Лицата заемащи публични длъжности ще трябва да декларират още по-голям кръг от обстоятелства. Според приетият днес законопроект от Министерски съвет (МС) тези лица ще трябва да декларират своето чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, подлежащи на регистрация, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва (т. е. повече от 3 месеца), и обучения, ако еднократната им стойност надхвърля 10 000 лв., се казва в законопроекта.
При несъответствие при проверка на декларацията за имущество и интереси над 20 хил. лв., при влязло в сила решение за конфликт на интереси и при сигнал или медийни публикации с достатъчно и проверени данни, ще се извършват задълбочени проверки.
Намалена е границата за несъответствие между имуществото и нетния доход на публичните лица до 120 хил. лв., в процедурата по отнемане на незаконно придобитото имущество. В момента тази граница е 250 хил. лева.
Запазва се задължението за деклариране имуществото и доходите на съпрузите и ненавършили пълнолетие деца. Новостта в закона е задължението за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съпружеско съжителство. Законопроектът предлага първата легална дефиниция на понятието в българското законодателство – съжителство на съпружески начала, продължило повече от две години.
Законопроектът предвижда и създаването на единен антикорупционен орган – "Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество" (НБПКОНПИ). Той ще бъде обединение от "Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси", "Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество", "Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР)" и звеното в Сметната палата, което приема и проверява имуществените декларации.
Целта на този орган е създаването на необходимата връзка между функциите по проверка на имуществените декларации, установяването на конфликт на интереси, отнемането на незаконно придобито имущество и изготвянето на тази основа на анализи за оценка на риска. Управителната част на НБПКОНПИ ще се състои от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание. Бюрото ще има териториални структури, а служителите му ще минават тестове за почтеност, включително и проверки с полиграф.