Делото за принуда срещу бившата шефка на Националната агенция за приходите (НАП) Мария Мургина ще бъде гледано за трети път от Върховния касационен съд (ВКС), който трябва да го реши окончателно, а прокуратурата иска от върховните съдии да осъдят Мургина на 4 години затвор, пише Правен свят.
От държавното обвинение съобщиха, че са допълнили протеста си срещу оправдателната присъда, която Софийският апелативен съд (САС) постанови в края на м.г. Делото 3 пъти беше решавано от САС, който 3 пъти оправдава Мургина, а ВКС два пъти вече го връща. При предстоящото трето разглеждане, върховните съдии вече трябва да го решат и затова прокуратурата иска от тях да потвърдят първоинстанционната присъда на Софийския градски съд (СГС) от 4 години затвор.
Тя беше четена през януари 2011 г., но до това наказание се стигна, след като бившата шефка на НАП беше призната за виновна по две обвинения – за длъжностно престъпление и за принуда. Наказанието от 4 години затвор обаче беше по първото обвинение, по което впоследствие влезе в сила оправдателна присъда.
Единственото "оцеляло" обвинение през последните 5 години остана това за принуда, по което СГС беше осъдил Мургина на 3 години затвор. То е затова, че Мургина е накарала против волята ѝ бившата шефка на НАП-Силистра Милена Цолчовска да напусне поста си, като я заплашила, че в противен случай ще я уволни дисциплинарно. По време на съдебните заседания стана ясно, че според прокуратурата причина за натиска били ревизии на фирми на бившия депутат от ДПС Гюнай Сефер, с които Мургина не била съгласна. Цолчовска твърди, че натискът върху нея и обтегнатите отношения със заместника ѝ Красимир Димитров били тъкмо заради ревизии на фирми на Сефер. Имало и заплахи по телефона, които спрели, когато се оплакала в прокуратурата.
Последният състав на САС реши, че е безспорно установено, че Мургина не е заплашвала Цолчовска, а ѝ предложила алтернатива, като бъде преместена на работа във Варна. Според съда не можело да се говори за принуда, защото впоследствие Цолчовска сама поискала да напусне.
"Очевидно, че в тази част обвинението има само декларативен, заявяващ дадена престъпна дейност характер, без тази дейност да се основава на конкретна фактология, от която да бъде извлечена", се казваше в мотивите на съда. Преди това обаче ВКС беше казал, че съмнение за заплахите от Мургина към Цолчовска няма – пряко или по телефона, лично или чрез друга своя подчинена.
САС е достигнал до своите заключения, без да зачита в пълнота решенията на ВКС, постановени по отменителните касационни решения, в които изрично са изказани становища за относимост на извършеното от Мургина към състав на чл. 143 НК", се казва и в протеста на прокуратурата.
От държавното обвинение допълват, че Мургина е говорила с Цолчковска по телефона и е настоявала тя да се премести във Варна, като ѝ казала, че в противен случай ще бъде уволнена дисциплинарно. Прокуратурата не споделя и виждането на САС, че Мургина е била в правото си да уволни Цолчовска, защото ѝ е работодател и дори не била длъжна да ѝ предлага преместване.
"Според Апелативна прокуратура – София следва да се обърне внимание на факта, че действително за уволнението на служителя не се иска неговото съгласие, но не се допуска и принуда спрямо волята му. В случая заплаха е отправена, очаквана е молбата на свидетелката Цолчовска за напускане и, когато тя не е била подадена в посочения от подсъдимата срок, последвали обажданията от нея. Упражнената принуда е довела до резултат – подаване на молба от свидетелката Цолчовска за напускане – на 30.01.2008г.", посочват още от прокуратурата.
