Фокусът на общественото внимание се измества от икономиката и престъпността върху корупцията по високите етажи на властта; наблюдава се плавен спад в подкрепата за правителството, премиера и някои ключови министри, което отразява усещането за липса на развитие.
Това са част от тенденциите, регистрирани от експресното и регистрирани от резултатите на експресно (28 февруари – 4 март) и национално представително проучване (18 – 25 февруари) на социологическата агенция "Алфа Рисърч" за първото тримесечие на 2016 г. Анкетирани са 1723 пълнолетни граждани. Извадката е двустепенна, стратифицирана по регион и тип населено място, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст, образование.
От изследването става ясно още, че обществото подкрепя спирането на големи обществени поръчки както направи премиерът Бойко Борисов, като стъпка за борбата с корупцията. По този начин и се запазва електоралното преимущество на ГЕРБ в условията на силна фрагментация в останалия политически спектър.
В доклада се посочва, че още от 90-те години периодично корупцията се нарежда като един от най-големите проблеми у нас.
"През последните шест месеца обаче, в резултат от засилените дебати по промените в Конституцията, липсата на напредък по казуса КТБ, съмненията за картел при горивата, излезлите на светло зависимости в съдебната власт, сравненията с Румъния и пр., "голямата корупция" се превръща в основен прицел на общественото мнение. Той започва да определя и цялостното отношение към държавните институции, политическите сили, възприятието за причините за икономическата изостаналост на страната и ниския жизнен стандарт на българите", се посочва проучването.
Според 58.6% от хората въпреки напредъка в различни сфери, корупцията като цяло расте, правосъдие липсва, от което се облагодетелстват малки групи в ущърб на обществото. Едва 22.3% смятат, че въпреки някои трудности корупцията не пречи на успешното развитие на страната, смятат анкетираните.
Критичната позиция доминира във всички социални и демографски групи, включително сред симпатизантите на управляващата коалиция. Всеки втори анкетиран е убеден, че ако върховенството на закона се зачиташе, ако нямаше корупция и чадър над нея, той лично би могъл да живее по-добре.
Два са основните адресата, които общественото мнение държи отговорни за липсата на резултати в борбата срещу корупцията – висшата магистратура и прокуратура и управляващите.
62.2% от българите смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива корупцията по високите етажи на властта. Поради това и всяка смела публична постъпка на хора от системата срещу двойния морал се посрещат с одобрение. В обществото съществува висока степен на очакване (66%) самите магистрати да поведат битката срещу корупцията.
След години наред трупан скептицизъм към възможностите за промени в съдебната система и закотвено към дъното доверие в правораздавателните институции за първи път се появяват признаци, че ако започне промяна отвътре, хората са склонни да я подкрепят.
Поради тази причина 63.4 на сто от анкетираните в експресното проучване на "Алфа Рисърч" оценяват положително действията на премиера, който спря серия от обществени търгове. Какъвто и да е бил мотивът за тях, първите реакции показват недвусмислено, че проблемът „корупция” е толкова невралгичен за обществото, че то е готово да подкрепи всяка стъпка за борба с нея.
Същевременно горчивият опит на хората от безславния край на редица добри намерения ги прави доста по-предпазливи в оценките им за радикалността и дългосрочния ефект от тези действия. 41.3% са на мнение, че спирането на поръчките показва политическата воля на правителството за решителна борба с корупцията. 55.8% обаче са на обратното мнение.
Накъде ще се придвижат обществените нагласи през следващите месеци до голяма степен ще зависи от очакваните резултатите от правителствената акция, коментират социолозите. А те са "за" – лична отговорност на лицата, създали предпоставки за корупция; наказуемост за упражняващите политически натиск; законови и процедурни гаранции, че порочните практики няма да се възпроизвеждат.
Подкрепата за кабинета е разклатена констатира проучването. Към момента симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство са значително по-разколебани. Най-устойчиви в доверието си остават привържениците на ГЕРБ (43% положителни, 40% неутрални и 17% отрицателни оценки). Сред избирателите на Реформаторския блок то спада до 30% одобрение (срещу 26% неодобрение и 44% неутрално отношение), а сред тези на Патриотичния фронт и АБВ критичните оценки достигат до 60%, при доверие не надхвърлящо 15%.
Острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри се отразяват и в личния рейтинг на премиера и членовете на кабинета. Одобрението за Бойко Борисов спада от 38% до 33%, а неодобрението нараства от 30% до 35%.
Подобна е тенденцията в оценката за работата на министрите, мнозинството от които са с отрицателен индекс за дейността си. Традиционно в челото на класацията за най-добре справящи с работата си са регионалния министър Лиляна Павлова (32.6% одобрение).
