Надбягване с времето – това е най-краткото определение на случващото се около делото за екстрадиция на банкера Цветан Василев. При това надбягването, което вече навлиза в решителната си фаза. Защото двугодишният срок, в който прокуратурата трябва да внесе обвинението срещу него в съда, изтича на 28 юли – деня, в който той е бил привлечен като обвиняем за подбудителство към длъжностно присвояване на 206 млн. лв. от Корпоративна търговска банка. А без разпита на Василев и приемането на доказателствата по неговата защита рискът "мегапроцесът" да се сгромоляса е огромен – дори само заради принципното изискване на закона обвинението да бъде доказано по "несъмнен" начин.
Висшият съд в Белград гледа в сряда (6 април) делото за поисканата от българската прокуратура екстрадиция на банкера. За разлика от българската процедура, тази в западната ни съседка минава при закрити за журналистите врати. Затова и информацията какво се случва вътре в залата е повече от оскъдна. Разбра се само, че Василев е изслушан, представил е нови документи по делото и защитата му е настояла да не бъде връщан у нас с два основни мотива: че делото срещу него е политическо и че условията в затворите в България са дотолкова нечовешки и унизителни, че екстрадицията би се явила антихуманен акт.
Произнасянето на съда по искането за екстрадиция все още се чака. Засега е факт само облекчаването на мярката за неотклонение на банкера – занапред вече той няма да ходи всеки ден да се подписва в полицейското управление в Белград – ще го прави доста по-рядко.
Кога ще се произнесе съдът не е уточнено. Пък и делото в сряда все пак беше само пред първата възможна съдебна инстанция. Следва още една, а накрая решение ще вземе правосъдният министър на Сърбия. И веднага идва нова сложност – дали на сегашния, или на онзи, който ще бъде назначен след предсрочните парламентарни избори в края на април? Не е ясно още. Освен това пак неофициално се заговори, че Цветан Василев за втори път е поискал убежище в Сърбия, което допълнително може да забави процедурата. А това означава, че всички очаквания връщането му у нас да стане до края на юли са, меко казано, нереалистични.
Така че е напълно възможно прокуратурата да се окаже принудена да внесе обвинението срещу Василев в съда, без да го е разпитала лично – заради бавещата се екстрадиция. Според закона този двугодишен срок за разследване все пак може да не приключи точно на 28 юли. Той може да се удължи с още няколко седмици – за времето, в което делото е престояло в съда заради обжалването на наложените принудителни мерки срещу обвиняемите. Освен това срокът не се прилага автоматично, а по искане на обвиняемия (или защитниците му) – нямаме основания да смятаме, че това няма да бъде направено. Само че тогава искането се разглежда първо от съд, който пък дава допълнителен срок на прокуратурата – така че цялата работа може да се проточи дори и след септември. След това обаче на ход ще е отново прокуратурата.
От досегашните изявления на държавното обвинение става ясно, че то не третира изтичането на двугодишния срок за разследване като фатално. Дори нещо повече – в прокуратурата твърдят, че няма никаква пречка да внесат обвиненията в съда и без да са разпитали Василев. Възможно е дори и цялото дело да мине и да приключи без неговото участие. Само че в този случай рискът е много по-голям "мегапроцесът" да приключи с оправдателни присъди не само за Василев, но и за голяма част от останалите подсъдими, които бяха навързани в делото за фалита на КТБ. Да не кажем, че е огромен.
Дали на някого му пука за този риск е друга тема. Както е друга тема и въпросът дали наистина някой изобщо иска Василев да се върне у нас. Защото е очевидно, че държавата не "натиска" особено за по-бързата му екстрадиция. Дали е заради "прословутата дипломатичност" на българските власти, или заради депозираните от банкера пред чуждестранни нотариуси показания и документи, които доказват нелицеприятни връзки и сделки на управляващия елит – можем само да гадаем.
Има и друго: дори да се сгромоляса наказателният процес – какво толкова? Това нито ще е първият, нито последен резил за прокуратурата. А дори и всичките обвиняеми да бъдат оправдани, тежестта от неминуемите впоследствие дела срещу държавата ще бъдат поети от данъкоплатците. Нито депутатите, нито прокурорите, нито висшите държавни чиновници, които се включиха в "офанзивата" покрай окончателното сриване на Корпоративна търговска банка, няма да платят от джоба си и стотинка, нито пък ще бъдат поне уволнени.
Затова и сагата с "връщането" на Цветан Василев от Сърбия може да се точи, колкото си иска. И вероятно точно така ще стане.
КАРЕ
Ексбанкерът съди държавата в Страсбург
Новината от делото за екстрадицията на Цветан Василев в сряда (6 април) я произведе самият Цветан Василев. Той обяви, че вече е завел два иска пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург – един в качеството си на частно лице и втори – от името на на компанията си "Бромак", която е акционер в КТБ. "Материално аз няма да ощетя България, ще направя фонд, с който да компенсирам всички пострадали от това варварско отношение през XXI век", обеща Василев.
Практиката сочи обаче, че правосъдието от Страсбург идва бавно: обикновено минават години, преди да се стигне до произнасяне по същество.
Също толкова бавно обаче ще се точи и спорът пред Арбитражния съд във Вашингтон, което вече беше заведен от Оманския инвестиционен фонд – също акционер във фалиралата КТБ.
Далеч по-скоро обаче се очаква да се произнесе Конституционният съд в България. На 14 май той ще заседава по казуса "КТБ" – за да каже кой има право да оспорва актовете на съда по несъстоятелността на банките в България. Защото според нашия закон това право е дадено само на квесторите и синдиците. Произнасянето на КС, каквото и да е то, ще "отпуши" самото дело за несъстоятелността на КТБ, което все още е висящо. Въпреки че банката реално вече я няма.
