Имената на наблюдаващите прокурори не може и не следва да бъдат тайна. Защитата на личните данни на публичните длъжности, сред които са и прокурорите, е много по-занижена в сравнение с тази на останалите граждани. С обявяване на името на наблюдаващ прокурор по конкретно дело ще бъде постигната и целта на закона за изграждане на собствено мнение у гражданите относно дейността на задължените по закон субекти, пише "Правен свят".
Това се казва в решение на Върховния административен съд по дело, заведено от "Правен свят" по реда на Закона за достъп до информация срещу отказа на градския прокурор на София Христо Динев да съобщи името на обвинителя, който преди две години разпореди проверка на президента Росен Плевнелиев. Делото беше водено от адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация".
Така се слага край на спора дали наблюдаващите прокурори са анонимни и дали в държавното обвинение се издават анонимни актове. От ВАС изтъкват, че обществената информация, която се създава, събира и съхранява от държавните органи е два вида: официална и служебна. Официална е тази информация, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия. Служебна пък е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
"В случая търсената информация съставлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ като покрива критериите за официална обществена информация. Безспорно е, че конституционно закрепената дейност на прокуратурата се осъществява от прокурори, чийто статут е уреден изрично в Конституцията на Република България (КРБ) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и дейността, която осъществяват е от значение за функционирането на съдебната власт като цяло. Значението на длъжността се извлича от "вниманието", което законодателят отделя на условията, при които тя се заема, както и сериозните изисквания към лицата, които могат да бъдат прокурори", се казва още в мотивите на съдиите Диана Добрева и Еманоил Митев.
Съдия Виолета Главинова е подписала решението с особено мнение. Според нея имената на прокурорите са лични данни и не са обществена информация.
Но, продължава съдия Главинова, дори да се приеме, че са обществена информация, то пак не трябва да се съобщават. Тя приема, че имената на прокурорите са служебна, а не официална информация, каквото е становището на мнозинството в състава. А служебната такава може да бъде ограничавана в случаите, в които информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение.
Тя цитира и Решение №7 по к. д. № 1/96 г. на Конституционния съд, който по думите ѝ, посочва: "Задължението на държавата да регламентира законодателно достъпа до информация може да бъде степенувано и да се разграничат например задължение на държавните органи да публикуват официална информация (т.н. активна прозрачност) и задължение да се осигури достъп до източниците на информация (т.н. пасивна прозрачност), а различни конституционни и законови текстове осигуряват публичност и достъп до информация."
Накрая съдия Главинова приема следното: "Обоснован и допустим от закона е отказ за достъп до информация, която представлява имената на прокурор, определен за наблюдаващ за извършване на проверка по реда на НПК с оглед и целта на проверките по реда на НПК в случая е разследване с оглед наличие на данни за нарушения и престъпления и приложимите ограничения на този кодекс в тази насока. Личните данни изключва приложението на Закона за достъп до обществена информация в настоящия случай."
Пред "Правен свят" адвокат Александър Кашъмов коментира решението на ВАС:
"На първо място решението на мнозинството е правилно. Безспорно, когато става въпрос за лица, които заемат публични длъжности в качеството на прокурори, техните лични данни подлежат на много по-занижена стенен на защита, в какъвто смисъл е Решение №4 от 2012 г. по к.д.№14/2011 на Конституционния съд.
Учудващо е разделението на ВАС по този въпрос, защото нашето общество и правораздавателната система отдавна е прехвърлила въпроси от типа дали да слагаме името на прокурор, съдия или висш държавен служител, който е написал даден акт на власт. Още с Решение №240 от 2008 г. на ВАС, Трето отделение, ясно заявява, че имената на длъжностните лица, които извършват някаква дейност и съставят документи в кръга на тази дейност, не могат да се смятат за защитени лични данни.
Нивото на съвременната съдебна практика и балансът, който се прави между обществена информация и лични данни е още по-високо. Не само данни, които някое лице, заемащо публична длъжност, е създало, в което няма никакъв спор, че не са лични данни, но и информация, която се отнася до тези лица, без да е създадена от тях, също се смята за достъпна при надделяващ обществен интерес, при който защитата на личните данни отпада.
Например:
- Данни за допълнителното възнаграждение на членовете на политическите кабинети на министерства – Решение №178/2013 по адм.д. №2150/2012 г.
- Политическата принадлежност на народните представители – Решение №6681/2013 по адм.д. №13332/2012 г.
- Размерът на получените награди от лица в съдебната система – Решение №10398/2013 по адм.д. 2551/2013 относно получена награда от сегашния главен прокурор в качеството на председател на окръжен съд. Обръщам внимание, че във вземането на това решение участва и съдията Главинова, която сега е написала особено мнение.
- На кои дати депутат е влизал в сградата на МВР и при кого е било посещение – Решение №8987/2014 г. по адм.д. №2078/2014 г. на Седмо отделение на ВАС.
- Професионалният трудов стаж на дадено лице, заемащо висша длъжност – Решение №8572/2012 г. по адм.д. №4051/2012 на петчленен състав на ВАС.
- И едно прясно решение – Размерът на получавано възнаграждение на подуправителите на БНБ – Решение №652/2016 по адм.д. №9103/2015 на Пето отделение на ВАС.
Не само моето мнение, но и обективният поглед върху съдебната практика на ВАС показва, че много по-чувствителни данни от това как се казва прокурор, който е извършил някакви действия в кръга на задълженията си, още повече, когато са проблематични от гледна точка на Конституцията, са обявени много отдавна за публично достъпни от ВАС.
Мнозинството от решенията са от същото отделение, в което са и сегашните съдии. Смея да заявя от личен опит и познаване, че съдията, който е написал особеното мнение, има лични достижения за това правото за достъп до обществена информация да бъде признато за основно право и да бъде уважено в редица случаи, когато са поставени въпроси пред ВАС.
И за мен е учудващо, че през последните години могат да се появяват съмнения дали имената на съдиите, какъвто случай имаше преди години, и на прокурорите, какъвто е сегашният казус, които извършват своята публична и установена със закон и по презумпция обществено полезна дейност, може изобщо да бъдат смятани за лични данни. За мен това не е на нивото на правната мисъл на съвременна България.
Накрая искам да обърна внимание, че в практиката на Европейския съд по правата на човека, още през 2009 г. беше прието, че подобен вид информация не може да бъде считана за лични данни.
В Решение на ЕСПЧ от 14 април 2009 г., окончателно 14 юли 2009 г. по жалба №37374/2005 г. съдът в Страсбург счита, че би било фатално за свободата за изразяване, в случая в сферата на политиката, ако публичните личности могат да цензурират пресата и обществения дебат в името на техни лични права, твърдейки, че техните мнения по обществени дела са свързани с личността им и поради това представляват лични данни, които не могат да бъдат разгласявани без съгласието им.
Публичността на прокурор, който е постановил акт в рамките на законовите си правомощия, е дори от още по-висока степен на публичност.
Радвам се, че ВАС запази високото ниво на професионализъм в съответствие с Конституцията и европейските стандарти за баланса между достъпа до обществена информация и защита на личните данни и се надявам сигналите за обратна практика да не доведат някой ден България до опозоряването, на което се подложи Унгария преди години по този казус.
Надявам се, че прокуратурата като държавен орган, който спазва принципа на върховенството на закона, ще изпълни съответно и точно съдебното решение.
И накрая искам да отбележа следното – особеното мнение се позовава на Решение №7 от 4 юни 1996 г. по к.д.№1/1996 г. на Конституционния съд, което, въпреки че е отпреди 20 години, е едно от най-демократичните решения на Конституционния съд в неговата практика изобщо.
Няма никаква индикация в това решение, че съществува право на анонимността на държавните органи и служители. От самото особено мнение, като се прочете внимателно цитатът на РКС №7 от 1996 г., не става ясно по какъв начин се връзва с казуса за името на прокурор."
