва за това, че колективните ръководни органи не работят, а цялата власт е в ръцете на Доган.
Касим Дал е изключен от ДПС заедно с Корман Исмаилов и през декември 2012 г. създават Народна партия "Свобода и достойнство", която успява да привлече част от гласовете на турците у нас и на изселниците в Турция, но те се оказват недостатъчни, за да влезе в парламента. Сега тя е част от Реформаторския блок.
