КОЙ и как финансира, всичко това, така и не стана ясно. Ясното е обаче, че във всички тези метаморфози на собствеността случайни играчи няма. В тази връзка не можем да не припомним всъщност кой е Венцислав Каймаканов. Съвсем неслучайно той става един от основателите на "Комсо табако". За него е известно, че винаги се е въртял в орбитата на властимащите. През 2007-а е кандидат за кмет на Пловдив, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от "Новото време". През 2011-а сменя политическата си окраска и става водач на листата на ДПС за общински съветници в Пловдив. Според запознати кандидатурата му е плод на личната протекция на Делян Пеевски, с която Каймаканов се ползва от времето, когато е бил управител на "Юрий Гагарин БТ" – Пловдив. През 2013-а се нарежда в листата на скандално назначените от правителството на Пламен Орешарски областни управители, заради които протестите не спираха. Въпреки шестмесечните протести на пловдивчани, придружени с постоянен палатков лагер, той остана на поста губернатор на града под тепетата до падането на правителството на Орешарски. По това време той получи прозвището "цалапишкия император" заради собствеността на семейството му върху гигантската печатница в Цалапица – "Флекс принт", за която се говореше, че работи с изнесени от фабрика "Юрий Гагарин" машини.
Още когато стана ясно, че ще става губернатор на Пловдив, градските легенди разказваха, че е спуснат на този пост с "висшата цел" да пълни касата на ДПС с пари от европроектите за водните цикли и ремонта на пътища. Изборът му е бил плод на усиленото лобиране от страна на ексминистъра на екологията (от ДПС) Джевдет Чакъров, който беше спец в тези работи. По това време стана ясно, че самият Чакъров взел "заем" от Каймаканов в размер на 100 хил. евро, за който така и не се разбра да е бил върнат. На практика от този факт силно замириса на корупционно-рушветчийска схема за назначение на висш политически пост.
През 2014-а Каймаканов е избран за народен представител в 43-ото НС от квотата на Движението за права и свободи. На местните избори през октомври 2015-а отново е кандидат на ДПС за кмет на Пловдив, но и този път "парашутът" му не се отвори. Само няколко месеца по-късно (през декември), когато се разрази скандалът в ДПС, той за пореден път прелетя към нов политически вожд – Лютви Местан.
След всичко казано дотук ще бъде любопитно да разберем кой стои зад всички тези офшорки и у кого в крайна сметка ще се озове за последно едно от най-атрактивните за цигарената промишленост предприятия у нас…?!
