ВКС преразглежда практиката си за неограничено пътуване на дете в чужбина

вкс

Върховният касационен съд (ВКС) е на път да преразгледа трайната си практика, че не се разрешава неограничено пътуване в чужбина на дете, при несъгласие на единия родител. Това се очаква да стане с решение по новообразуваното тълкувателно дело №1 от 2016 г. на Гражданската колегия.

Повод за евентуалното преразглеждане на практиката по чл. 127а от Семейния кодекс е решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Пенчеви срещу България". С него е прието, че отказът на ВКС да разреши неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете от майка му, без съгласието на бащата, е намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 ЕКЗПЧОС. А позоваването от страна на българския съдебен състав на константната практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено от магистратите в Страсбург като "прекалено формалистичен подход", пише "Правен свят".

ЕСПЧ заявява, че при разглеждане на искането за даване на разрешение за пътуване на детето в чужбина съдът следва да прецени всички факти от значение за интереса на детето – адаптирането му към средата в съответната чужда държава, възможността там да му бъдат осигурени подходящи условия на живот, наличието на реален и конкретен риск при пътуването му с единия родител в чужбина, като тази преценка предполага "позоваване на елементи на психологическо, емоционално, материално и медицинско естество".

Според зам.-председателя на ВКС Красимир Влахов това осъдително решение срещу България "изисква въпросът за допустимите параметри на разрешението по чл. 127а СК да бъде поставен на вниманието на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, като се преценят предпоставките посочената практика да бъде променена като неправилна". Той обосновава необходимостта от тълкувателно решение със задължението на държавата да предприеме генерални мерки в правната си система, за да не се допусне повтарянето на подобни на нарушения. Влахов изтъква и наличието на противоречива практика, тъй като вече има съдебни решения, в които при изключителни обстоятелства се разрешава неограничено извеждане на детето в чужбина.

По същото тълкувателно дело се поставя още един въпрос по приложението на Семейния кодекс. Той е: "Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?". Текстът от кодекса предвижда, че ако съпрузите не постигнат споразумение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата и на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права.

Още при действието на Семейния кодекс от 1968 г. е прието Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/12.11.1974 г., в което е записано, че "бракоразводният съд определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата, и по този начин определя и местоживеенето на последните при този родител".

"Тези указания, основаващи се на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 СК (1968 г. – отм.), респ. чл. 106, ал. 1 СК (1985 г. – отм.), не са обявени за изгубили актуалност и при действието на СК (в сила от 1 октомври 2009 г.), доколкото разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че при липса на споразумение между съпрузите бракоразводният съд служебно постановява при кого от родителите да живеят децата и на кого се предоставя упражняването на родителските права", обяснява съдия Влахов. Така задължителните постановки в постановлението са пречка съдът да постанови съвместно родителство, въпреки че то има несъмнени предимства за съхраняването на емоционалната връзка на детето с двамата му родители и пълноценното му възпитаване и израстване.

Затова според зам.-председателя на ВКС следва да се прецени евентуалната необходимост от преразглеждане на императивните указания, според които при развод родителската власт винаги се концентрира в единия родител.

Проектът за тълкувателно решение е възложен на съдиите Маргарита Соколова, Веска Райчева и Мими Фурнаджиева.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли парламентарните избори от 27 октомври да бъдат касирани?

Подкаст