Куриозна ситуация. Председателят на икономическата комисия в парламента Петър Кънев, който е врял и кипял в политиката, трескаво пита депутатите от ГЕРБ, от БСП и от другите партии: какво да прави и как да продължи заседанието. Насреща му – разнородни възгласи, препирни и пълно недоумение. Накратко, бъркотията в Народното събрание на 9 март, когато трябваше да се състои изслушването на кандидатите за новия състав на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), беше пълна. И изненада всички – журналистите, народните избраници, а също и партийните ръководители, които уж се бяха договорили по въпроса.
По принцип процедурата за избор на нов председател и членове на КЗК трябваше да мине гладко. Тя се забави с близо шест месеца – време, през което политиците успяха да спазарят постовете. Неслучайно имената на кандидатите се знаеха много преди да започне официалното им номиниране. Става дума за Росен Желязков (ГЕРБ), Георгица Стоянова (ГЕРБ), Анна Георгиева (БСП), Кирил Добрев (БСП), Пламен Киров (ДПС), Красимир Витанов (Реформаторския блок), Стамен Гърбелов (БДЦ), Калинка Павлова (БДЦ), Николай Илиев (АБВ), Димитър Кюмюрджиев (АБВ) и Кирил Дойчинов (номиниран от отцепилия се от ДПС Муса Палев). На 7 март обаче, тъкмо когато бе обявено, че икономическата комисия ще направи изслушване на претендентите, цялата схема се пропука. Първо, лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви публично, че "в момента се финализират задкулисните договорки за новия състав на Комисията за защита на конкуренцията, като се разпределят обичайните партийни квоти, зад които прозират ясни корпоративни квоти в бъдещия състав на комисията". След това Българският институт за правни инициативи остро възразява срещу "опитите на парламента да изключи неправителствения сектор, медиите и обществото от възможността за гражданско участие в процедурата по избор на състав на КЗК". И накрая премиерът Бойко Борисов, типично в негов стил, обърна палачинката: "Повече няма да нося отговорност и да позволявам някой да руши репутацията на ГЕРБ, на Цветанов или на който и да било. Мъчим се да постигнем консенсус, за да се избере нов състав на КЗК, а ни казват предварително, че каквото и да изберем, то е мафия. Затова съм възложил да намерят законов начин ГЕРБ или да прекратят процедурата, или да не участват. Няма да дам повече върху нас да се упражняват и да се правят на морално чисти, защото не са. Или да седнат на масата на преговорите и да изберат състав на комисията, който да се ползва с доверие и да работи, защото очаквам от нея работа", каза Борисов.
Импулсивността на министър-председателя често е поставяла на изпитание изобретателността на съпартийците му, на министрите и на други началници в държавата, които противно на установените правила трябва да се съобразят с неговата воля (например спирането на обществени поръчки, което въобще не е в правомощията на премиера). Но този път заигравката на Бойко Борисов изпоти даже най-близките му. И въпреки ясната заръка изборът на нов състав на Комисията за защита на конкуренцията да бъде спрян, след среща на представители на управляващото мнозинство на 8 март се реши процедурата все пак да продължи. "Всичко, което е свързано с избора на състав на КЗК, е изпълнено според закона", оповести председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов на извънреден брифинг. Всеки един е имал правото да направи съответните предложения по процедурните правила, които са гласувани в пленарната зала. "Така че в тази посока парламентът продължава дейността си по съответния ред", категоричен бе Цветанов.
Същото повтори лидерът на СДС и икономически министър Божидар Лукарски. Съпредседателят на групата на Реформаторския блок Найден Зеленогорски (ДБГ) пък отбеляза, че процедурата е минала в пълно съответствие с всички изисквания на правилника и има съответното решение на Народното събрание.
"Който твърди, че има опорочаване на процедурата за избор на нов състав на КЗК, да каже в какво е опорочена. Аз не виждам нищо такова. Ако някой смята, че 11-те кандидатури не му харесват, е имал възможност във втората фаза в целия процес, а именно след гласуването на правилата, да направи предложения. Имал е време да предложи 5, 10, 55 или 155 кандидатури или само една. Когато не си предложил нищо, да казваш – че процедурата е опорочена, че нещо не е наред, нещата не изглеждат наред", посочи и съпредседателят на Патриотичния фронт и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, призовавайки да не се прави от мухата слон.
"Парламентарната група на Патриотичния фронт счита, че няма място за каквато и да било драма или промени, има легитимно приета процедура от най-висшия законодателен орган – Народното събрание. Ние сме за завършване на процедурата и това ще бъде направено", бе становището и на другия съпредседател на патриотите Валери Симеонов.
Разбрали се бяха уж управляващите партии, но… само за ден. Волята на Бойко Борисов се оказа неотменима, а неин изпълнител стана самият Росен Желязков. Единственият номиниран за председателския пост в КЗК се отказа от участие в процедурата точно преди да започне изслушването на кандидатите. "Не търся служебна победа, отказвам се да се състезавам сам със себе си. Не съм имал и нямам колебания в своите експертни качества", изтъкна издигнатият от ГЕРБ Желязков пред членовете на парламентарната Комисия по икономическа политика. Решението му, макар и да не бе изненада за депутатите (защото бяха предварително уведомени за него), доведе до сериозни спорове дали при това положение въобще е възможно да продължи изслушването, след като в Закона за защита на конкуренцията ясно е записано, че председател и членове се избират анблок.
Според председателя на комисията Петър Кънев оттеглянето на Желязков не било основание за спиране на процедурата, а и решение за това можело да се вземе само в пленарната зала. Кънев призна, че преди заседанието се е съветвал с председателя на парламента Цецка Цачева как да постъпи след отказа на единствения претендент за шефското място и тя заръчала изслушването на кандидатите да продължи, след което в нова процедура да бъдат приемани предложения за председател на антимонополния орган.
Неочаквано, след постигнатите ден по-рано договорки между партийните шефове, противно мнение изказа Данаил Кирилов (ГЕРБ), който е и председател на Комисията по правни въпроси. "Не би следвало тази процедура да се пуска по този ред, без да има кандидат за председател", заяви той. Подобна теза застъпи и Мартин Димитров (РБ), който дори поиска да се отложи целият процес по избор на нов състав на КЗК, за да се подготви прозрачна и конкурентна надпревара. "Изпадаме в много неудобно положение. Има някакво правно объркване", на свой ред се обади и Желю Бойчев от БСП.
Въпреки всичко Полина Карастоянова от Патриотичния фронт напористо се включи в спора, настоявайки депутатите да окажат уважение към кандидатите за членове на КЗК и предлагайки да се гласува парламентарната комисия да продължи работата си по предварително приетия дневен ред, а именно – изслушването. "За" бяха осем депутати, един бе против (Мартин Димитров), а седем се въздържаха, което създаде нова патова ситуация. Едни твърдяха, че при равен брой гласове предложението се приема, други – че се отхвърля. Последва принудителна почивка и пазарлъци – "Какво да правим?", "Излагаме се", "Дайте да се разберем какво да гласуваме", "Какво ще каже Цветан Цветанов", "Цецка Цачева заръча да продължим с изслушването", "Влизаме в правен капан", "Свикайте председателски съвет" …Изходът от тази суматоха се оказа прегласуване на предложението на Карастоянова, завършило с отхвърлянето му и в крайна сметка заседанието на икономическата комисия бе отложено за неопределено време.
Оттук насетне има два възможни сценария. Първият следва начертаната от партийните лидери линия – изслушване на претендентите за членове на КЗК и откриване на нова процедура само за председателски номинации. За целта обаче ще е необходимо най-малкото решение на председателския съвет на Народното събрание. А и всичко вече до такава степен се компрометира, че нещата трудно ще протекат гладко. Вторият вариант е да се обяви изцяло нова процедура, в която да се правят предложения за членове и председател. Но това изисква две отделни решения на парламента.
Отказът на Росен Желязков да оглави Комисията за защита на конкуренцията би могъл да се разглежда и като добра новина, тъй като бе доста съмнително доколко той е независим от премиера Бойко Борисов. Както е известно, Желязков работи с Борисов още от началото на политическата му кариера. Първоначално беше главен секретар на Столичната община, а после го изтеглиха и на "Дондуков" №1. Точно в качеството си на главен секретар на кабинета Росен Желязков се оказа единственият обвиняем по делото за напечатаните в Костинброд бюлетини за парламентарните избори през 2013-а, но след като действията на прокуратурата претърпяха пълен крах, обвиненията паднаха и казусът бързо приключи.
От друга страна обаче, изглежда, че който и да бъде номиниран за председател, все ще му се открият определени зависимости. И според някои по-добре да са явни, отколкото тайни. Ясно е, че без подкрепата на ГЕРБ надзорник на конкуренцията няма как да бъде избран, така че дори да нямат собствен кандидат, хората на Борисов могат да играят чрез някоя от близките си партии в парламента.
Но най-големият проблем е, че никой публично не иска да стане шеф на КЗК. Дори самият Мартин Димитров, който работи най-активно за смяната на сегашния състав, отказва да поеме тази отговорност. Други специалисти, с необходимия опит и образование, също бягат като дявол от тамян. Страхуват се от върлуващата корупция в обществените поръчки и в икономиката като цяло, с която или трябва да се съобразяват и съответно да изгорят като бушони при нужда, или да се борят и да станат неудобни за тези, които са ги избрали.
