Премиерът Бойко Борисов излезе от ролята си на балансьор и вече се изявява в ново амплоа – национален лидер, който утвърждава политически модел с една доминираща партия. Това се посочва в редовния месечен доклад за февруари на Института за дясна политика.
Повод за трансформацията на Борисов е излизането на "Демократи за силна България" в опозиция. Предвид убедителната победа на ГЕРБ на кметските избори, разцепленията в Реформаторския блок и ДПС, кризата в БСП, то партията на Борисов остава единствената единствената стабилна конструкция в политическия живот на страната.
"Поради тази причина би било грешка ГЕРБ да продължава да се държи като балансьор и да влиза в калъпа на центристка формация. При утвърждаването на тенденцията, в която ГЕРБ се оказва доминираща партия с дясно-консервативен профил, ролята на балансьор става излишна и дори опасна за всеки, който би се опитал да я играе", се отбелязва в анализа.
В него се подчертава, че герберите са имали възможност да предприемат курс към предсрочни избори или да преформатират управлението в рамките на настоящия парламент, с концепция за осъществяване на национално лидерство. "По всичко изглежда, че с оглед на сложната геополитическа обстановка, в която България се нуждае от стабилно управление, премиерът Борисов е избрал да трансформира управлението си в движение, без да върви към предсрочни избори, които биха оставили страната без ефективно управление за най-малко три месеца", се изтъква в документа.
В него за знаков момент се допълва спирането на редица обществени поръчки, за които се свързват с депутата от ДПС Делян Пеевски. В доклада обаче е пропуснато да се каже, че това може и да е пиар акция предвид, че търговете се спрени заради липсата на финансиране.
"Действията на премиера Борисов свързани със знаково спиране на определени обществени поръчки, до голяма степен изземат инициативата по темата "Пеевски" от ДСБ, либералните среди и вътрешно-управленската опозиция като цяло. В този смисъл, тези кръгове ще търсят нова персонализация на антиговоренето си, като към момента насочването на този тип политическа енергия се движи към теми свързани със защита на "зелени" каузи и конфронтация с главния прокурор Сотир Цацаров. В този процес има условия да се наблюдава преформатиране на различните либерални кръгове около класическата популистката теза "няма ляво, няма дясно", пише още в текста.
В него се уточнява, че напрежението в БСП се увеличава заради наближаващия конгрес. Ако Михаил Миков бъде преизбран за лидер на левицата, то е много вероятно неговите опоненти да напуснат партията и да се конкурират с нея по време на президентските избори. "Ако настоящият лидер на социалистическата партия Михаил Миков бъде преизбран на поста си, то възможностите на Георги Първанов и АБВ за взаимодействие с БСП ще бъдат силно ограничени. Ако БСП бъде оглавен от политик с антиизолационистка платформа, то би могло да се стигне и до президентска коалиция между АБВ и БСП и издигане на непартийна президентска номинация", се изтъква в доклада.
Пред Движението за права и свободи стои въпросът дали да бъде избран лидер с европейска легитимност като Четин Казак или евродепутата Фелиз Хюсменова или да бъде оглавено от човек, който ще получи вътрешно-партийна легитимност.
В първия случай това ще се отрази частично на електоралната подкрепа, но ДПС ще изчисти публичния си образ. Това евентуално би означавало и раздяла със знакови фигури, сред които и депутата Делян Пеевски. Ако се тръгне по втория път, то партията ще си постави за основна цел да съхрани електоралната си подкрепа в сегашния й вид. Като фигури с вътрешно-партийна легитимност и с реален шанс да оглавят ДПС могат да бъдат посочени депутатите Мустафа Карадайъ и Рушен Риза.
В анализа се посочва, че Реформаторският блок е разделен завинаги. "Оттеглянето на Радан Кънев и ДСБ от управляващото мнозинство, отвориха възможности за действие пред Меглена Кунева и партията й, които се позиционираха като лидери на останалата в управлението част от коалицията. Знак за това беше избирането на Кунева за министър на образованието и лидирането на преговорите за подписването на меморандум между Реформаторския блок и ГЕРБ отстрана на Даниел Вълчев. Отказът на депутатите от гражданската квота да подкрепят лидера на ДБГ при избора й за министър на образованието и острите им критики към правителството след това, очертаха ясното разделение на блока", се допълва в текста.
В него се посочва, че с действията си Радан Кънев е успял да маргинализира задълго тенденцията за поява на своя вътрешна алтернатива през фигурата на здравния министър Петър Москов.
"През следващите месеци около Радан Кънев постепенно ще се присъединят депутатите от гражданската квота на Реформаторския блок, малките партии в коалицията (БЗНС и НПСД) и "Движение 21" на Татяна Дончева. Заедно с това Радан Кънев има потенциал да получи и подкрепата на публичните говорители, заставащи зад прокламирания наскоро "Манифест за републиката", се отбелязва в доклада.
Голямата дилема пред тази част от блока е дали да се позиционира в либералното пространство, като взаимодейства с либерални формации като Зелените, "Нормална България" на Георги Кадиев и неформални организации като "Протестна мрежа" или да потърси партньори в посока на утвърдени партии с консервативен или патриотичен профил като СДС, ВМРО и НФСБ, които обаче са и ще продължат да бъдат част от управляващата коалиция. По тази причина дилемата най-вероятно ще бъде разрешена едва в навечерието на следващите парламентарни (редовни или предсрочни) избори, отчитат анализаторите.
Те допълват, че след местните избори в Патриотичния фронт между ВМРО и НФСБ са преодолени вътрешните противоборства. Ако двете формации имат собствени претенденти на президентските избори отново могат да изпаднат в подобна ситуация.
За АБВ се отбелязва, че партията с близо четири пъти по-малко депутати от БСП оказва много по-силно влияние върху политическите процеси, отколкото социалистите.
