ООН започна безпрецедентни изслушвания на кандидатите за поста генерален секретар, който Бан Ки Мун ще освободи в края на годината. Кандидатите са много и независимо от това дали победителят ще е от Източна Европа и ще е жена, каквито са очакванията, едно е ясно – организацията е тръгнала по пътя на реформите. Въпросът е доколко са реални и доколко имат далечен прицел.
За 70-годишната институция, в която важните решения винаги са се взимали при затворени врата, изслушванията в Общото събрание в Ню Йорк са истинско скъсване с миналото, когато от претендентите за най-висшия пост дори не се изискваше да заявят публично кандидатурите си. До момента цели деветима души официално са застанали на стартовата линия. От тях седем са от Източна Европа, за която се смята, че й е дошъл редът да оглави организацията. Своеобразен рекорд държи бивша Югославия с петима претенденти: сърбина Вук Йеремич, хърватката Весна Пусич, словенеца Данило Турк, черногореца Игор Лукшич и македонеца Сърджан Керим. Другите източноевропейци са българката Ирина Бокова и молдовката Наталия Герман. Не са от региона само португалецът Антонио Гутериш и новозеландката Хелън Кларк. Всички са бивши премиери, външни министри или заемат важни постове в международни организации. Не е случаен и големият дял на жените сред тях, защото все по-силно се надигат гласове, че е време международната организация да бъде оглавена от дама.
Две от кандидатките изпъкват с биографиите си и със сегашните си позиции. Хелън Кларк е бивш министър-председател на Нова Зеландия, а в момента оглавява Програмата на ООН за развитие. Ирина Бокова е оглавявала българската дипломация, а в момента е генерален директор на ЮНЕСКО. Макар и това да не е заявявано официално, смята се, че те двете са фаворити на страните с най-голямо влияние върху избора – Кларк на САЩ и Бокова на Русия. Чисто формално Бокова има едно "предимство" пред Кларк – източноевропейския си произход. Сякаш за да демонстрира феърплей по този повод, постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин заяви на 13 април, когато изслушванията бяха вече в ход, че страната му не възнамерява да се възползва от правото си на вето, ако в хода на разглеждането на кандидатурите в Съвета за сигурност най-голяма подкрепа получи кандидат, който не е от Източна Европа.
Няма никакви гаранции, разбира се, че някоя от тях ще спечели поста. Тъкмо напротив, възможно е функцията им да е временна, а Вашингтон и Москва да разполагат и със свои – небиещи на очи "резервни варианти". Освен това няма краен срок за включване в надпреварата. Обсъжданията в Съвета за сигурност ще започнат през юни или юли, но и за тях няма краен срок – Кофи Анан например бе избран за генерален секретар през 1997-а, само две седмици преди да встъпи в длъжност. Не са секнали и слуховете, че германският канцлер Ангела Меркел може да потърси спасение от тежкия товар на поста си, като приключи кариерата си начело на ООН. В крайна сметка тя отговаря на "критериите" – жена е, а тъй като е родена в ГДР, може да мине и за източноевропейка.
На самите изслушвания не се случи нищо изненадващо. Те бяха организирани така, че кандидатите да отговарят на по няколко въпроса накуп и така да избегнат неудобните. Например Ирина Бокова не пожела да говори за връщането на Крим в Украйна. Според наблюдатели основната роля на "сгледата" не е да бъдат получени конкретни отговори, колкото да бъде оценено личното присъствие и излъчване на кандидатите.
Отсега съществуват съмнения дали новият подход ще доведе до реална промяна. Висш представител на ЕС във Вашингтон, с опит от работа в ООН, цитиран от сайта "Политико", е заявил, че дори и при новата процедура "в крайна сметка генералният секретар ще бъде избран от САЩ и Русия, повече или по-малко с одобрението на Китай". Председателят на Общото събрание на ООН, датчанинът Могенс Люкетофт, който е сред основните борци за промяна, е на друго мнение и смята, че изслушванията "ще въведат нови правила в играта". "Ако критична маса от страни подкрепи някой кандидат, мисля, че ще е трудно за Съвета за сигурност да предложи друго име", надява се Люкетофт. При този огромен избор от кандидати постигането на потискащ превес обаче е малко вероятно.
