С "не"-то си за асоциирането на Украйна към Европейския съюз, което произнесоха на референдума на 6 април, холандците поставиха и своето правителство, и европейските структури, и Украйна в нова ситуация. Още през януари председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че не очаква негативен вот, защото той би отворил вратата към "голяма континентална криза". "Русия ще обере плодовете от една лесна победа", предупреди тогава Юнкер. Сега мрачната му прогноза се сбъдна.
Референдумът бе първият, проведен в съответствие със закона, задължаващ правителството на страната с 16 млн. население да организира общонародно допитване за всяка петиция, подкрепена от 300 000 души. В случая крайнодесният сайт, който поде инициативата, бе събрал 400 000 подписа. Избирателната активност достигна 32%, с което бе прескочен прагът от 30%, задължаващ разглеждането на въпроса в парламента. А при 61%, отговорили с "не", това означава, че близо 20% от холандските гласоподаватели са се обявили против асоциирането на Украйна.
Референдумът няма правнообвързващ характер и в Киев, където се отнесоха крайно негативно към провеждането му, разчитат на този "детайл". "Думата имат правителството, парламентът, политиците в Холандия. Уверен съм, че това събитие не е препятствие по пътя на Украйна към Европа", коментира вота украинският президент Петро Порошенко. Оптимизмът му обаче не е споделен в Амстердам. "Холандия не може да продължи ратификацията на споразумението за асоцииране на Украйна, при положение че значителна част от нейните граждани са гласували против документа", заяви министър-председателят Марк Рюте. Сега Рюте, чиято страна е ротационен председател на ЕС и която е последната от 28-те, която не е ратифицирала договора, ще трябва да търси начини да го промени, така че да бъде приемлив за всички заинтересовани. Положението на холандския кабинет допълнително се усложнява от обстоятелството, че евентуалните промени е необходимо да бъдат одобрени от двете камари на холандския парламент, а в Горната камара управляващите нямат мнозинство.
Сегашният вот неминуемо ще извика у холандските власти спомена за един друг референдум, свързан с Европейския съюз. През 2005-а дясноцентристкото правителство на Ян Петер Балкененде поведе кампания за одобряването на Европейската конституция, но тя завърши катастрофално. Тогава повече от 60% гласуваха с "не", три дни след като и Франция бе отхвърлила документа, и това сложи край на проекта за неопределено време. Резултатът бе шокиращ не само заради голямата разлика и високата избирателна активност (63%), но и защото именно Холандия през последния половин век бе сред най-големите застъпници за европейска интеграция. Днес тя е по-скоро на противоположния полюс.
Мнозина в Страната на лалетата вероятно са приели допитването не като конкретен казус, засягащ отношенията с Украйна, а като повод да изразят подкрепата или неодобрението си за правителството и ЕС. Кампанията за отхвърлянето на споразумението бе оглавена от Герт Вилдерс, лидера на крайнодясната и евроскептична Партия на свободата. "Този референдум не е само за споразумението между ЕС и Украйна. Той е възможност за Холандия да изпрати послание. Гласуването "против" е равнозначно на вот срещу Рюте и брюкселския елит", пише в сайта на формацията.
Колкото до самата Украйна, възниква въпросът дали холандският "номер" не е направил безпредметно всичко, през което тя мина през последните години. Да не забравяме, че протестите, които доведоха до Майдана, жертвите, откъсването на Крим и кръвопролитията в Донбас, започнаха именно защото президентът Виктор Янукович се отказа от асоциирането на страната към Евросъюза. По-реалистично все пак изглежда, че ще бъде намерено някакво решение. Брюкселската бюрокрация я бива в това, а и в крайна сметка търговските отношения между Брюксел и Киев са от компетенцията на структурите на общността, а не на отделните държави. По-важен в случая е даденият ясен сигнал, че пътят на Украйна към пълноправното членство в съюза е затворен. Холандският референдум е удар върху политиката на Брюксел и Киев и несъмнено даде коз в ръцете на евроскептиците, които неслучайно се радват на симпатиите на Москва.
