Управителният съвет на БНБ определи общата сума на вноската на банковата система във Фонда за преструктуриране на банки за 2016 година. Тя е в размер на 95 687 327 лева. Това е новият невъзстановим годишен разход, който банковият сектор трябва да плаща и в по-голяма или в по-малка степен (в зависимост от размера му), ще се отразява негативно на финансовите му резултати. Разходът е задължителен, както постановява Законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Това е втората вноска, която банките ще направят във фонда за преструктуриране. Първата направиха през ноември миналата година, когато те внесоха общо 82.17 млн. лева. Сега, след втората вноска, във фонда за преструктуриране ще има общо 179.76 млн. лева. Той се администрира от управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете.
Общата за банковия сектор сума на вноските във фонда за преструктуриране се формира по специфичен начин и представлява процент от общия прогнозен размер на гарантираните влогове в банковия сектор. Конкретните суми, които ще трябва да внесе всяка банка, се изчисляват по сложна формула, която фигурира в специален Регламент на ЕС. С други думи, тези правила задължително и директно се прилагат у нас, без да се изисква да сме приели специален нормативен акт. Това е разликата между правния статут на регламента и тази на директивата. Важна подробност е, че вноската на всяка банка зависи от дела и от броя на негарантираните влогове в нейните пасиви. Да, няма грешка – става дума за негарантираните влогове. По тази причина банките с по-голям дял на негарантирани влогове в привлечените си средства трябва да внасят повече пари.
Набраните във фонда суми ще се ползват за преструктуриране на закъсали кредитни институции. За разлика от средствата, натрупани във Фонда за гарантиране на влоговете, които се ползват само за плащане на гарантираните влогове в банките. Но вноските и в двата фонда са невъзвръщаеми. С други думи, те се третират като директен разход за банките.
Вноските във Фонда за гарантиране на влоговете се възприемат от финансистите като своеобразна такса "сигурност", която плащат банките. Банковите шегобийци вече назоваха вноските във Фонда за преструктуриране "Такса ремонт". В това има резон, защото, както казахме, парите от фонда ще се ползват именно за "ремонтирането" на кредитни институции с установени капиталови и финансови дефекти. Освен това парите от фонда ще могат да се ползват и за възстановяване на щети на кредитори на банки, към които са приложени по-строги от необходимите мерки за преструктуриране. Ако, разбира се, те протестират.
Ако, не дай Боже, се стигне до "ремонтиране" на структуроопределяща банка, парите, набрани във Фонда за преструктуриране и през тази, и през следващите няколко години, вероятно няма да са достатъчни. Но тогава според закона недостигът трябва да бъде попълнен от държавата след съответното решение на министъра на финансите. Което означава, че управляващите политици носят крайната отговорност за това дали една банка ще бъде спасена, или не. Тази аксиома трябва да е абсолютно ясна и сега, и в бъдеще. А не когато евентуално се стигне до преструктуриране на банки, министри и депутати да започнат да кършат пръсти в търсене на решение – видяхме как завършва това двоумене.
