Очевидно българите ще повторят библейския подвиг на евреите, които, водени от Мойсей, цели 40 години скитали из пустинята, докато стигнат Обетованата земя. Четиридесет години са достатъчно време, за да изчезне поколението, което помнело гнета на египетските фараони. Мойсей също не доживял заветния миг да зърне новата си родина. Но юдеите се добрали там и положили основите на новия си живот, освободени от фараонски призраци и кървави спомени.
Ние вървим през пустинята вече 25 години. Зад гърба си оставихме авторитарния режим и поехме към непознатия хоризонт на бленуваната демокрация. Даже и последният ни фараон Тодор Живков имаше представа за посоката: "отива се на принципно ново, където държавата не е главният фактор, а главният фактор са хората", беше заявил той. Доколко е бил искрен, е друг въпрос.
Обаче сега цели 25 години след началото на похода към новото начало, все още се питаме: аджеба, ние, хората ли сме главният фактор в тази държава?! Питането е на дневен ред, защото всеки час и всеки ден получаваме потвърждения на съмнението, че всъщност за тези години сме направили завой, който ни е отвел там, откъдето сме тръгнали.
Последните промени в Изборния кодекс, гласувани от народните представители, потвърждават това впечатление. Става дума за решението на депутатите от ГЕРБ, Патриотичния фронт, от АБВ и още неколцина други, да ни пратят насила пред урните, отменяйки изконното ни право на избор. Срещу това решение се изправиха само Реформаторите, които алармираха за резултата: "по насилствен законодателен път да задължим българските граждани да запълнят огромната пропаст между нас и тях, която сами сме изкопали", заяви лидерът на ДСБ Радан Кънев.
С гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС беше лишена от смисъл и най-важната инициатива на гражданското общество – референдумът. Пророците от трипартийната коалиция, която от години се върти на върха на държавата, дават мило и драго само и само да не ни пуснат в ръцете коз, който би могъл да ги отдалечи от властта.
Такива козове съдържа искането за референдум на шоумена Слави Трифонов и екипа му. Да припомним някои от основните му точки: избор на народни представители с мажоритарен вот с абсолютно мнозинство в два тура; намаляване на броя на депутатите на 120; дистанционно гласуване по електронен път. Освен това Трифонов предложи и задължително гласуване, но в съчетание с електронния вот – предложение, което действително би се превърнало в мярка срещу алъш-вериша с гласове. Народните представители обаче гласуваха референдумът да се проведе през лятото – най-вероятно през юли, когато повечето българи са в летен отпуск.
Прави впечатление, че най-верни партньори на управляващите от ГЕРБ се оказват патриотите. Дали заради това, че тяхното предложение да не се обявяват обществени поръчки при строителство на огради по южната граница, беше подкрепено от ГЕРБ? Мълвата говори, че от този бонус ще се облажат местни фирми от Бургас, Хасково, Ямбол, близки до патриотите…
Инак мотивите на депутатите са облечени с красиви приказки за демокрацията – как била в тежка криза и задължителното гласуване е спасителна мяра за оздравяването й. Тя обаче е в криза, защото нашенските пророци отдавна я изпразниха от съдържание. Вместо народовластие над главите ни тегне партокрация, чийто ламтеж към властта ни праща там, където дори и Живков не е сънувал.
Дошло е време да се върнем на пътя, без да чакаме да минат 40 години. Юли трябва да бъде началото на българската пролет. Време за проветряване, време за референдум. Никакви отпуски.
