обжалване на евросредства

Едно от основните положителни неща, които в края на миналата година въведе Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, бе възможността фирмите, изпълняващи европроекти, да оспорват различни решения на институции, включително такива за допустимите и признати разходи или за налагане на финансови корекции. Преди това жалби срещу издадените административни актове просто не можеше да се подават.

Оказва се обаче, че бизнеса трудно може да се възползва от тази привилегия, тъй като му излиза доста скъпо. Според разписаните правила за внасянето на всяка жалба се дължи такса, която е пропорционална на материални интерес. Размерът й е 4 процента, което при спор за 10 млн. лв. например (все пак става дума за европроекти) представлява 400 хил. лева. И това са разходи само за да бъде разгледано оплакването. При евентуална загуба на делото ще бъдат начислени и допълнителни разноски. Също така едно евентуално обжалване на първоинстанционното решение има втора пропорционална такса, която е 50% от първата.

Точно поради тези причини от Българската стопанска камара (БСК) поискаха през седмицата да се установи горна граница на пропорционалните такси при оспорване на административни актове. Бизнес организацията е изпратила писмо до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев, председателя на парламента Цецка Цачева и правосъдния министър Екатерина Захариева, в което се казва, че така определеният размер на таксите представляват непосилна финансова тежест за бенефициентите на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове.  

"Това практически прави невъзможно упражняването на конституционно гарантираното право на достъп до правосъдие", смятат от БСК. Според камарата таксите многократно надхвърлят разходите, свързани с правораздавателна дейност, а в самия Закон за евросредствата (чл. 4, ал.3) изрично е записано, че получената безвъзмездна финансова помощ не може да има за цел или резултат реализирането на печалба. Дава се и конкретен пример: с определени 2363 от 1 март по административно дело 11622/2015, което е образувано по жалба срещу наложени финансови корекции, ВАС е разпоредил да бъде платена държавна такса в размер на 170 727.13 лева. Този казус е свързан със столичното предприятие "Метрополитен", на което миналата година Министерството на транспорта реши да ореже с 4.27 млн. лева парите за разширението на метрото. 

"Освен това, въпросните такси са неоправдани и с оглед на обстоятелството, че не се касае за имуществени спорове, а за оспорване на административен акт, издаден от орган на власт, по отношение на субект, задължен да се подчини", пишат от БСК.

Има и други – според Камарата законът не дава категоричен отговор дали при уважаване на жалба от съда на жалбоподателя ще бъдат присъждани платените разноски. В същото време обаче нормативът освобождава бюджетните организации от заплащане на спорните пропорционални такси. "В бъдещата съдебна практика текстът може да послужи като основание органите на управление и контрол на средства от ЕС да не бъдат осъждани за възстановяване на извършените в съдебното производство разходи, когато актовете им са отменени като незаконосъобразни. При евентуална противоположна съдебна практика, която приема, че управляващите органи трябва да заплащат разноските по загубени административни дела, сметката за незаконосъобразните актове на администрацията ще бъде плащана във внушителни размери от данъкоплатците", се казва в становището на БСК.

Любопитно е, че въпросът с пропорционалните такси за обжалване на актове по европроекти прилича много на 

В подкрепа на своите аргументи, юристите на БСК привеждат за пример Решение №2261/29.02.2016 г., с което петчленен състав на ВАС отмени Постановление на Министерския съвет №196/10.07.2014 г. за одобряване на Тарифа за таксите, които се събират в производствата по Закона за обществените поръчки. В мотивите си ВАС посочва, че таксата следва да бъде разходоориентирана и икономически обоснована, и да е в размер, който не възпрепятства упражняването на конституционното право на достъп до правосъдие. В решението на ВАС се отбелязва още, че съдържанието на правото на съдебна защита многократно е тълкувано и от Европейския съд за правата на човека, който приема, че то следва да може да бъде упражнено, без съответната държава да поставя каквито и да било правни и практически пречки.БСК отбелязва в становището си, че „въвеждането на такси, които ограничават съдебния контрол върху административните актове не е в съзвучие със заявения от правителството приоритет за реформа на съдебната система, противоречи на принципите на правовата държава и на конституционно гарантирани права на гражданите и юридическите лица“.

===================

Това че има спрени оперативни програми, не означава, че в тях има нарушения – това се прави, когато има съмнения. След 2 седмици влиза в сила новият закон за обществените поръчки и той ще определи новите правила, заяви вицепремиерът Томислав Дончев.

Оперативните програми отскоро са във фокуса на общественото внимание, подчерта той. По-рано също са спирани, но това не е влизало в обсъждане или дебат. Сега целта е грешките да се откриват още в началото, обясни вицепремиерът. Спрените оперативни програми сега трябва да бъдат реализирани отново, и ако има дефект, той да бъде отстранен, още повече, че след 2 седмици влиза новият закон и той ще определи правилата, заяви той.Според него целта на оперативните програми е с по-малко пари да се получи добро качество, това означавало, че си добър стопанин. Важно е да има достатъчно оферти на пазара, а не да се задоволим само с един – два. Най-често проблемът бил с неспазването на правилата, а не със самите правила, уточни още той пред БНТ.След 15 април, когато влиза новият закон за оперативните програми ще има повече конкуренция – самите правила на новия закон предполагат да има повече конкуренция, каза Дончев. „В малко по-дълъг хоризонт – по-добра система за контрол – там фокусирахме вниманието – да хващаме грешките в движение. Централните органи за възлагане – разширяваме функциите и асортимента. Една централна процедура с участие на много участници получава по-ниска цена”, коментира още Дончев.За финансирането на телевизии чрез реклами с пари по оперативни програми Дончев поясни, че във всяка оперативна програма има средства за публичност – „целта е преди да тръгне поръчката да информираме гражданите какво се случва с техните пари и с парите на европейските данъкоплатци”.„В последните месеци се трупа напрежение по начина, по който се финансират телевизиите и радиата. За начинът, по който се закупува време в телевизиите, се говори, че видите ли властта си купувала медиен комфорт – това в никакъв случай не е вярно”, каза вицепремиерът. Той препрати решаването на проблема да стане с дебат, в който да участват и телевизиите – да се обсъжда как ще се изхарчат парите. Докато не приключи този дебат и докато няма консенсус мораториумът върху средствата за реклама ще е в сила, увери Дончев.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст