„За постигане на енергийната сигурност в региона, Европейският съюз трябва да предприеме действия в няколко основни направления“, каза експертът по енергийна политика Славчо Нейков. Първото от тях е да бъде преосмислена европейската политика за енергийна сигурност като цяло. Трябва да бъде постигната сигурност на доставките, цялостност и опазване на инфраструктурата. Ако е необходимо – и нов прочит не европейските директиви в тази насока.
Като последваща стъпка трябва да бъдат възстановени добрите отношения между Европа и Русия, защото енергийна сигурност не може да бъде постигната без участието на Русия, тъй като руските компании контролират най-големите енергийни източници в източна Европа и Европа като цяло, както и притежава пряк контрол върху енергийната инфраструктура на транзита.
Пречка за постигането на енергийна сигурност в черноморския регион, за жалост е съществуващата от няколко години война в Сирия и съседните й държави в конфликта с терористичната групировка ДАЕШ /Ислямска държава/. През годините тя контролира нефтените полета в част от Сирия и Иран. Дневните й приходи възлизат на един милион долара, основно идващи от продажбата на петрол, ценни артефакти и зърно. Това прави около 350 милиона долара годишно, каза д-р Ника Читадзе от Международния черноморски университет в Грузия. Според него, ефективната борба с тази групировка може да се осъществи много лесно в обединение на силите на НАТО, Русия и Европейския съюз, тъй като само бюджетът на НАТО е 500 милиарда долара, а на военното министерство на Русия – 70 милиарда долара. „Само си представете, ако този ресурс бъде обединен и насочен срещу ДАЕШ“, констатира реторично той.
Основният проблем, който създава ДАЕШ, освен, че контролира част от нефтените полета на Сирия и Иран е, че има контрол и върху част от транспортната инфраструктура.
Като последващ проблем за енергийната сигурност в региона е неустановения баланс на доставчиците на петрол в световен мащаб. До преди няколко години, двадесет процента от доставките са се осъществявали от Иран. След наложените й санкции, този процент е намален, но в момента тя е на път да си го върне.
Проблемът с енергийната сигурност в черноморския регион е и донякъде политически, заяви проф. Александър Никитин от Московския институт за международни отношения. В момента Европа се стреми по всякакъв начин да ограничи влиянието на Русия, чрез участието й в енергийни проекти, като например изграждането на атомната електроцентрала в Турция. Сега в свата се изграждат 64 нови атомни електроцентрали, а Европа иска да саботира 65-тата (тази в Турция). Въпреки всичко най-вероятно тя ще бъде изградена. Според него, няма как конфликтът с ДАЕШ да бъде решен без участието на Русия. След отказ от страна на НАТО, за съгласуване на целите, които трябва да бъдат елиминирани, както и онези , които не трябва да бъдат нападани, Русия предприе над 8000 военни действия срещу ДАЕШ, което доведе до остра реакция от страна на Атлантическия съюз.
Според проф. Никитин съществуват няколко сценария за решаване на конфликта. Първият е да бъде придобит пълен контрол над Сирия от световните сили. Вторият съществува само на хартия и включва обособяването на автономна кюрдска държава.
Последен в панела взе участие инж. Богомил Манчев – Председател на Български атомен форум. Според него България има запаси от енергийни източници най-много за следващите 30-35 години. Неговата визия, в дългосрочен план, за енергийната сигурност на страната ни е само и единствено в развитието на енергийна независимост, свързана с атомните ни централи. По думите му, всички други алтернативи (подземни богатства, вятърни и соларни електроцентрали) имат ограниченост на живот и е необходимо да има дългосрочна визия за енергийна сигурност. Проблемът на България е, че няма ясно изградена политика в тази насока.
„Няма значение дали ще построим атомна електроцентрала по руски или американски проект, за България най-важното е да бъдат предприети действия по реализирането й с възможно най-изгодните за страната ни условия“, категоричен бе инж. Богомил Манчев.
