Евентуалното излизане на Великобритания от Европейския съюз повдига нови и нови въпроси. Икономическите й връзки с общността вероятно ще пострадат. Успоредно с това стана известно, че на Острова подкрепата за излизането не е еднозначна и че докато англичаните са "за", то шотландците и северноирландците като цяло са "против" – с всички рискове Обединеното кралство да спре да е такова.
Към всички тези тревоги за Лондон се прибави още една – тази за бъдещето на Гибралтар. В продължение на повече от три века това малко парче земя в най-южната част на Испания е било източник на напрежение между нея и Великобритания. Сега обаче отвъдморската територия, наричана от местните просто Скалата, е изправена пред ново изпитание – насрочения за юни референдум. Заедно с останалите британци на вота ще се явят и 30-те хиляди жители на ексклава. "Гибралтар ще гласува почти единодушно за оставане в Европа", прогнозира издателят на местния вестник "Гибралтар кроникъл" и говорител на гибралтарското правителство Доминик Сърл. От този избор няма да зависи много, защото е малко вероятно разминаването с метрополията да породи сепаратистки тенденции, а и статутът на Гибралтар не позволява отделянето му. Същевременно вотът ще е показателен за страховете на местните жители. Техният източник е Испания, която заплаши, че ще поднови претенциите си към територията, простираща се на 7 кв. км и доминирана от 426-метровата Гибралтарска скала. На 4 март испанският министър на външните работи Хосе Мануел Гарсия-Маргайо предупреди, че правителството му ще повдигне въпроса за принадлежността на Гибралтар "още на другия ден", ако Великобритания избере излизането от Евросъюза.
От 1713-а, когато Утрехтският мирен договор задължава Испания да предаде Скалата на Англия, тя се опитва да си я върне. Генерал Франко подлага Гибралтар на блокада, като отрязва сухопътния достъп на жителите му до Испания в продължение на 17 години. Тогава 20-те минути, които са им необходими за отиване до там и връщане, се превръщат в целодневно пътуване по море, достъпът до пресни продукти е ограничен и всичко поскъпва. Границата е напълно отворена чак когато Испания се присъединява към ЕС през 1986-а. По това време козовете са в ръката на Великобритания, която вече е страна членка и кандидатът няма друг избор, освен да се подчини на правилата на общността и да отмени блокадата. При евентуален "Брексит" обаче Испания ще е в силната позиция и според експерти много от законите, които защитаваха правата на Скалата спрямо северния й съсед, няма да са в сила. Наистина Испания няма да нахлуе със сила в Гибралтар, както се вълнуват британските таблоиди. Но Мадрид може да използва позициите си, за да принуди Лондон да влезе в преговори за статута на тази територия.
Проблемът се усложнява и от това, че сегашното испанско правителство на Народната партия начело с Мариано Рахой заема една от най-непримиримите позиции по гибралтарския въпрос, като при всяка възможност блокира всичко, свързано с Гибралтар. Само че дали същият кабинет със същия външен министър ще е на власт и през юни, когато е референдумът? Народната партия спечели парламентарните избори през декември, но не можа да състави правителство и ако друга политическа сила не го направи, ще бъдат проведени извънредни избори на 26 юни – три дни след британския референдум. Междувременно Испанската социалистическа партия декларира, че ще продължи да се стреми към "диалог и приятелство" с Гибралтар, дори и Великобритания да излезе от Европейския съюз.
Има и още един – принципен въпрос, пред който е изправена Испания. Самата тя владее земи извън територията си, които са оспорвани. Става дума за северноафриканските ексклави Сеута и Мелиля, за които властите в Мароко смятат, че по право им принадлежат. И по същия начин, по който повечето жители на Гибралтар определят себе си като британци, жителите на Сеута и Мелиля се самоопределят като испанци. Така че ако Мадрид смята, че Скалата му принадлежи, би трябвало да се откаже от своите парчета земя в Африка.
