Сбърканият преход, който продължава вече 26 години, не само преобърна ценностната система на българите, но изкриви до неузнаваемост разбиранията им за политика и власт. В тези две категории труд българинът припознава единствено мръсната работа, далаверата, кражбата и облагите. Сама по себе си политиката не е мръсна работа – такава я правят политиците (по думите на д-р Желю Желев). А политиците произхождат от масата, от народа, както самите те се изразяват. Затова може би не е чудно, че и политиците ни възприемат властта именно като облаги.
Това пролича много ясно тези дни, когато депутатите от ГЕРБ подгониха от държавното управление хората на излязлата в опозиция ДСБ. Заместник-председателката на парламентарната група на Бойко-Борисовата формация Цвета Караянчева изрично посочи, че кадрите на Радан Кънев трябва да напуснат „постовете и съответните облаги“.
В петък (18 март) в един сутрешен телевизионен блок между нея и Атанас Атанасов от ДСБ възникна лют скандал, изпълнен с истерични крясъци и обиди кой е „лъжец“ и коя е „лъжкиня“. А когато водещата попита герберката защо поставя знак за равенство между облага и власт, Караянчева „компетентно“ обясни: „Защото властта означава коли, секретарки, съветници“ и посочи, че например всеки министър има поне по 5-6 съветници.
Изглежда, че за стотина години уж развитие на страната и обществото не сме мръднали манталитетно и на йота от „Меракът на чичо Денчо“, Алековата Солунска митница и „Големанов“. А политика означава „умението да се управлява полисът (градът държава) и действието по управлението“. Но за да се упражнява това умение и управление, трябва власт. Министърът пък е „служител на народа“. Толкова за изконното значение на тези понятия, формулирани още в люлката на демокрацията Древна Елада.
А сега да се върнем пред кривото огледало на българската политика и власт. Защо те се възприемат само като далавера и облаги? Защото вече четвърт век знайни и незнайни, случайно попаднали в политиката и властта хора, си оправиха личното и семейното материално благосъстояние за поколения напред. А в същото това време държавата и нейните граждани прогресивно обедняваха. И в това разграбване и ограбване няма невинни – правиха го и леви, и десни, и центристи, и популисти. Така у хората се затвърди гениалното прозрение на Бай Ганьо, че „и едните, и другите са маскари“. Което пък е една от причините все още да не може да се роди гражданско общество у нас.
За да стигнем до този плачевен резултат обаче, голяма вина имат и медиите, които през всичките тези години елементаризираха и профанизираха политиката и политиците, особено властимащите. И дори когато сред министрите, депутатите или шефовете на агенции се намираше някой, който иска да промени нещо, да свърши някаква работа в полза на обществото, веднага попадаше под подозрение, че крие нещо, че върши нещо задкулисно, че в действията му има далавера, от която някой се е облажил. И се започваха догадките и интригите. Докато личността на човека и това, което върши, не биваха омаскарени и омаловажени. И така до безкрай. Истини, лъжи, полуистини, измислици вече са се оплели в такова трънливо кълбо, че никой не е в състояние да разбере кой е крив и кой прав.
Затова днес популистката партия на премиера Бойко Борисов – ГЕРБ, говори за постове и облаги, и то в най-елементарен смисъл, вместо за качества и експертиза на хората. В нормалните държави е естествено министърът да има секретарка, служебен автомобил и асистенти или съветници, защото това е част от характеристиката на заеманата длъжност. Само провинциално мислене, останало в епохата на соца, може да възприема това като екстра! И за да няма други тежнения, да уточним: Това не е подарък, който се прави на министъра от данъкоплатеца. По тази причина и гражданският контрол върху него би трябвало да е строг.
