С Решение № 17/07.04.2016 г., постановено по наказателно дело № 1186/2015 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) измени решението от 15.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 07/2015 г. на Софийския апелативен съд (САС), като намали размера на наложените на подсъдимия Славчо Петков (бивш съдия в Окръжния съд – Велико Търново) наказания „лишаване от свобода” от пет на четири години, „лишаване от право да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система” от осем на седем години и „лишаване от право да упражнява юридическа професия” от осем на седем години. Решението не подлежи на обжалване.
С присъда от 30.05.2012 г. Софийският градски съд (СГС) признава подсъдимия Славчо Петков за виновен в това, че за времето от вечерта на 10.10.2010 г. до вечерта на 20.10.2010 г. в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – съдия в ОС – Велико Търново, е поискал дар – парична сума в размер на 25 000 лв., която не му се следва и е приел дар – парична сума от Емил Шопов в общ размер на 16 000 лв., която не му се следва, за да извърши действие по служба – да постанови най-благоприятно в конкретния случай решение по дело на ОС – Велико Търново, и да не извърши действия по служба – да не бъдат постановени осъдителни присъди по същото дело, като подкупът е в големи размери, поради което е осъден на пет години лишаване от свобода, глоба в размер на 7000 лв., лишаване от право да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система за срок от осем години и лишаване от право да упражнява юридическа професия за срок от осем години. Петков е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 25 000 лв., представляваща равностойността на липсващия предмет на престъплението. С присъда от 23.05.2014 г. САС отменя първоинстанционната присъда и признава Славчо Петков за невиновен. С решението си по н. д. № 1289/2014 г. ВКС отменя акта на САС и връща делото за ново разглеждане. При второто по ред въззивно разглеждане на делото САС изменя присъдата от 30.05.2012 г. на СГС, като преквалифицира извършеното от подсъдимия Славчо Петков в престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 2 и т. 4, вр. чл. 301, ал. 1 от НК – подкуп в големи размери, извършен от съдия.
В постановеното днес решение ВКС приема, че касационните жалби са частично основателни. Оценъчната дейност на въззивния съд в доказателствения процес е съобразена с изискванията на закона и в този смисъл оплакването на защитата и подсъдимия за наличие на съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата е лишено от основание. След като такива нарушения не се установяват, се явява неоснователна и претенцията за нарушение на материалния закон, изведена на това основание. ВКС споделя изцяло и доводите на апелативния съд по отношение на наличието на „изнудване посредством злоупотреба със служебно положение”.
Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание съдебният състав на ВКС пише в мотивите си: „Поначало степента на обществената опасност на престъплението „подкуп“ е висока и това е изводимо както от обществените отношения, които се засягат с него, така и от динамиката на този вид престъпна дейност и нейната обществена укоримост… Действията на всеки магистрат следва да бъдат ориентирани към издигане авторитета на съдебната власт и защита на обществените ценности като законност, справедливост и равноправие. Ето защо, извършването на престъпления от такова лице и то най-вече престъпления, свързани с корупционни практики, дълбоко резонират в общественото съзнание и подкопават общественото доверие в цялата съдебна система”. Според съдиите обстоятелството, че престъплението „подкуп” е осъществено от магистрат, е било съобразено от законодателя, който го е въздигнал в квалифициращо обстоятелство и е предвидил по-висок размер на наказанията „лишаване от свобода” и „глоба”, като е добавил и наказание „лишаване от права”. Съдебният състав на ВКС приема, че по отношение на степента на обществената опасност на конкретното деяние изводите на въззивната инстанция за завишена такава са верни.
Според върховните съдии като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са констатирани престъпната упоритост на подсъдимия Петков при извършване на деянието, както и фактът, че то е осъществено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, а като смекчаващи такива – чистото му съдебно минало и отличните характеристични данни. Към смекчаващите вината обстоятелства следва да бъде причислено и здравословно състояние на Петков.
По отношение на размера на наказанието в мотивите на съдебното решение пише: „Като извърши комплексната оценка на всички обстоятелства, имащи отношение към отмерване на наказанието и съобрази наличието на допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно влошеното здравословно състояние на подсъдимия, преценено на базата и на възрастта му, ВКС прие, че размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъда намален от пет на четири години”. Съдиите допълват, че определянето на размера на наказанието не е в резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление като сложно обществено явление и налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл. 36 от НК. Специфичните цели, които държавата преследва с наказанието и чрез постигането на които се осъществява неговата обществена функция, а именно защита на обществените отношения от престъпления и предотвратяването на такива, в конкретния случай биха се постигнали и с по-ниско по размер наказание, а именно четири години лишаване от свобода. Ефективното му изтърпяване е допълнителна гаранция както за поправянето на дееца, така и за постигане на психическо въздействие – възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
Съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК и доколкото срокът на наказанията лишаване от права не може да надминава този на наказанието лишаване от свобода с повече от три години, наложените на подсъдимия Петков наказания „лишаване от право да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система” и „лишаване от право да упражнява юридическа професия” следва да бъдат намалени от осем години на седем години.
