Почивният ден, стоплен от пролетното слънце, подканя пътешественика навън. Посоката може да е в чужбина или из красотите на България.
Ловеч е едно добро място. Една от забележителностите в града е Покритият мост над река Осъм, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм е 314 км, която ѝ отрежда пето място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 километра.
Покритият мост свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват "Вароша". Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста – в Люцерн (Швейцария), Флоренция и Ерфурт (Германия). Покритият мост е официалния символ на Ловеч.
Архитектурно-исторически резерват "Вароша" е възрожденският квартал на Ловеч, чието ядро е старинният квартал "Вароша". В епохата на Българското възраждане, в района на Ловешката средновековна крепост и средновековните жилищни квартали е оформена възрожденската махала "Вароша". Тук живеят ловешките занаятчии и търговци. Неповторимия облик на резервата създава ловешката възрожденска къща. При съграждането и строителния усет се проявява в умелото използване на стръмния и скалист терен. Нейното лице обикновено е към двора. Приземния етаж е изграден с каменен зид с пезули за проветряване и отбрана. Над него е жилищния етаж с чардак или кьошк. Къщата е с каменната ограда с височина до 2 м и масивна дъбова порта. Работилницата и магазина на собственика се разполагат извън къщата, на градската чаршия, чиито естествено продължение е Покрития мост. Днес възрожденската къща е обитаема, като малка част от сградите се използват за обществени нужди.
Днес Архитектурно-историческия резерват "Вароша" е любимо място за отдих и разходка на ловешките граждани и гости на града.
Първото сведения за съществуването на покрит мост (транспортен и пешеходен) в Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г.: "Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост". Австро-унгарският археолог, етнограф и географ Феликс Каниц посещава България 18 пъти. При престоя си в Ловеч прави описание на града, рисунки и провежда археологически разкопки на Ловешката крепост. Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч на 18 юли 1902 г. "за подробно изучаване историята на града". При посещението си в Ловеч записва: "Мост…с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив". Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река.
През 1874-1876 г. строителят Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), построява прочутия Покрит мост. В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Съоръжението просъществувало половин столетие и e изградено на пет каменни устоя с височина 4.50 м. и ширина 3.50 метра. Използван е пясъчник от близкото с. Радювене, а мостът е построен изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м (от които 5 м пътно платно) и шест отвора. Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и други. По идея на ловчанските занаятчии във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2.50 на 2.50 метра. Мостът се осветява от газови фенери.
На 3 август 1925 г. той изгаря почти до основи. На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост (транспортен и пешеходен) по проект на арх. Стефан Олеков и инж. Цветков. Разполага с два стълба, два устоя, три отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4.25 м, два тротоара по 0.80 м и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.
През 1981-1982 г. по проект на арх. Христо Златев и инж. А. Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид, реплика, която напомня оригинала на Кольо Фичето (пешеходен). Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени три работилници, девет магазинчета и две сладкарници. Целият мост е топлоизолиран и е с изградено електроподово отопление. Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с града и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.
В чужбина
Понте Векио във Флоренция е изграден над река Арно и е един от най-старите мостове в света. Мостът е строен още по времето на Римската империя, когато е бил изцяло от дърво, но е бил разрушен от честите наводнения и днес той е възстановен с каменна конструкция. Дълъг е 84 метра.
Люцерн е един от най-красивите и неповторими градове в Щвейцария. Разположен на двата бряга на река Реус, на западния край на едноименното езеро. Мостът в града се нарича Kapellbrucke и е най-старият и дълъг покрит дървен мост в Европа. Дълъг е 204.7 метра.
Покритият мост Капелбрюке е символът на града, украсен от панели на покрива от ХVІІ в. със сцени от историята на града. Той е сред най-посещаваните и популярни туристически забележителности в света. Мостът датира от 1365 г., а осмоъгълна Водна кула се намира по средата на моста. Тя е издигната по-рано от самия Капелбрюке, около 1300 г. и е висока 34 метра. През годините е служела едновременно като затвор, архив и съкровищница. Мостът на Люцерн е покрит с керемиден покрив, а под него могат да се видят значими картини от средновековието до 16 век.
Друг известен мост в града е дървения покрит Шпрьоербрюке. Известен още като "Мост на танца на мъртвите" заради 67-те тематични картини на художника Каспар Меглингер.
